На петата лекция за семестъра професор Карл Ейбрахамс застана пред катедрата и се взря в наредените амфитеатрално банки.
Без да гледа никъде: било в учебник, в папка или в записки, започна лекцията и запозна студентите с ключовото съдебно дело "Картър срещу „Амалгамейтед Стийл“.
— През 1923 година при производствена злополука — започна професорът — господин Картър губи ръката си и е уволнен без никаква компенсация. Така и не може да си намери работа — коя стоманолеярна ще наеме еднорък човек, — отказват да го наемат дори портиер в един от местните хотели и той си дава сметка, че никога вече няма да работи. Законът за компенсациите в промишлеността е приет чак през 1927 година, затова господин Картър решава да предприеме дръзка и почти нечувана по онова време стъпка и да съди работодателите си. Не му е по джоба да наеме адвокат — и тогава положението е било същото, както сега, — но един млад студент по право отсъжда, че господин Картър е бил ощетен, и се нагърбва да го представлява в съда. Печели делото и пострадалият получава компенсация сто долара — сигурно ще кажете, това пари ли са? Въпреки това благодарение на двамата мъже е приет нов закон. Да се надяваме, че след време и вие ще допринесете за по-справедливо законодателство. Между другото, младият адвокат се е казвал Тео Рамплие- ри. Понеже посвещава много време на делото, се разминава на косъм с изключване от университета. По-късно, много по-късно е назначен във Върховния съд. — Професорът сбърчи чело. — Миналата година от „Дженеръл Мотърс“ са броили пет милиона долара на някой си господин Камерън — компенсация, че е изгубил крака си. И то въпреки че са доказали как злополуката е станала заради небрежност, проявена от пострадалия. — Ейбрахамс изложи най-подробно случая, сетне добави: — Както е казал Чарлс Дикенс, законът често се инати като магаре на мост, и което вероятно е по-важно, определено е несъвършен. Не се отнасям с особено уважение към юристите, които само търсят как да заобиколят даден закон, още повече че именно те са най-наясно какво точно са имали предвид Сенатът и Конгресът, когато са го приемали. Сред вас има такива, които ще забравят тези мои думи още в мига, когато постъпят на работа в някоя прочута юридическа кантора, чиято цел е да печели на всяка цена делата. Но сигурно има и други, пък били те и малцинство, които ще помнят думите на Линкълн: „Нека възтържествува справедливостта!“
Флечър вдигна очи от записките и се взря в преподавателя.
— До следващата лекция се запознайте с петте съдебни дела от "Картър срещу „Амалгамейтед Стийл“ до „Деметри срещу Деметри“, допринесли за промени в законите. Можете да работите по двойки, но не се допитвайте помежду си. Надявам се, че бях ясен. — Часовникът удари единайсет. — Приятен ден, дами и господа.
Флечър и Джими си поделиха съдебните дела и до края на следващата седмица откриха три, които отговаряха на изискванията на професора. Джоана изрови от дълбините на паметта си четвърти случай, гледан в Охайо, когато тя е била малка. Но не пожела да им каже повече подробности.
— Какво означава „да обичаш, да почиташ и да се подчиняваш на мъжа си“? — възкликна Джими.
— Никога не съм казвала, че ще ти се подчинявам, малкия — бе единственото, което отвърна тя, — а, да, ако нощес Елизабет се събуди, твой ред е да й сменяш пеленките.
— „Съмнър срещу Съмнър“ оповести победоносно Джими точно след полунощ, когато се пъхна в леглото.
— Браво на теб, малкия, но до десет в понеделник трябва да си изровил и пети случай, ако искаш да изтръгнеш усмивка от професор Ейбрахамс.
— Де да беше толкова лесно! — отвърна младежът. — Ще се наложи да направим доста повече от това, ако искаме тази гранитна грамада да си размърда устните.
Докато се изкачваше по хълма, Нат забеляза момичето, тичащо пред него. Реши да го подмине вече след билото. Наближаваше средата на трасето и си погледна часовника. Седемнайсет минути и девет секунди. Беше сигурен, че ще счупи личния си рекорд и за първото състезание тази година отново ще се е върнал в отбора.
Излезе на хребета с усещането, че прелива от енергия, после обаче изруга на глас. Онази глупачка отпред беше сбъркала пътя. Нат й извика, тя обаче не се обърна. Той изруга отново, смени посоката и хукна след момичето. Тъкмо я настигаше по хълма, когато тя най-неочаквано се извърна и го погледна уплашено.
— Сбъркахте пътя — извика й Нат, готов да се обърне и да продължи нататък, но дори от двайсетина метра му се прииска да види момичето по-отблизо.
Отправи се бързо към него, без да спира да тича.
— Благодаря ви — рече непознатата. — Това ми е вторият път, когато бягам по този маршрут, и горе на хълма не си спомних откъде точно се минаваше.
— Трябваше да тръгнете по по-тясната пътека — усмихна се Нат. — Широката води към гората.
— Благодаря — повтори жената и без да казва и дума повече, се втурна нагоре по баира.
Нат я подгони и след като се изравниха, тича с нея, дока то излязоха на билото. Щом се увери, че се е върнала на по тясната пътека, й махна за довиждане.
— Хайде, ще се видим — рече й, но дори и непознатата да му отговори, той не я чу.
Прекоси финиша и си погледна часовника. Четирийсет и три минути и петдесет и една секунди. Пак изруга и се запита колко ли време е изгубил, докато е упътвал заблудилата се жена. После реши да не се ядосва. Прави упражненията за разтягане по-дълго от обикновено — чакаше момичето да се върне.
То изникна изневиделица на билото и затича бавно към финиша.
— Браво на вас, успяхте — усмихна се Нат, докато тичаше към нея. Тя не отговори на усмивката му. — Аз съм Нат Картрайт — поясни той.
— Знам кой сте — сопна се непознатата.
— Срещали ли сме се?
— Не — отвърна тя. — Но ви се носи слава.
Без да казва нищо повече, момичето продължи да тича към женската съблекалня.
— Да станат, които са успели да открият пет съдебни дела.
Флечър и Джими се изправиха победоносно, но ентусиазмът им бързо бе попарен: седемдесет на сто от курса също станаха на крака.
— Четири случая? — попита професорът, като се постара да не дава воля на презрението си.
Повечето от останалите също се изправиха, по банките продължиха да седят към десет на сто от студентите. Флечър се запита колко ли от тях ще се дипломират.
— Седнете — рече професорът. — Ще започнем с "Газова компания „Максуел Ривър“ срещу Пенстоун" — с какво това съдебно дело е допринесло за промяната на законодателството?
Ейбрахамс посочи един студент на третата банка.
— През 1932 година търговските дружества са задължени по закон да проверяват дали оборудването отговаря на правилата за безопасност на труда и да имат грижата всички работници и служители да знаят как да постъпват при извънредни обстоятелства.
Професорът премести пръст.
— Пак по закон писмените инструкции трябва да бъдат сложени на видно място, където да може да ги прочете всеки служител и работник.
— Кога това изискване се е обезсмислило? Пръстът отново се премести, друг глас:
— "Рейнолдс срещу дърворезница „Макдърмънд“.
— Точно така. — Пръстът пак се премести: — Защо?
— Докато режел едно дърво, Рейнолдс изгубил три пръста, но адвокатът му успял да докаже, че той не е знаел да чете и не му е било обяснено устно как да борави с машината.
— Какво е послужило за основа на новия закон? Пръстът отново се премести.
