Мег от секретариата те зяпа като невидяла.
— Коя е Мег? — възкликна Логан, а Флечър го остави и се отправи към гардероба.
Беше изминал само няколко метра по Пето авеню, когато зърна отдалеч Ралф Елиот. Пъхна се в един вход и загледа как Ралф отминава нататък. Пак излезе на студения брулещ вятър, в какъвто не можеш да изминеш и пресечка, ако не си с ушанка, и бръкна в джоба да извади шала, но него го нямаше. Изруга. Сигурно го беше забравил в кафенето. Реши да мине да го прибере на другия ден, после обаче изруга още веднъж: беше се сетил, че му е подарък от Ани за Коледа. Отправи се назад към кафенето.
Влезе вътре и помоли гардеробиерката да потърси червен вълнен шал.
— Ето го — рече момичето, — сигурно се е изхлузил от ръкава, докато сте слагали палтото на закачалката. Намерих го на пода.
— Благодаря ви — каза Флечър и се обърна да излезе — не очакваше Логан да е още тук.
Застина като попарен, когато видя с кого говори приятелят му.
Нат заспа бързо.
„La devaluation francaise“ — три простички думи, заради които телетипите преминаха от тих шепот към шумна паника. Трийсет секунди по-късно телефонът върху нощното шкафче до леглото на Нат вече звънеше и той веднага нареди на Ейдриън:
— Отървавай се незабавно от франковете. — Изслуша какво му обяснява колегата и добави: — Долари.
Не помнеше през последните десет години да е имало ден, когато да не се е бръснал. Днес не го направи. Няколко минути по-късно, когато излезе от банята, Су Лин се беше събудила.
— Случило ли се е нещо? — попита тя и разтърка очи.
— Франкът се е обезценил със седем на сто.
— Това хубаво ли е, или лошо?
— Зависи с колко франка разполагаме. Веднага щом видя монитора, ще мога да преценя.
— До няколко години ще имаш монитор и до леглото си, няма да се налага дори да ходиш чак в службата — напомни жена му и забелязала на светещия часовник върху нощното шкафче, че е едва пет и девет минути, отново отпусна глава върху възглавницата.
Нат вдигна телефонната слушалка — в другия край на линията Ейдриън още не беше затворил.
— Оказва се трудно да се освободим от франковете, търсене почти няма, ако не броим френското правителство, а и то скоро няма да удържи на натиска.
— Продължавай да продаваш. Купувай йени, германски марки и швейцарски франкове. Нищо друго! Ще бъда при теб до петнайсет минути. Стивън там ли е?
— Не, но и той ще дойде. Мина доста време, докато открия в чие легло се е пъхнал.
Нат не се засмя. Затвори, наведе се да целуне жена си и хукна към вратата.
— Не си си сложил вратовръзка — напомни Су Лин.
— До довечера може да остана и без риза на гърба — отвърна мъжът й.
След като се бяха преместили от Бостън в Манхатън, Су Лин бе намерила жилище само на хвърлей от Уолстрийт. С премиите на Нат бе успяла да обзаведе четирите стаи и сега той канеше понякога на вечеря колегите си и дори клиенти. Стените бяха украсени със седем картини, които един лаик трудно би оценил.
Щом мъжът й излезе, Су Лин отново се унесе. Нат не изчака асансьора и за разлика от друг път хукна надолу по стълбището, като взимаше по две-три стъпала наведнъж. Обикновено ставаше в шест и се обаждаше от кабинета в службата, за да разбере дали има сътресения на валутния пазар.
Рядко му се налагаше да взима по телефона важни решения — повечето позиции бяха твърдо установени за месеци напред. После се пъхаше под душа, бръснеше се и в шест и половина вече беше облечен за работа. Докато Су Лин приготвяше закуската, преглеждаше „Уол Стрийт Джърнъл“ и към седем излизаше, като първо се отбиваше до стаята на Люк. В дъжд и пек отиваше пеш до службата, която отстоеше само на пет пресечки, като си взимаше от автомата на ъгъла днешния брой на „Ню Йорк Таймс“. Веднага отгръщаше вестника на финансовите страници и ако някое заглавие привлечеше вниманието му, го четеше пътем и в седем и двайсет вече беше зад бюрото си. „Ню Йорк Таймс“ щеше да съобщи за девалвацията на френския франк чак утре сутринта, когато за повечето банкери тя щеше да бъде история.
Този път, когато излезе на улицата, Нат спря първото изпречило му се пред погледа такси, извади за петте пресечки цели десет долара и каза:
— Трябваше да бъда там вчера.
Шофьорът веднага превключи скоростта, смени платното и след четири минути вече бяха пред службата на Нат. Той влезе като фурия в сградата и се отправи към първия асансьор, който спря. Беше пълен с борсови посредници, които крещяха колкото им глас държи. Нат не научи нищо ново, ако не броим това, че простичкото изявление е било направено от Министерството на финансите на Франция в десет часа централноевропейско време. Изруга, ядосан, че докато пъпли към единайсетия етаж, асансьорът е спрял цели осем пъти.
Стивън и Ейдриън вече бяха зад бюрата си в търговската зала.
— Какви са последните новини? — провикна се Нат, докато мяташе палтото.
— По-добре не питай! — отвърна Стивън. — На хартия французите обезцениха франка със седем на сто, но пазарите се презастраховат и смъкнаха курса още повече.
Нат се взря в екрана.
— А другите валути?
— Лирата стерлинга, италианската лира и песетата също бележат спад. Доларът се покачва, йената и швейцарският франк са устойчиви, германската марка играе.
Нат продължи да гледа цифрите по екрана, които се променяха през секунда.
— Опитайте се да купите малко йени — подкани той, забелязал, че лирата стерлинга е паднала с още един пункт.
Стивън вдигна телефона с пряка връзка с борсата. Нат се втренчи в него. Докато чакаха да вдигне някой посредник, губеха ценни секунди.
— Как вървят сделките? — ревна Стивън.
— Десет милиона при курс две хиляди шейсет и осем. Ейдриън се извърна на другата страна, докато Стивън даваше поръчката.
— Продавай и всички лири стерлинги и италиански лири, с които разполагаме, те са следващите, които ще се обезценят — нареди Нат.
— По какъв курс?
— Не се занимавай с курса, продавай, ти казвам — сопна се другият мъж. — И купувай долари. Ако бурята е истинска, всички в Ню Йорк ще се опитат да се предпазят.
Учуди се колко е спокоен въпреки врявата и ругатните наоколо.
— Вече се отървахме от лирите — съобщи Ейдриън, — освен това ни предлагат йени по курс две хиляди двайсет и седем.
— Купувай ги — рече напевно Нат, без да сваля очи от монитора.
— Разкарахме и лирите стерлинги — по курс две и трийсет и седем — оповести Стивън.
— Браво на теб, прехвърли половината долари отново в йени.
— Гулдените ми свършват — извика Ейдриън.
— Обмени ги всичките за швейцарски франкове.
— Да продавам ли германските марки? — попита Стивън.
— Не — отговори Нат.
— А да купувам ли?
— Не — повтори Нат. — Не помръдват ни надолу, ни нагоре.
След по-малко от двайсет минути вече бе взел всички възможни решения и сега не му оставаше друго, освен да следи екрана и да чака да види дали пораженията са тежки. Повечето валути продължиха да падат
