се сетих, че трябва да звънна на господин Ръсел и да му се извиня.
— И на тях си им докарвал добри пари.
— Точно затова ми се довериха — отвърна Нат и стовари пестник върху масата. — Дявол да го вземе, трябваше да предвидя какво ще стане. — Той погледна през масата жена си. — Какво да правя?
Су Лин помисли и отговори:
— Напусни и си намери прилична работа.
Флечър набра номера, без да се свързва със секретарката на отдела.
— На обяд свободен ли си? — Известно време мълча. — Не, трябва да се срещнем на място, където няма да ни познаят… — Мълчание. — На Петдесет и седма улица в Уест Сайд ли? — Мълчание. — Хайде, ще се видим в дванайсет и половина.
Отиде в „Земарки“ няколко минути по-рано. Другият мъж вече го чакаше. И двамата си поръчаха салата, Флечър поиска и светла бира.
— Мислех, че никога не пиеш на обяд.
— Днес е едно от редките изключения — отвърна той. Отпи юнашка глътка и разказа на приятеля си за случилото се сутринта.
— Та ние живеем не през 1776-а, а през 1976 година! — възмути се Джими.
— Знам, знам, но явно има един-два динозавъра, които продължават да се навъртат по тия места. Един дявол знае какво още е надрънкал Елиот на чичо си.
— Тоя господинчо бил голям симпатяга, бе! Дръж го под око, няма да се учудя, ако ти си следващият на мушката.
— Аз ще се оправя, но се притеснявам за Логан — обясни Флечър.
— Ако наистина е способен, колкото го изкарваш, все ще си намери работа.
— Друг път ще си намери, ако звъннат на Бил Алегзандър и попитат защо е напуснал толкова внезапно.
— Никой адвокат няма да дръзне да признае, че някой е бил уволнен само защото е обратен.
— Не е нужно Алегзандър да го признава — възрази Флечър. — При тези обстоятелства е достатъчно да кажа: „Така и така, въпросът е личен, предпочитам да не го обсъждам“, това е далеч по-убийствено. — Той отпи още веднъж от бирата. — Ако адвокатската ти кантора, Джими, има късмета да наеме Логан, изобщо няма да съжалявате.
— Следобед ще поговоря със старши съдружника и ще ти кажа как е реагирал. Как, между другото, е малката ми сестричка?
— Малко по малко превзема Риджуд, включително клуба на книголюбителите, кварталния отбор по плуване и дружеството на кръводарителите. Следващата задача е да решим в кое училище да запишем Луси.
— В „Хочкис“ вече приемат и момичета — съобщи Джими — и ние смятаме…
— Какво ли ще каже сенаторът? — попита Флечър и изпи на един дъх бирата. — Как е той?
— Изтощен. Не спира да се готви за следващите избори.
— Никой не може да измести нашия Хари. Не знам в щата да има по-обичан политик.
— Кажи му го, де — подкани Джими. — Последния път, когато го видях, беше качил шест-седем килограма, изобщо не беше във форма.
Флечър си погледна часовника.
— Предай на стария боен кон много поздрави и му кажи, че в най-скоро време ще се постараем да отскочим с Ани за края на седмицата. — Той замълча. — Не сме се виждали, чу ли?
— Я не ставай параноик! — скастри го приятелят му и плати сметката. — Онзи негодник Елиот разчита точно на това.
На другата сутрин Нат подаде молба за напускане, успокоен, че Су Лин не драматизира нещата. Хубаво му беше казала да си намери прилична работа, но той умееше да върши само едно.
Когато се върна в службата да си прибере нещата, писалището му сякаш бе сложено под карантина. Бившите колеги го подминаваха като фурии, а тези по съседните бюра се правеха на погълнати от телефонните разговори и не смееха да го погледнат в лицето.
Натовари вещите си на такси и напълни цели три пъти тесния асансьор, докато пренесе всичко в кабинета си в жилището.
Седна зад писалището. Беше сам, откакто се бе прибрал, телефонът не бе иззвънял и един-единствен път. Без Су Лин и Люк жилището изглеждаше някак странно празно — Нат беше свикнал те да го посрещат, когато се прибира. Пак добре, че момчето още беше съвсем невръстно и не разбираше през какво изпитание преминават.
По пладне отиде в кухнята, отвори консерва телешко варено, изсипа го в тигана, сложи малко масло, чукна две яйца и изчака да се запържат.
След като се нахрани, натрака на машината списък с финансовите институции, с които бе работил последната година, после седна да им звъни. Започна от банка, откъдето го бяха търсили само преди няколко дена.
— О, здравейте, Нат, много съжалявам, но в петък назначихме човек.
— Добър ден, Нат, интересно предложение, дай ми ден-два да помисля и ще се свържа с теб.
— Благодаря, че се обадихте, господин Картрайт, но…
Стигна до края на списъка и остави телефонната слушалка върху вилката. Очевидно и той се беше обезценил и бе обявен за продан. Провери с колко пари разполага. Намираха му се, но докога ли? Погледна масленото платно над бюрото. „Легнала гола жена“ на Камоан. Кога ли щеше да се наложи да върне една от своите любовници на онзи сводник в галерията?
Телефонът иззвъня. Дали някой от хората, с които бе разговарял, не беше размислил? Вдигна слушалката и чу познат глас.
— Извинявайте, господин Ръсел — каза Нат. — Трябваше да се обадя по-рано.
След като Логан напусна адвокатската кантора, Флечър чувстваше, че другите го отбягват. Почти не минаваше ден, в който Елиот да не се опита да му подлее вода, така че, когато в понеделник сутрин Бил Алегзандър го повика при себе си, младежът долови, че не го чака нищо добро.
В неделя, докато вечеряха, бе споделил с Ани за случилото се предните няколко дни, като се опита да не преувеличава и драматизира. Тя го беше изслушала мълком.
— Ако не кажеш на господин Алегзандър истината за племенника му, някой ден и двамата ще съжалявате горчиво.
— Де да беше толкова просто! — възкликна Флечър.
— Истината винаги е проста — отсъди жена му. — Срам и позор, да се отнесат така с Логан! Ако не беше ти, сигурно никога нямаше да си намери работа. Единствената ти грешка е, че не си казал на Алегзандър веднага след заседанието — сега Елиот съвсем се е самозабравил и тепърва ще има да ти създава главоболия.
— Ами ако уволни и мен?
— Тогава, Флечър Давънпорт, няма какво да търсиш в тази адвокатска кантора. Така де, не съм се омъжила за страхливец.
В девет без нещо застана пред кабинета на старши съдружника господин Алегзандър и госпожа
