и той си даде сметка, че други ще пострадат много по-сериозно. Това обаче не го успокои кой знае колко.
Ако, както обикновено, французите бяха изчакали до обяд и чак тогава бяха обявили девалвацията, той щеше да бъде зад бюрото си.
— Да ги вземат мътните тия французи! — възкликна Ейдриън.
— Знаят какво правят — възрази Нат. — Обезцениха валутата си точно когато ние си спяхме сладко- сладко.
На другата сутрин, докато отиваше с влака на работа, Флечър прочете най-подробно в „Ню Йорк Таймс“ за девалвацията на франка, макар и да не бе съвсем наясно какви ще са последиците. Доста банки бяха претърпели големи загуби, една-две дори бяха предупредили Комисията за ценните книжа и борсите, че са пред фалит. Флечър отгърна страницата и зачете материала за човека, за когото вече бе сигурно, че ще се кандидатира срещу Форд на президентските избори. Не знаеше почти нищо за Джими Картър, освен че е губернатор на Джорджия и притежава фъстъчена плантация. Вдигна очи и се замисли за политическите си амбиции, които бе оставил на заден план, за да се наложи в адвокатската кантора.
Реши в свободното си време да се включи в кампанията в подкрепа на Картър в Ню Йорк. В свободното си време ли? Хари и Марта все се оплакваха, че изобщо не го виждали. Ани се беше включила в поредната благотворителна организация, а Луси се беше разболяла от варицела. Когато Флечър звънна на майка си да пита дали я е карал, първото, което тя му каза, бе:
— Добър ден, познаваме ли се?
Ала в мига, когато влезе в кантората, всички тези проблеми бяха забравени.
Долови, че става нещо, когато поздрави в секретариата Мег.
— В осем и половина има съвещание на адвокатите в заседателната зала — рече тя доста хладно.
— Какво ще обсъждаме? — попита Флечър и още щом изрече въпроса, си даде сметка, че той звучи нелепо: кантората се славеше със своята потайност.
Когато в осем и половина влезе в заседателната зала, доста от съдружниците вече бяха по местата си и си говореха тихо. Той побърза да седне зад стола на Мат. Дали обезценяването на френския франк в Париж можеше да повлияе на адвокатска кантора в Ню Йорк? Дали старши съдружникът искаше да обсъдят случая с „Хигс и Дънлоп“? Не, не му беше в стила. Флечър огледа насъбралите се около масата. И да знаеха какъв е дневният ред, не го издаваха с нищо. Но новината явно беше лоша, защото добрите винаги се обявяваха на заседанието в шест вечерта.
В осем и двайсет и четири в залата влезе и старши съдружникът.
— Извинявайте, че ви отклонявам от работата — подхвана той, — но реших, че въпросът не е за докладна записка, нито за месечния отчет. — Той млъкна и се прокашля. — Адвокатската ни кантора винаги е дължала силата си на това, че не се е забърквала в скандали от лично и финансово естество, ето защо смятам, че и намек за такъв проблем трябва да се обсъди незабавно. — Тези думи на Алегзандър озадачиха Флечър още повече. — Беше ми обърнато внимание, че човек от кантората е бил забелязан в кафене, посещавано от адвокати от конкурентни кантори. — „Правя го всеки ден — помисли си Флечър, — какво толкова. Да не е престъпление!“ — И макар да съм убеден, че подобно нещо не е осъдително, то може да доведе до последици, неприемливи за „Алегзандър, Дюпон и Бел“. За щастие, загрижен за доброто на кантората, един колега е сметнал за свой дълг да ме предупреди, че бихме могли да си имаме неприятности. Въпросният служител е бил забелязан да разговаря в кафенето с човек от кантоРа, която ни е конкурент. Към десет часа си е тръгнал с този човек, отишъл е с такси в дома му в Уест Сайд и е излязъл оттам чак в шест и половина на другата сутрин, когато се е върнал в жилището си. Веднага зададох ребром въпроса на въпросния служител и той дори не се опита да отрече, че има връзка с човека от конкурентната кантора. Със задоволство мога да съобщя, че се съгласи с мен: най-разумно е да напусне незабавно. — Алегзандър замълча. — Признателен съм на колегата, сметнал, че колкото и да е неприятно, е негов дълг да ме уведоми за случая.
Флечър погледна към Ралф Елиот, който се правеше на много изненадан, но явно никой не му беше обяснил, че не бива да преиграва. Точно тогава Флечър си спомни, че оная вечер, след като са пийнали с Логан, е срещнал Елиот на Пето авеню. Призля му при мисълта, че старши съдружникът е говорел за Логан.
— Нека напомня на всички — натърти Бил Алегзандър, — че не бива да обсъждате въпроса с никого.
Той се изправи и без да казва и дума повече, излезе от заседателната зала.
Флечър реши, че е най-добре да си тръгне с последните, и когато в залата не бе останал нито един съдружник, стана и се отправи бавно към вратата. Докато се връщаше в кабинета, чу зад себе си стъпки, но не се обърна.
— Онази вечер и ти беше в кафенето заедно с Логан, нали?
— попита Елиот, след като го настигна. Помисли и допълни:
— Не казах на чичо.
Флечър си замълча и изчака другият младеж да се отдалечи, но след като седна зад бюрото, записа дума по дума какви заплахи му е отправил.
Единствената грешка, която допусна, бе, че не съобщи веднага на Бил Алегзандър.
Сред многото неща, за които Нат се възхищаваше на Су Лин, бе и това, че тя нито веднъж не му беше натяквала:
— Казвах ли ти аз!
А след всичките й предупреждения беше в правото си да го стори.
— И сега какво? — попита жена му.
— Трябва да реша дали сам да напусна, или да чакам да ме изритат.
— Но нали шеф на отдела е Стивън, дори Ейдриън минава за по-старши от теб!
— Това все пак бяха мои позиции, пък и съм подписал всички заявки за покупки и продажби. Никой не смята, че и колегите носят вина за провала.
— На колко възлизат загубите на банката?
— На половин милион без малко.
— Да де, но през последните година-две ти си спечелил за нея много повече.
— Така е. Въпреки това сега шефовете на отдели ще ме смятат за ненадежден и винаги ще се притесняват да не се повтори. Стивън и Ейдриън побързаха да се разграничат, не им се ще и тяхното място да изстине.
— И все пак можеш да донесеш на банката огромни печалби, защо ще те оставят да напуснеш?
— Защото веднага ще ми намерят заместник — всяка година икономическите факултети бълват нови и нови кадърни младежи.
— Колкото и да са кадърни, не притежават твоя размах — възрази Су Лин.
— Мислех, че не одобряваш.
— Не съм казвала, че одобрявам — натърти жена му, — това обаче не означава, че не виждам колко си подготвен и способен и че не ти се възхищавам. — Тя се поколеба. — Дали някой ще ти предложи работа?
— Едва ли ще ми звънят чак толкова често, както преди месец, сигурно ще се наложи аз да звъня на тях.
Су Лин прегърна мъжа си.
— Във Виетнам си се натъквал на много по-големи ужаси, а не си се уплашил. Както и аз в Корея.
Нат почти бе забравил за случилото се в Корея, то обаче явно още тормозеше жена му.
— Ами фонд „Картрайт“? — попита тя, докато Нат й помагаше да сложат масата.
— Изгубихме към петдесет хиляди долара, но тази година още сме на малка печалба. А, да, покрай това
