най-малко още една година. — Той намигна на Ани и я прегърна през раменете. — Заповядайте, влезте, искам да ви запозная и двамата с един човек.
Флечър и Ани отидоха заедно с домакина във всекидневната, където завариха десетина гости, погълнати от оживен разговор. Те май бяха дошли последни.
— Господин вицепрезидент, разрешете да ви представя Ани Давънпорт.
— Добър вечер, господин вицепрезидент.
— Здравейте, Ани — поздрави Спиро Агню, след което протегна ръка. — Подочух, че сте се омъжили за много умен младеж.
Карл изшушука така, че да го чуят всички:
— Не забравяйте, Ани, политиците са склонни да преувеличават, понеже се надяват да гласувате за тях.
— Знам, знам, Карл, и баща ми е политик.
— Виж ти! — възкликна Агню.
— Водач е на групата на мнозинството в сената на щат Кънектикът.
— Няма ли сред нас тази вечер поне един републиканец — колкото за цяр?
— А това, господин вицепрезидент, е съпругът на Ани — Флечър Давънпорт.
— Здравейте, Флечър, и вашият баща ли е демократ?
— Не, уважаеми господине, заклет републиканец е.
— Браво на него! Е, мога да разчитам на поне два гласа във вашето семейство.
— А, не, господине, майка ми не би допуснала да прекрачите и прага на дома ни.
Вицепрезидентът прихна.
— Не знам дали това ще се отрази добре на репутацията ти, Карл.
— И занапред, Спиро, ще си остана неутрален, не се вълнувам от политика. Знаеш ли какво, ще ти поверя за малко Ани, искам да представя Флечър на още един човек.
Флечър се изненада — беше решил, че професорът е имал предвид вицепрезидента, когато е подчертал в поканата, че иска да го запознае с някого, — въпреки това тръгна с домакина, който го отведе при неколцина мъже, застанали край горящата камина в дъното на помещението.
— Това, Бил, е Флечър Давънпорт, а това, Флечър, е Бил Алегзандър от „Алегзандър…“…
— От „Алегзандър, Дюпон и Бел“ — завърши младежът изречението вместо професора, докато се ръкуваше със старши съдружника в една от най-прочутите адвокатски кантори в Ню Йорк.
— От известно време изгарям от нетърпение да се запозная с теб, Флечър — рече Бил Алегзандър. — Направи нещо, което аз вече трийсет години все не успявам да сторя.
— Какво, господине?
— Да убедя Карл да се яви като консултант в някое от делата ми. Ти как го направи?
Двамата с Ейбрахамс зачакаха младежът да отговори.
— Нямах голям избор, уважаеми господине. Натрапи ми се изключително непрофесионално, но какво да се прави, и неговата не е лесна. От 1938 година никой не му е предлагал прилична работа.
И двамата се засмяха.
— Длъжен съм обаче да попитам дали си е заслужил хонорара, който сигурно е бил доста тлъст. Все пак отървахте подсъдимата от затвор.
— Така де, няма да работя за жълти стотинки! — побърза да каже Ейбрахамс, изпреварвайки младия си гост.
Посегна към лавицата зад Бил Алегзандър и свали „Изпитанията на Кларънс Дароу“ в твърди корици. Адвокатът се зае да разглежда книгата.
— И аз я имам, разбира се — похвали се той.
— Това ми е втората бройка — обясни Ейбрахамс и Флечър го погледна разочарован. — Но моята не беше първо издание с автограф от автора, при това в твърда корица и отлично състояние. Този том наистина е букинистична рядкост.
Флечър се сети за майка си и за безценния й съвет: „Избери нещо, което той ще оцени, не е задължително да струва скъпо.“
Нат обиколи насядалите в кръг членове от предизборния му щаб: осем момчета и шест момичета, и ги помоли да разкажат нещо за себе си. После обясни кой с какво ще се занимава. Можеше само да се възхищава на съпричастността на Су Лин: тя се беше вслушала в съвета на Том и бе подбрала хора, които да са нещо като представителна извадка на студентите — повечето от младежите в университета очевидно искаха именно Нат да оглави студентския съвет.
— Добре. Дайте да видим какво ново-старо — подкани той. Пръв се изправи Джо Стайн.
— Кандидатът подчерта, че дарението, дадено от един човек, не бива да надвишава долар, затова увеличих броя на хората, участващи в набирането на средства, за да стигнем до възможно най-много студенти. Младежите, включили се в акцията, се събират веднъж седмично, най-често в понеделник. Няма да е зле кандидатът да се срещне с тях.
— Следващия понеделник удобно ли е? — попита Нат.
— И още как! — възкликна другото момче. — Към днешна дата разполагаме с триста и седем долара, повечето събрани след обръщението ти в зала „Ръсел“. Помещението беше препълнено и повечето студенти си тръгнаха с убеждението, че подкрепят победителя.
— Благодаря ти, Джо — рече Нат. — Следващата точка е противникът. Тим?
— Казвам се Тим Улрих, натоварен съм да следя кампанията на противника и да ви държа в течение какво прави той. Привлекли сме най-малко двама души, които си записват всяка дума, изречена от Елиот. От няколко дни той сипе такива щедри обещания, че ако се опита да ги изпълни всичките, догодина по това време университетът вече ще се е разорил.
— Сега да чуем за отделните групи. Рей?
— Разделили сме ги на три категории, етнически, религиозни и по спортове, и съм привлякъл трима души, които да отговарят за тях. Има, разбира се, голямо припокриване — например между италианци и католици.
— А сексът?
— Не, не сме разпределяли хората по този критерий, защото сексът засяга всички, но операта, кухнята, модата са сред примерите, където при студентите от италиански произход се наблюдава припокриване. Няма страшно, ще се справим. Марио дори черпи с кафе всички, които обещаят да гласуват за Картрайт.
— Внимавайте! Елиот ще каже, че това влиза в разходите по изборната кампания — предупреди Джо. — Само това оставаше, да изгубим изборите служебно.
— Така си е — съгласи се Нат. — Спортът?
Не се налагаше Джак Робъртс, капитан на баскетболния отбор, да се представя на останалите.
— Излишно е да агитираме студентите от лекоатлетическия отбор, особено след победата на Нат в състезанието с университет „Корнел“. Аз ще се заема с отборите по бейзбол и по баскетбол. Елиот вече е спечелил на своя страна отбора по американски футбол, но изненадата е женският отбор по лакрос — в клуба членуват над триста души.
— Гаджето ми играе в резервния отбор — сподели Тим.
— Пък аз си мислех, че си обратен — подметна Крис. Някои се засмяха.
— А кой се занимава с гейовете? — попита Нат. Никой не се обади.
— Ако някой си признае без недомлъвки, че е обратен, намерете му място в щаба, и без подмятания, чухте ли!
Крис кимна.
— Извинявай, Нат.
— И накрая, проучванията на мнението и статистиката — Су Лин.
— Казвам се Су Лин. В университета учат девет хиляди шестстотин двайсет и осем души: пет хиляди петстотин и седемнайсет мъже и четири хиляди сто и единайсет жени. При проучване, проведено доста аматьорски в събота следобед в студентския град, установихме, че шестстотин и единайсет души подкрепят
