— Бас държа, че с подкупи и рушвети — отвърна Том. — Елиот винаги е бил добър играч, но не чак толкова, че мачът да зависи от него.
— Отборът на „Сейнт Джордж“ е доста слаб, сигурен съм, че ще извадят Елиот от игра веднага щом се уверят, че това няма да се отрази на резултата. И какво ще направи той? Ще тича нагоре-надолу покрай страничната линия и ще маха на съучениците си, докато ние ще бъдем като с вързани ръце — единственото, което ще можем да направим, е да го гледаме от трибуните.
— В такъв случай се постарай всички от щаба да бъдат пред стадиона няколко минути преди края на мача, освен това до събота следобед никой не бива да вижда плакатите.
— Оправен си ни, не може да ти се отрече — отбеляза Том.
— Когато твой противник е Елиот, нямаш кой знае какъв избор.
— И аз не знам как това ще повлияе на изборите — отбеляза Джими, докато двамата тичаха към изхода, където ги чакаха другите от предизборния щаб. — Ако не друго, Стив Роджърс няма да може да се ръкува с момчетата, докато те се разотиват от стадиона.
— Колко ли ще остане в болницата? — рече Флечър.
— На нас ни стига да го държат и три дни — отвърна Джими, а приятелят му се засмя.
Остана доволен, че момчетата от щаба му вече са пред изходите — доста от съучениците му идваха и заявяваха, че ще подкрепят него, колкото и ожесточена да е надпреварата. Флечър застана пред централния изход и не мръдна оттам: ръкуваше се с момчетата над четиринайсет и под деветнайсет години, по едно време му се стори, че се е здрависал и с някои от запалянковците, дошли да викат за противниковия отбор. Двамата с Джими си тръгнаха чак когато бяха сигурни, че стадионът е празен и на него са останали само чистачите.
Докато се връщаха към пансиона, Джими призна, че никой не е очаквал резултатът от срещата да е равен и че още преди края на първата четвъртина ще откарат Роджърс в болницата.
— Ако гласуването беше довечера, той щеше да спечели просто защото всички щяха да му съчувстват. Но победата ти е в кърпа вързана, ако той не се появи до девет часа във вторник.
— В това уравнение не е ли включена и способността на кандидата да върши работа?
— Не, разбира се, глупчо такъв — подсмихна се Джими. — Това е то политиката.
Когато Нат отиде на мача, навсякъде по трибуните се мъдреха плакати в негова подкрепа и на привържениците на Елиот не им оставаше друго, освен да дюдюкат и да се късат от яд. Докато сядаха на трибуните, Нат и Том така и не успяха да прикрият ехидните усмивчици върху лицата си. Те станаха още по-широки, когато още в началото на първата четвъртина отборът на „Сейнт Джордж“ откри резултата. На Нат не му се искаше „Тафт“ да загуби, но никой треньор не би рискувал да пусне Елиот на игрището, докато води отборът на „Сейнт Джордж“. Резултатът не се промени чак до последната четвъртина.
На излизане от стадиона Нат се ръкува с всички, макар да знаеше, че победата, която „Тафт“ е удържал в последната минута, не е в негова полза, въпреки че единственото, което Елиот бе успял да направи, бе да тича — уж загрява край страничната линия, — докато от трибуните не се изниза и последният зрител.
— Пак бъди благодарен, че не го пуснаха да играе — отбеляза Том.
В неделя сутринта поканиха Флечър да почете в параклиса от Библията и така всички разбраха пределно ясно за кого би гласувал директорът на училището. По време на обедната почивка двамата с Джими посетиха всички спални помещения, за да питат съучениците си какво мислят за храната в стола.
— Ето така се печелят избори — увери го сенаторът, — макар и да не е по силите ви да промените нищо.
Вечерта си легнаха капнали от умора. Джими нави будилника за пет и половина сутринта. Флечър простена.
— Добре го е измислил — рече Джими на другата сутрин, докато двамата стояха и чакаха момчетата да се пръснат по класните стаи.
— Блестящо — призна и Флечър.
— Всъщност ако беше на негово място, щях да ти препоръчам да направиш точно това — подметна другото момче.
Двамата гледаха как Стив Роджърс стои пред вратата на залата, а съучениците им чакат на опашка, за да сложат подписите си върху гипса на крака му.
— Наистина го е измислил добре — повтори Джими. — Ето така се печелят гласове от състрадание. Дали да не зададем въпроса: сакат ли искате да ви стане председател на ученическия съвет?
— Един от най-великите президенти в историята на държавата
— Можем да направим само едно — подметна Джими. — Да прекараш следващите двайсет и четири часа в инвалидна количка.
В събота и неделя преди изборите момчетата от щаба на Нат се постараха да се държат така, сякаш са повече от сигурни в победата, макар и да си даваха сметка, че надпреварата е много оспорвана. И двамата кандидати не спираха да се усмихват чак до понеделник вечерта, когато училищният звънец отброи шест часа.
— Хайде да се върнем в стаята ми — прикани Том — и да си разказваме за смъртта на царете.
— За тъжни неща — подкрепи го Нат.
Всички момчета от предизборния щаб се сместиха в тясната стаичка на Том и се впуснаха да си разправят кой какво е правил по време на кампанията. Докато чакаха нетърпеливо да научат резултатите, се смееха на вицове, които изобщо не бяха смешни.
Шумната им веселба бе прекъсната от силно чукане по вратата.
— Влез — провикна се Том.
Още щом видяха кой стои на прага, всички скочиха на крака.
— Добър вечер, господин Андерсън — поздрави Нат.
— Добър вечер, Картрайт — отвърна сухо главният възпитател. — Като отговорник по изборите за председател на училищния съвет искам да ви съобщя, че тъй като надпреварата е много оспорвана, настоях гласовете да се преброят повторно. По тази причина общото събрание на училището бе преместено за по- късно, в осем часа.
— Благодаря ви, господин Андерсън — бе единственото, което Нат се сети да каже.
В осем часа всички ученици вече бяха заели местата си. В залата влезе главният възпитател и както го изискваше правилникът, те станаха на крака. Нат се опита да отгатне по лицето на господин Андерсън какви са резултатите от изборите, но и японец би му завидял за непроницаемото изражение.
Той отиде насред сцената и прикани учениците да седнат. Всички бяха затаили дъх, нещо, което се случваше рядко на общо събрание на училището.
— Трябва да ви съобщя — подхвана главният възпитател, — че в седемдесет и пет годишната история на „Тафт“ това са най-оспорваните избори за председател на ученическия съвет. — Нат усети, че дланите му са потни, но се опита да запази спокойствие. — Ето и резултатите: за Нат Картрайт са подадени сто седемдесет и осем гласа, а за Ралф Елиот — сто осемдесет и един.
Половината ученици скочиха на крака и извикаха победоносно, другите продължиха да седят и да мълчат. Нат се изправи, отиде при Елиот и протегна ръка.
Новият председател на ученическия съвет не я пое.
