Какви геройства още ще извършиш?
— Сега всичко това ми се струва незначително. Имаме син, за когото да се грижим! — възкликна родилката. — Хари-Робърт Давънпорт.
— Звучи добре — съгласи се мъжът й, — ще зарадваме и двамата дядовци.
— Как ще го наричаме, Хари или Робърт? — попита Ани.
— Знам как ще го наричам — оповести Флечър, но точно тогава при тях в стаята влезе медицинската сестра.
— Не е зле да се опитате да поспите, госпожо Давънпорт, много изтощена сте.
— Така си е — съгласи се Флечър.
Махна няколко възглавници, Ани си легна. Усмихна се и отпусна глава, а мъжът й я целуна. След като той излезе, сестрата изключи осветлението.
Флечър слезе на бегом по стълбите и изтича по коридора да провери дали пулсът на сина му е по-силен. Взря се през стъклото в монитора и му се стори, че както му се иска, сигналът е малко по-ярък. Долепи нос до стъклото.
— Дръж се, Хари — подкани той и започна да брои колко са сърдечните удари на минута. Изведнъж се почувства капнал от умора. — Дръж се, чу ли! Ще се пребориш.
Направи две крачки и се свлече на фотьойла в дъното на коридора. След малко вече бе потънал в дълбок сън.
Събуди се, стреснат от ръката, докоснала го лекичко по рамото. Примига уморено и отвори очи — нямаше представа колко е спал. Първото, което видя, беше медицинска сестра с угрижено лице. На крачка зад нея стоеше доктор Редпат. Не се наложи да казват на Флечър, че Хари-Робърт Давънпорт вече не е жив.
— Какво толкова е станало? — попита Нат, докато тичаха към ректората, където бе преброяването на бюлетините.
— Допреди няколко минути водехме с голяма преднина — обясни запъхтян Джо: бе стигнал на бегом в ресторанта на Марио, сега пак се връщаше тичешком заедно с Нат в ректората и едвам смогваше да го настигне, макар че приятелят му би оприличил това на лек крос. Поспря да почине малко. — После обаче като гръм от ясно небе се появиха още две урни, натъпкани с бюлетини, деветдесет на сто от които са за Елиот — допълни младежът точно когато излязоха при стълбите на ректората.
Нат и Том го оставиха и хукнаха презглава към входа. Първият човек, когото видяха, бе Ралф Елиот, който се подсмихваше самодоволно. Нат насочи вниманието си към Том, който вече слушаше разказа на Су и Крис. Побърза да отиде при тях.
— Водехме с малко над четиристотин гласа — обясни Крис — и вече си мислехме, че всичко е приключило, когато изневиделица се появиха още две урни с бюлетини.
— Какво ще рече „изневиделица“? — учуди се Том.
— Намерили ги под някаква маса, при първото преброяване не били вписани в протоколите заедно с останалите. Та бюлетините в тези две урни са — допълни момчето и погледна тефтера си — триста и деветнайсет гласа за Елиот и четирийсет и осем за Нат в първата урна и триста двайсет и два за Елиот и четирийсет и един за Нат във втората, което преобърна резултата, сега противникът води с няколко гласа.
— Я ми кажи какви са резултатите от другите урни — поне от някои — подкани Су Лин.
— Резултатите са горе-долу еднакви — отвърна Крис и пак се взря в записките си. — Най-голямата разлика е двеста и девет гласа за Нат и сто седемдесет и шест за Елиот. Резултатите само от една урна са в полза на Елиот: двеста и един гласа за него и сто деветдесет и шест за Нат.
— От гледна точка на статистиката е невъзможно резултатите от последните две урни да са такива — все пак можем да ги сравним с гласовете в останалите десет урни — отсече момичето. — Някой очевидно буквално е натъпкал тези урни с бюлетини, които да преобърнат първоначалния резултат.
— Но как са успели да го направят? — изненада се Том.
— Не е кой знае каква философия, стига да намериш отнякъде неизползвани бюлетини — обясни Су Лин.
— А това си е фасулско — намеси се и Джо.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Нат.
— Сигурен съм, защото когато по обед отидох да гласувам в моето общежитие, край урната дежуреше само едно момиче, което на всичкото отгоре си пишеше курсовата. Можех преспокойно да отмъкна цяло тесте бюлетини и студентката изобщо нямаше да ме усети.
— Това обаче не обяснява внезапната поява на двете липсващи урни — възрази Том.
— Не е нужно да си доктор на науките, за да се досетиш какво е станало — намеси се Крис. — Било е достатъчно да изчакат края на изборния ден, после да задържат две от урните и да ги натъпчат с бюлетини.
— Да де, но няма как да го докажем — притесни се Нат.
— Статистиката го доказва — възрази Су Лин. — Тя никога не лъже, макар че, признавам, наистина разполагаме само с косвени доказателства.
— И какво ще правим сега? — затюхка се Джо, вторачен в Елиот, който продължаваше да се хили самодоволно.
— Не можем да направим нищо. Можем само да се оплачем на Честър Дейвис. В края на краищата той е назначен от ректората да наблюдава изборите.
— Добре, Джо, иди да му разкажеш какво е станало, а ние ще чакаме тук.
Момчето отиде при заместник-ректора по учебната част, за да подаде оплакване. Останалите загледаха как възрастният преподавател се свъсва все повече. Честър Дейвис изслуша Джо и незабавно повика шефа на предизборния щаб на Елиот, който само вдигна рамене и подчерта, че всички бюлетини са действителни.
Нат наблюдаваше как заместник-ректорът разпитва и двамата студенти. Накрая Джо кимна и заедно с другия младеж се върнаха всеки при щаба си.
— Заместник-ректорът ще свика още сега в кабинета си заседание на избирателната комисия, после, някъде след около половин час, ще ни съобщи какво са решили.
Су Лин хвана Нат за ръката.
— Господин Дейвис е почтен и справедлив, ще вземе правилното решение — взе да го успокоява тя.
— Дори и да е така — възрази младежът, — накрая, каквито и съмнения да има, заместник-ректорът не може да направи друго, освен да се придържа към правилника за провеждане на избори.
— Съгласен съм — каза някой зад тях. Нат се обърна и видя ухилената физиономия на Елиот. — Не е нужно да разгръщаш правилника, за да се убедиш, че печели онзи, който е събрал най-много гласове — подметна той презрително.
— Освен ако не открият нещо гнило — не му остана длъжен другият младеж.
— В какво ме обвиняваш, в измама ли? — сопна се Елиот точно когато зад него застанаха неколцина от поддръжниците му.
— Ще го кажа така. Ако ти спечелиш изборите, преспокойно можеш да кандидатстваш за работа в Чикаго, като касиер в окръг Кук — кметът Дейли не може да стъпи и на малкия ти пръст.
Елиот пристъпи с вдигнат пестник точно когато при тях в помещението влезе заместник-ректорът по учебната част — държеше един-единствен лист хартия. Качи се на подиума.
— Току-що ти се размина як пердах — изшушука Елиот.
— А на теб тепърва ти предстои да го изядеш — изсъска и Нат и двамата се извърнаха към Дейвис.
Той изчака гълчавата в аудиторията да утихне, намести микрофона — да не му е нисък — и се извърна към студентите, затаили дъх в очакване да чуят резултатите. Зачете бавно от предварително написания текст.
— По време на изборите за председател на студентския съвет бях уведомен, че вече след приключване