на преброяването са били намерени две урни. След като те са били отворени, се оказва, че резултатите от гласовете в тях са твърде различни в сравнение с останалите урни. Ето защо като хора, излъчени да участват в избирателната комисия, нямахме друг избор, освен да се позовем на правилника за провеждане на изборите. Колкото и да търсихме, не открихме в него да се споменават изчезнали урни и как да постъпим, в случай че в някоя от урните съотношението между подадените гласове се различава от резултатите от другите урни.
— Защото никой досега не е прибягвал до измама — провикна се Джо от дъното на аулата.
— И сега няма измама, вие просто не умеете да губите — отвърна незабавно някой.
— Колко още урни сте скрили, в случай че…
— Не ни трябват повече.
— Тишина! — призова заместник-ректорът. — Тези изблици не говорят добре и за двете страни. — Дейвис изчака да се възстанови редът и продължи да чете от листа: — Същевременно обаче съзнаваме каква отговорност носим като членове на избирателната комисия и стигнахме до извода, че не можем да отменим резултатите от изборите.
Привържениците на Елиот заскачаха и завикаха радостно. Той се извърна към Нат и каза:
— Ето на, видя ли, че все пак ти изяде пердаха.
— Още не сме приключили — отговори Нат, без да сваля очи от господин Дейвис.
Трябваше да мине доста време, докато заместник-ректорът продължи — малцина от присъстващите бяха схванали, че той още не е приключил.
— Тъй като в изборите е имало доста нарушения, едно от които според нас все още не е изяснено, реших, че както е според параграф седми, точка „б“ от Студентския правилник, загубилият кандидат трябва да получи възможност да обжалва. В случай че го направи, избирателната комисия разполага с три възможности. — Той отвори правилника и зачете: — „1) Да потвърди първоначалните резултати. 2) Да обяви за победител кандидата, спечелил по-малко гласове. 3) Да насрочи нови избори, които да се проведат първата седмица от следващия семестър.“ Ето защо предоставяме на господин Картрайт двайсет и четири часа, през които той може да оспори резултатите.
— Не ни трябват двайсет и четири часа! — провикна се Джо. — Ще обжалваме.
— Кандидатът трябва да ми предаде становището си в писмен вид — обясни заместник-ректорът по учебната част.
Том се извърна към Нат, който гледаше Су Лин.
— Помниш ли какво се разбрахме да направим, ако загубя?
Книга трета
Летописи
23.
Нат се обърна и загледан в Су Лин, която вървеше бавно към него, си спомни деня, когато се запознаха. Беше я гонил надолу по хълма и когато тя се бе извърнала, бе останал без дъх.
— Голям късметлия си, ще знаеш! — пошушна Том.
— Съсредоточи се върху задачата си. Между другото, къде е халката?
— Халката ли? Каква халка? — Нат се извърна и изгледа кума на кръв. — Ох, да му се не види, знаех си аз, че трябва да взема нещо — изшушука припряно приятелят му. — Задръж малко, ще изтичам да я потърся у нас.
— Ти какво искаш, да те удуша с голи ръце ли? — ухили се Нат.
— Да, ако обичаш — отвърна другият младеж, захласнат по Су Лин, която вървеше към тях. — Нека тя бъде последният ми спомен от тленния свят.
Нат насочи вниманието си към младоженката, озарила го със същата усмивка, както в деня на първата им среща на входа на кафенето. Тя пристъпи и понавела глава, застана до него в очакване отчето да започне венчавката. Нат се сети за решението, което са взели в деня, след като загуби изборите, и си даде сметка, че никога няма да съжалява за него. Защо да пречи на професионалното израстване на Су Лин, колкото за да се опита да спечели отново изборите — не беше изключено отново да не успее. Мисълта, че през първата седмица на следващия семестър пак ще организира кампания, заради която ще моли Су Лин да го чака още една година, ако и този път се провали, разсея и последните му съмнения: той знаеше какво да направи. Свещеникът се извърна към паството.
— Скъпи братя и сестри…
Когато Су Лин обясни на професор Мълдън, че ще се омъжва и че бъдещият й съпруг следва в Университета на щат Кънектикът, той веднага предложи Нат да се прехвърли в Харвард и да вземе там бакалавърска степен. Вече знаеха, че е воювал във Виетнам и е пожънал големи успехи в лекоатлетическия отбор, но натежаха най-вече оценките му. В приемната комисия в Харвардския университет се изненадаха, че Нат не е постъпил в Йейл: бяха наясно, че няма да се налага да носят на гръб съпруга на Су Лин.
— Взимаш ли тази жена за законна съпруга?
На Нат му идеше да изкрещи: „Да.“ Но вместо това промълви тихичко: — Да.
— Взимаш ли този мъж за свой законен съпруг?
— Да — отвърна и Су Лин, все така навела глава.
— Можеш да целунеш младоженката — подкани отчето.
— Имаше предвид мен — намеси се Том и пристъпи напред.
Нат прегърна Су Лин и я целуна, като междувременно вдигна крак и изрита приятеля си по пищяла.
— Така значи! Това ли заслужих за всички жертви, които съм правил през годините? Е, поне дочаках и на мен да ми дойде редът.
Нат се извърна рязко, прегърна Том и го притисна до себе си, а всички в църквата избухнаха в смях.
„Том се оказа прав“ — помисли си той. Макар да бе убеден, че ако Нат се яви повторно, ще удържи съкрушителна победа, приятелят му дори не го укори, задето не е подал искане резултатите от изборите да се отменят. А на другата сутрин господин Ръсел се беше обадил на Нат и му беше предложил сватбената гощавка да бъде у тях. Как ли щеше да им се отплати?
— Мисли му отсега! — рече Том. — Веднага щом завършиш икономика в Харвардския институт, татко очаква да постъпиш при него в банката като стажант.
— Нищо чудно това да се окаже най-доброто предложение, което съм получил — усмихна се Нат.
Младоженците се извърнаха към близките и приятелите си. Сюзан не се и опита да прикрие сълзите, Майкъл пък грееше от гордост. Майката на Су Лин пристъпи напред и им направи снимка в първия миг, след като са се венчали.
Нат не помнеше от сватбената гощавка кажи-речи нищо, освен че господин и госпожа Ръсел надали са щели да направят повече и за родния си син. Той обикаляше от маса на маса и благодареше най-вече на онези, които бяха пристигнали отдалеч. Чак когато чу как среброто звънти о кристал, се сети да провери дали е сложил във вътрешния си джоб приветственото слово. Върна се на мястото си на масата, сложена на най-видно място, точно когато Том стана на крака — като кум предстоеше да вдигне наздравица. Първо обясни защо гощавката е в неговия дом.
— Не забравяйте, че много преди младоженеца направих на Лин предложение за женитба, но този път, кой знае защо, тя предпочете него.
Нат се усмихна през масата на леля Абигейл от Бостън, а гостите започнаха да ръкопляскат.
Запита се дали шегичките на приятеля му колко бил влюбен в Су Лин всъщност не прикриват истинските му чувства. Погледна кума и си спомни как, понеже е закъснял — благодаря ти, мамо! — за първия учебен ден в „Тафт“, е седнал на последния чин, до разплаканото дребосъче. Наистина бе благословен да има такъв приятел — надяваше се не след дълго и той да му кумува.
Всички посрещнаха с овации наздравицата на Том. Той седна и отстъпи място на младоженеца. В началото Нат изказа своята признателност на господин и госпожа Ръсел, разрешили толкова щедро сватбената гощавка да бъде в дома им. После благодари на майка си — за мъдростта, и на баща си — за външния вид, и всички се засмяха и изръкопляскаха.
