— Не се и съмнявам, че е щял да се съгласи, само и само да те привлече в екипа си.
Младата жена се засмя за пръв път от цял час точно когато Нат спря пред къщата. Той заобиколи забързано автомобила и отвори вратата на Су Лин. Тя слезе и си изтърва обувката в канавката.
— Ох, колко съм непохватна! — заповтаря, докато я обуваше. Нат се засмя и я прегърна.
— Недей, де — възропта момичето. — Ами ако ни види майка ти?
— Дано ни види — отвърна той.
Усмихнат, я хвана за ръката и я поведе по късата алея.
Вратата се отвори много преди да са стигнали пред нея, Сюзан се завтече да ги посрещне. Веднага прегърна Су Лин и възкликна.
— Нат не е преувеличавал. Наистина си много красива!
Флечър се отправи бавно към съдебната зала, изненадан, че професорът е тръгнал с него. При летящата врата младият адвокат реши, че наставникът му пак ще седне два-три реда зад Ани и Джими, той обаче продължи към предната част на съдебната зала и седна до него. Ани и Джими едвам прикриха изненадата си. Съдебният пристав оповести:
— Всички да станат, влиза съдия Абърнати.
Той зае мястото си, кимна на главния прокурор и после насочи вниманието си към защитника на подсъдимата: за втори път по време на процеса върху лицето му се изписа учудване.
— Виждам, че вече имате помощник, господин Давънпорт. Да впишем ли името в протокола?
Флечър се извърна към професора, който се изправи и заяви:
— Бих желал да го направите, господин съдия.
— Името? — попита Абърнати, сякаш не го е чувал никога през живота си.
— Карл Ейбрахамс, господин съдия.
— Отговаряте ли на изискванията, за да се явите пред съда? — попита тържествено съдията.
— Смятам, че отговарям — потвърди Ейбрахамс. — През 1937 година съм приет за член на адвокатската колегия в щат Кънектикът, макар и да не съм имал честта да се явя пред вас, господин съдия.
— Благодаря ви, господин Ейбрахамс. Стига главният прокурор да не възразява, ще впиша името ви като юридически съветник на господин Давънпорт.
Главният прокурор се изправи, кимна едва доловимо на професора и заяви:
— За мен е чест да бъда в една съдебна зала с консултанта на господин Давънпорт.
— В такъв случай да не губим време и да призовем съдебните заседатели — рече съдията.
Флечър се взря в лицата на седмината мъже и петте жени, заели отново местата си. Професорът му беше казал, че ако някой съдебен заседател погледне в лицето неговата клиентка, това означава, че присъдата ще бъде оправдателна. На младежа му се стори, че двама-трима се извръщат към госпожа Кърстен, но не беше сигурен.
— Стигнахте ли до решение по случая? — попита съдията.
— Не, не успяхме — отговори представителят на съдебните заседатели.
Флечър усети, че дланите му са плувнали в пот дори повече отколкото първия път, когато той се е обърнал към съдебните заседатели. Съдията попита още веднъж:
— Не успяхте ли да вземете решение с квалифицирано мнозинство?
— Не, не успяхме, господин съдия — натърти другият мъж.
— Как смятате, ако разполагате с още време, ще вземете ли единодушно решение?
— Едва ли, господин съдия. През последните три часа се разделихме в мнението си.
— Нямам друг избор, освен да обявя, че заседателите не са стигнали до единодушно решение, и да разпусна съдебния състав. Благодаря ви за участието в процеса.
Обърна се към главния прокурор, но точно тогава се изправи господин Ейбрахамс.
— Дали мога да поискам напътствията ви и да помоля за едно дребно уточнение?
Съдията го погледна озадачен, главният прокурор също се изненада.
— Изгарям от нетърпение да чуя въпроса ви, господин Ейбрахамс.
— Разрешете първо да ви попитам, господин съдия. Прав ли съм да смятам, че ако бъде насрочено повторно гледане на делото, имената на защитниците трябва да се оповестят най-късно до две седмици?
— Такъв е редът, господин Ейбрахамс.
— В такъв случай вероятно ще улесня съда, ако още сега заявя, че при повторно гледане на делото ние с господин Давънпорт отново ще защитаваме обвиняемата.
— Признателен съм ви за дребното уточнение — рече съдията — беше се отърсил от стъписването. — А сега, господин Стамп — обърна се той към главният прокурор, — нека ви попитам дали обвинението смята да възбуди ново дело по случая.
Всички се извърнаха към петимата от екипа на прокурора, които бяха събрали глави и водеха оживен разговор. Абърнати дори не опита да ги прекъсва и подканя. След малко господин Стамп стана на крака.
— Не смятаме, господин съдия, че е в интерес на щата да възбуждаме ново дело.
В съдебната зала се чуха ръкопляскания, а професорът откъсна един от жълтите листове в бележника и го побутна към ученика си. Флечър го погледна, стана и прочете дума по дума написаното.
— При тези обстоятелства, господин съдия, настоявам клиентката ми да бъде пусната незабавно на свобода. — Погледна следващото изречение на професора и прочете и него: — Разрешете да благодаря на господин Стамп и на екипа му за професионализма и съпричастността.
Съдията кимна, а господин Стамп се изправи още веднъж.
— Разрешете и аз да поздравя адвоката и неговия консултант. Те се явяват за пръв път в съдебната зала. Пожелавам на господин Давънпорт успех в неговата, убеден съм, многообещаваща кариера.
Флечър озари Ани с усмивка, а професор Ейбрахамс отново стана от мястото си.
— Възразявам, господин съдия. — Всички се вторачиха в професора. — Лично аз не съм чак толкова убеден в това — допълни той. — Смятам, че има да се свърши много работа, докато това обещание се изпълни.
— Съгласен съм — рече съдия Абърнати.
— Когато навърших девет години, благодарение на майка си вече знаех два езика и бях готова да се влея в образователната система на Сторс.
— И аз съм започнала там — отбеляза Сюзан.
— Но съвсем малка установих, че ми е по-приятно да боравя с цифри, отколкото с думи. — Майкъл Картрайт кимна с разбиране. — Извадих голям късмет, хобито на учителя ми по математика беше статистиката, той беше запален и по компютрите и смяташе, че в бъдеще те ще играят голяма роля.
— И ние, застрахователите, разчитаме все повече на тях — вметна Майкъл и се зае да пълни лулата си.
— Колко голям е компютърът на застрахователното ви дружество, господин Картрайт? — поинтересува се Су Лин.
— Горе-долу колкото тази стая.
— Следващото поколение студенти ще работят с компютри колкото плота на банките в аудиториите, по-следващото пък ще ги държат в дланта си.
— Нима наистина смяташ, че е възможно? — изуми се Сюзан.
— Техниката се развива с шеметна скорост, търсенето ще расте все повече и затова и цената ще пада. Стане ли това, компютрите ще се превърнат в онова, което телефонът и телевизорът са били през петдесетте и шейсетте години, ще ги притежават все повече хора.
— Но някои компютри ще си останат обемисти, нали? — попита Майкъл. — Така де, застрахователното ни дружество има четирийсет хиляди клиенти.
