ескалатора на първия етаж и завари жена си да седи в ъгъла на кафенето и да си бъбри с келнерката.
— Още не съм поръчала за теб — обясни му тя. — Тъкмо обяснявах на сервитьорката, че сме женени само от седмица и не съм сигурна дали ще се появиш.
Нат погледна момичето.
— Какво ще обичате, господине?
— Две яйца на очи, бекон, кюфтета и кафе без захар и сметана.
Келнерката се взря в тефтера.
— Жена ви вече поръча за вас това. Нат се извърна към Су Лин.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Ще разбереш чак когато тръгнем да се качваме на самолета, а ако продължаваш да подпитваш, нищо чудно да ти кажа и едва след като кацнем.
— Ама… — възропта тя отново.
— Ако се наложи, ще ти вържа очите, така да знаеш — закани се Нат точно когато келнерката се върна с кана кафе, над която се виеше пара. — А сега няколко сериозни въпроса — рече той и забеляза, че жена му трепва. Направи се, че не е забелязал. Очевидно й се въртеше само едно в главата и той си напомни, че поне първите няколко дни трябва да внимава с шегите. — Спомням си, спомена пред мама, че щом японците влязат в крак с компютърната революция, целият напредък в технологиите също ще се ускори.
— В Япония ли отиваме?
— Не, не отиваме в Япония — отсече мъжът й и погледна към поръчаните ястия — бяха ги сложили на масата пред него. — А сега внимавай, сигурно ще се наложи да разчитам на твоя опит.
— Точно сега целият отрасъл е във възход — уточни Су Лин. — „Канон“, „Сони“, „Фуджицу“ вече са настигнали американците. Защо питаш? Да не смяташ да проучваш новите фирми за информационни технологии? Ако наистина е така, погледни…
— И да, и не — прекъсна я Нат, после се заслуша кои пътници викат по високоговорителите.
Плати с последните корейски банкноти, които му бяха останали, и се изправи.
— Отиваме ли някъде, капитан Картрайт? — попита Су Лин.
— Да, аз отивам — отвърна той, — това беше последното повикване, така че, ако имаш други планове, у мен са и билетите, и пътническите чекове.
— Значи нямам друг избор, трябва да дойда с теб — отбеляза момичето, след което гаврътна кафето и се взря в информационното табло за заминаващите самолети. Бяха най-малко десетина. — Хонолулу? — попита пак, след като настигна Нат.
— За какво ми е да те водя в Хонолулу? — учуди се той.
— За да се излежаваме на плажа и да се любим по цял ден.
— Не, отиваме на друго място. През деня ще се срещаме с бившите ми любовници, а през нощта пак ще правим любов.
— В Сайгон ли? — възкликна Су Лин точно когато върху таблото се появи поредният град. — Значи ще отидем на мястото, където капитан Картрайт е направил последните си завоевания.
— Пак сбърка посоката — поправи я той и продължи да върви към залата за международни полети.
След като им провериха паспортите и билетите, Нат не си направи труда да се отбива в безмитния магазин и продължи към терминалите.
— Бомбай — пак се опита да налучка жена му, докато подминаваха първия терминал.
— В Индия няма да намерим много от бившите ми любовници — увери я Нат, докато подминаваха изходи едно, две, три и четири.
Су Лин продължи да се взира в табелите, които подминаваха.
— Сингапур, Манила, Хонконг?
— Не, не и не — повтаряше мъжът й вече след като бяха оставили зад гърба си изходи единайсети, дванайсети и Су Лин не каза нищо, докато вървяха покрай терминалите, откъдето излитаха самолетите за Банкок, Цюрих, Париж и Лондон. Накрая Нат спря пред изход двайсет и първи.
— С нас за Венеция и Рим ли ще пътувате, господине? — попита жената зад гишето на „Пан Ам“.
— Да — потвърди той. — Билетите са на името на господин и госпожа Картрайт — добави и се извърна към жена си.
— Знаеш ли, господин Картрайт? — възкликна Су Лин. — Друг като теб няма!
Цели четири съботи и недели обикаляха да оглеждат къщи, накрая Ани им изгуби дирята. Някои бяха прекалено големи, други — твърде малки, имаше и къщи в квартали, където те не искаха да живеят, харесаха ли пък квартала, се оказваше, че цената е твърде солена — дори с помощта, обещана от „Алегзандър, Дюпон и Бел“. Накрая един неделен следобед откриха в Риджуд точно каквото им трябва — десетина минути след като прекрачиха прага, си кимнаха зад гърба на посредника. Ани звънна веднага на майка си.
— Идеална е — оповести тя. — В тих квартал, където има повече църкви, отколкото кръчми, и повече училища, отколкото киносалони, дори има река, която криволичи през центъра на града.
— А цената? — попита Марта.
— Малко повече, отколкото смятахте, но посредникът очаква да му се обади моята агентка Марта Гейтс. Ако ти, мамо, не смъкнеш цената, не знам кой ще го направи.
— Изпълни ли каквото ти казах? — попита другата жена.
— Дума по дума. Обясних, че и двамата сме учители. Нали ме предупреди, че гледат да смъкнат повечко пари от адвокатите, банкерите и лекарите. Човекът беше доста разочарован.
Целия следобед Флечър и Ани се разхождаха из градчето и се молеха Марта да се спазари за приемлива цена, защото дори гарата беше на две крачки от къщата.
След месец пазарлъци, на първи октомври 1974 година Флечър, Ани и Луси Давънпорт прекараха първата нощ в новия си дом в Риджуд, щата Ню Джърси. Още затворили-незатворили входната врата, и Флечър оповести:
— Как мислиш, можеш ли да оставиш за седмица-две Луси на майка си?
— Детето не ми пречи. Ще подредим къщата и без помощта на майка ми — отвърна жена му.
— Друго имах предвид — натърти той. — Крайно време е да отидем на почивка, на нещо като втори меден месец.
— Ама…
— Никакво „ама“… ще направим нещо, за което открай време ми говориш: ще отидем в Шотландия и ще потърсим корените на предците си, на родовете Давънпорт и Гейтс.
— Кога смяташ да заминем? — попита Ани.
— Самолетът излита утре в единайсет сутринта.
— О, господин Давънпорт, знаеш как да ощастливиш едно момиче!
— Какво си намислил пак? — попита Су Лин, след като се надвеси и видя, че мъжът й проучва колонките с цифри върху финансовите страници в „Ейшън Бизнес Нюс“.
— Гледам как през последната година са се променяли валутните курсове.
— Така ли Япония се вмества в уравнението? — поинтересува се жена му.
— Ами да! Йената е единствената сериозна валута, чийто курс спрямо долара постоянно се покачва вече десет години, и мнозина икономисти предричат, че това ще продължи и в обозримото бъдеще. Според тях йената и досега е силно подценявана. Ако експертите, както и ти с твърденията си за все по-ключовото място на Япония в новите технологии се окажете прави, значи съм открил в нашия несигурен свят Добра инвестиция.
— За това ли ще пишеш диплома?
— Не, макар че идеята не е лоша — отвърна Нат. — Смятам да вложа малко пари във валутния пазар и ако се окажа прав, всеки месец ще припечелвам нещичко.
