— Как кой! Джими, разбира се.
— Никога не казвай „разбира се“, просто избери човек, за когото, дори и да не сте първи приятели, си сигурен, че ще свърши работа.
— Убеден съм, че Джими ще се справи — отсече Флечър.
— Добре тогава. Ти, Джими, изобщо няма да помогнеш на кандидата — Флечър за пръв път си даде сметка, че именно той е този „кандидат“, — ако не си откровен и искрен с него, колкото и неприятно да е това. — Джими кимна. — Кой е основният ти съперник?
— Стив Роджърс.
— Какво знаем за него?
— Симпатяга е, но ей тук няма почти нищо — показа Джими главата си.
— Освен миловидно личице — намеси се и Флечър.
— Ако не ме лъже паметта, миналия сезон се представи доста добре на мачовете по американски футбол — добави сенаторът. — След като уточнихме кой е неприятелят, дайте да видим кои са ни приятелите. Първо, трябва да подберете кръг приближени — шест, най-много осем души. Те трябва да притежават само две качества: да са дейни и верни — ще бъде от полза и ако имат ум в главата си. Колко продължава кампанията?
— Само осем-девет дни. Занятията започват в понеделник в девет часа, а гласуването е във вторник сутринта следващата седмица.
— Ще я изчисляваме не в седмици, а в часове: сто деветдесет и два, защото всеки час е важен.
Джими започна да си води бележки.
— И така, кой има право на глас? — беше следващият въпрос на сенатора.
— Всички в училището.
— В такъв случай се постарайте да прекарвате с по-малките си съученици точно толкова време, колкото и със своите връстници. Те ще се поласкаят от вниманието. Джими, имай грижата да набавиш осъвременен списък на всички с право на глас, така че преди деня на изборите да си сигурен, че сте разговаряли с всекиго. Не забравяйте, новите момчета ще гласуват за последния, с когото са приказвали.
— Учениците са общо триста и осемдесет — уточни Джими и опъна върху пода голям лист хартия. — Отбелязал съм с червено всички, които вече познаваме, със синьо — момчетата, за които съм сигурен, че ще подкрепят Флечър, с жълто — новите ученици, а срещу останалите не съм сложил никакви знаци.
— Ако се съмняваш, наистина не ги отбелязвай — подкрепи го баща му, — не забравяйте и по-малките братя.
— По-малките братя ли? — повтори Флечър.
— Тях съм ги отбелязал със зелено — вметна другото момче. — Ще привлечем в кампанията и всички по-малки братя на наши поддръжници. Ще ги натоварим с една-единствена задача: да агитират за нас в долните класове и после да докладват на батковците си.
Флечър го погледна с възхищение.
— Дали ти да не се кандидатираш за председател на ученическия съвет? — възкликна той. — Иде ти отръки.
— Не, на мен ми иде отръки да организирам кампанията — възрази Джими, — председател трябва да станеш ти.
Макар и да бе съгласен с мнението на сина си, сенаторът не каза нищо.
В шест и половина сутринта на първия учебен ден от новия срок Нат и Том вече стояха сам-сами на паркинга. С първия автомобил, минал през портала, пристигна директорът.
— Добро утро, Картрайт — ревна той, докато слизаше, — ако се съди от ентусиазма ти в този ранен час, явно смяташ да се кандидатираш за председател на ученическия съвет. Прав ли съм?
— Да, господин директоре.
— Само така, моето момче! А кой е основният ти съперник?
— Ралф Елиот.
Директорът се свъси.
— Елиот няма да се даде току-така, надпреварата ще бъде много оспорвана.
— Така си е — призна Том.
Директорът се отправи към кабинета си, оставяйки двете момчета да чакат другите автомобили. С втория пристигна вцепенен от ужас нов ученик, който, още щом Нат се приближи към него, си плю на петите. От третата кола — още по-лошо — се изсипаха цяла тумба привърженици на Елиот, които бързо се пръснаха, очевидно вече бяха правили генерална репетиция.
— Ама че работа! — затюхка се Том. — Първото заседание на щаба ни е насрочено чак за междучасието в десет часа. А както гледам, Елиот е подковал своите хора още през ваканцията.
— Не се притеснявай — успокои го Нат. — Пресрещай нашите хора веднага щом слязат от колите и да запретват ръкави!
Когато на паркинга пристигна и последният автомобил, Нат вече беше отговорил на близо сто въпроса и се беше ръкувал с около триста момчета, въпреки това обаче му беше ясно само едно, В замяна на гласовете в негова подкрепа Елиот раздаваше какви ли не прещедри обещания.
— Дали да не кажем на всички какъв е гадняр? :
— С какво ще се обосновем? — попита Нат.
— Как с какво? Ами това, че принуждава зайците да му дават парите си за закуска?
— Не разполагаме с доказателства.
— Ако не броим стотиците оплаквания.
— Щом са се оплакали толкова много момчета, значи те знаят срещу чие име да поставят кръстчето, нали така? — отбеляза Нат. — При всички положения нямам намерение да прибягвам до такива мръсни хватки — добави той. — Предпочитам да смятам, че учениците могат сами да преценят кой от двамата заслужава повече доверие.
— Оригинално, няма що! — ахна Том.
— Е, ако не друго, то поне директорът дава да се разбере, че не иска Елиот да става председател на ученическия съвет — възкликна Нат.
— Само не бива да го казваме на никого — предупреди Том.
— Току-виж гласовете за Елиот се увеличили.
— Как според теб се справяме? — попита Флечър, докато се разхождаха край езерото.
— И аз не знам — отвърна Джими. — Доста от момчетата от горните класове уверяват и двата лагера, че ще подкрепят техния кандидат просто защото искат всички да знаят, че са гласували за победителя. Пак бъди благодарен, че гласуването не е в събота вечерта — добави той.
— Защо? — попита Флечър.
— Защото в събота следобед имаме мач с „Кент“ и ако Стив Роджърс отбележи победния гол, ще видиш председателското място през крив макарон. Жалко, че сме домакини на срещата. Ако се беше родил една година по-рано или по-късно, щяхме да играем на чужд терен и никой нямаше и да забележи. Сега обаче всички ученици ще бъдат на стадиона, за да гледат мача: моли се да загубим или поне на Роджърс да не му върви.
В събота в два следобед Флечър вече седеше на трибуните и се готвеше да изгледа четирите четвъртини — най-дългия час в живота му. Ала дори той не можеше да предскаже изхода от срещата.
— Как е успял, да го вземат мътните! — ревна Нат.
