или просто не си върши като хората работата.
Пак си погледнал часовника. Било два без двайсет и пет. Въздъхнал и попитал секретарката дали може да ползва тоалетната. Тя се поколебала, после извадила от чекмеджето ключ.
— На горния етаж е — обяснила. — Там право да влизат имат само съдружниците и най-важните клиенти. Ако някой ви попита, кажете, че сте клиент — помолила жената.
Тоалетната била празна и за да не създава неприятности на секретарката, Флечър влязъл в последната кабинка. Тъкмо вдигал ципа на панталона си, когато влезли двама мъже, единият очевидно се връщал от дълъг обяд, където напитките явно не се били свеждали само до вода.
Първи глас:
— Добре, че се уреди. Много обичам да им натривам носовете на онези пуяци от „Алегзандър, Дюпон и Бел“.
Втори глас:
— Пратили са някакъв куриер да донесе договора. Казах на Мили да го подържи в приемната — нека се попоти малко.
Флечър извадил от вътрешния си джоб химикалка и издърпал малко от тоалетната хартия. Първи глас, през смях:
— За каква сума се споразумяхте накрая? Втори глас:
— Точно това е добрата новина — за милион триста двайсет и пет хиляди, много повече, отколкото очаквахме.
Първи глас:
— Клиентът сигурно потрива ръце.
Втори глас:
— Именно той ме покани на обяд. Поръча бутилка „Шато Лафит“ реколта петдесет и втора година… Ще поръча, я, къде ще ходи! Все пак му уредихме да вземе половин милион и по очевидни причини той е много доволен.
Първи глас, пак през смях:
— Както гледам, графата „Непредвидени разходи“ в хонорара ви е доста раздута.
Втори глас:
— А защо не! Взимаме петдесет на сто от всяка сума, надвишаваща половин милион.
Първи глас:
— Значи кантората си е сложила в джоба чисти четиристотин и седемнайсет хиляди и петстотин долара. Какво имаш предвид под „очевидни причини“?
Един от двамата пуснал чешмата.
— Най-голямата спънка се оказа банката на клиента: към днешна дата фирмата е на червено със седемстотин и двайсет хиляди долара и ако до края на работното време в петък не внесем цялата сума, се заканват да спрат всички плащания, което ще рече, че няма да си получим и първоначалния половин милион, и то след толкова месеци пазарлъци.
Чешмата била спряна. Втори глас:
— Съжалявам само за едно. Първи глас:
— За какво? Втори глас:
— Не можеш да им заявиш на ония фукльовци от „Алегзандър, Дюпон и Бел“ право в очите, че не знаят да играят покер.
Първи глас:
— Така си е, затова пък мога да поразтакавам още малко куриера им…
Вратата се отворила, после пак се затворила.
Флечър намотал тоалетната хартия и я пъхнал в джоба си. Излязъл от кабинката, измил си ръцете, после се измъкнал на пръсти от тоалетната и по аварийното стълбище слязъл на долния етаж. Върнал се при секретарката и й подал ключа.
— Благодаря ви — рекла жената точно когато телефонът иззвънял. Тя се усмихнала на Флечър. — Върнахте се точно навреме. Качете се с асансьора на единайсетия етаж, господин Хигс вече е тук и ще ви приеме.
— Признателен съм ви — отговорил младежът, след което пак излязъл, качил се на асансьора и натиснал копчето за партера.
Мат Кънлиф тъкмо размотаваше тоалетната хартия, когато телефонът иззвъня.
— Господин Хигс на първа линия — оповести секретарката.
— Кажи му, че ме няма.
Мат се облегна на стола и намигна на Флечър.
— Пита кога ще се върнете.
— Чак след края на работното време в петък.
26.
Флечър не помнеше някой да му е бил толкова антипатичен още на първата среща, впечатление, което не притъпиха дори обстоятелствата.
Старши съдружникът го беше повикал заедно с Логан на кафе в кабинета си, което само по себе си бе твърде необичайно. След като те влязоха, Бил Алегзандър ги запозна с един от новите стажанти.
— Това е Ралф Елиот — бяха първите му думи.
Флечър се учуди защо старши съдружникът оказва такава чест само на един от двамата одобрени за работа кандидати. Бързо разбра причината.
— Реших тази година един от стажантите да помага на мен. Ще ми се да знам как мисли новото поколение и се спрях на Ралф, понеже оценките му в Станфордския университет наистина са изключителни.
Флечър се сети как Логан се е изненадал, че племенникът на Алегзандър се е озовал в окончателния списък, и как двамата са стигнали до заключението, че старши съдружникът явно е отбил възраженията на другите си колеги.
— Надявам се да посрещнете добре Ралф.
— Ама разбира се — побърза да отговори Логан. — Ще обядвате ли с нас?
— Да, сигурен съм, че ще успея да ви вместя — отвърна Елиот така, сякаш им правеше услуга.
Докато обядваха, Елиот не пропускаше случай да им напомни, че е племенник на старши съдружника, с което намекваше, че ако Флечър и Логан му мътят водата, ще се постарае да отложи във времето деня, когато ще станат съдружници. Тези едва загатнати заплахи само заздравиха връзката между двамата.
— Разправя на всеки срещнат, че след по-малко от седем години ще бъде първият, одобрен за съдружник — сподели Флечър с Логан няколко дни по-късно, докато седяха в едно кафене.
— Голям тарикат е, няма да се учудя и ако успее — бе единственото, което отвърна Логан.
— Ако се отнася и към другите, както към нас, как според теб е станал председател на студентския съвет в Университета на щат Кънектикът?
— Вероятно никой не е посмял да му се опълчи.
— И ти ли се добра така до поста?
— Ти пък откъде знаеш, че съм се добрал? — учуди се Флечър точно когато келнерът мина да вдигне чашите.
— В деня, когато постъпих в кантората, прочетох автобиографията ти. Само не ми казвай, че ти не си чел моята.
— То оставаше да не съм я чел! — призна си другият младеж и вдигна чашата. — Знам дори, че си бил шампион по шахмат в Принстънския университет. — И двамата се засмяха. — Е, да тръгвам, че ще изтърва влака и Ани току-виж си помислила, че в живота ми има и друга жена — допълни Флечър.
— Завиждам ти — пророни тихо Логан.
— Защо?
— Заради хубавия брак. На Ани и през ум не би й минало, че дори се заглеждаш по други.
— Голям късметлия съм — съгласи се приятелят му. — И на теб някой ден ще ти провърви, ще видиш.
