неосведомени.
— Не, не, ние изглеждаме млади, устремени напред, преизпълнени със сили.
— Затова пък тя изглежда опитна, обиграна, със закалка в политическия живот.
— Ние олицетворяваме младото поколение и бъдещето.
— Тя пък олицетворява съвременната жена.
— Флечър ще я направи за смях.
— Ако Барбара Хънтър спечели дебатите, ние ще изгубим изборите.
— Е, чухме мнението на членовете на предизборния щаб, нека чуем и самия кандидат — рече Хари.
— Нямам нищо против да участвам в дебати с госпожа Хънтър — заяви Флечър. — Избирателите вероятно смятат, че тя е по-силна просто защото има опит в политиката, а аз съм си новак. Защо да не опитам и да превърна това в предимство за нас?
— Да де, но ако тя се покаже по-запозната с местните проблеми и извърти нещата така, че ти да изглеждаш неподготвен за поста, изборите ще приключат за една вечер — изтъкна Дан. — Не си представяй дебатите като хиляда души, събрали се в зала. Не забравяй, че ще ги отразяват всички местни радио- и телевизионни станции и на другия ден „Харт-форд Курант“ ще посвети на тях материала си на първа страница.
— Но това също може да се обърне в наша полза — натърти Хари.
— Съгласен съм — рече Дан, — ала и опасността не е за подценяване.
— С колко време разполагам, за да помисля? — попита Флечър.
— С пет, най-много с десет минути — отвърна Хари. — Ако Барбара Хънтър е дала изявление за медиите, журналистите ще настояват да отговорим веднага.
— Не можем ли да кажем, че ни трябва малко време, за да помислим?
— Изключено — отсече сенаторът. — Все едно оспорваме дебатите, накрая искаш, не искаш, ще бъдеш принуден да приемеш, така Хънтър ще спечели и в двата случая. Или отказваме, или приемаме с две ръце. Дали да не гласуваме? — допълни той и огледа насъбралите се. — Кой е „за“? — Вдигнаха се единайсет ръце. — „Против“? — Гласуваха четиринайсет души. — Работата е ясна.
— А, не, не е ясна — възпротиви се Флечър. Всички млъкнаха и го погледнаха. — Признателен съм ви за мнението, но нямам намерение политическата ми кариера да се направлява от щаб, особено когато силите са изравнени. Дан, би ли пуснал съобщение, че с удоволствие приемам предизвикателството, отправено ми от госпожа Хънтър, и очаквам с нетърпение да обсъдя с нея наболелите въпроси, а не празните приказки, на които републиканците наблягат още от началото на предизборната кампания.
След кратко мълчание всички изръкопляскаха спонтанно. Хари се усмихна.
— Кой е „за“ да има дебати? — Всички вдигнаха ръка. — Кой е „против“? — Никой. — Обявявам, че предложението е прието единодушно.
— Защо се наложи да гласуваме повторно? — попита Флечър сенатора, след като двамата излязоха от заседателната зала.
— За да кажем на пресата, че решението е било взето единодушно.
Флечър се усмихна и двамата се отправиха към гарата. Още един усвоен урок.
Всяка сутрин на гарата се изсипваха дванайсет души от предизборния щаб — раздаваха агитационни материали, а кандидатът се ръкуваше с всички, напускащи града. Хари му беше заръчал да насочва вниманието си главно към пътниците, влизащи в гарата, защото те почти със сигурност живеели в Хартфорд, докато пътниците, слизащи от влаковете, вероятно не били от този избирателен район.
— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…
В осем и половина отиваха в „При мама“ на отсрещния тротоар и си взимаха сандвич с яйце и бекон. След като чуеха какво мисли Мама за развоя на предизборната кампания, се отправяха към деловия квартал, където се ръкуваха с „костюмарите“, идващи на работа. Флечър си слагаше в автомобила вратовръзката на Йейлския университет — знаеше, че мнозина тук се отъждествяват с нея.
— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…
В девет и половина се прибираха в предизборния щаб — за ранната сутрешна пресконференция. Час преди това Барбара Хънтър вече бе провела своята и Флечър знаеше, че днес в Дневния ред ще има само един въпрос. Докато се връщаше, сменяше вратовръзката на Йейлския университет с друга, която да не бие толкова на очи, и изслушваше основните теми в сутрешните новини, за да е сигурен, че няма да го изненадат. В Близкия изток била избухнала война. Реши да остави това на президента Форд — новината надали щеше да се появи на първата страница на „Хартфорд Курант“.
— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…
След като откри сутрешната пресконференция, Хари не чака събралите се журналисти да му зададат въпроса и сам обяви решението кандидатът да приеме предизвикателството, отправено му от госпожа Хънтър. Нито веднъж не я нарече Барбара. Когато започнаха да го разпитват за дебатите: място, време, форма, — той отвърна, че тези неща предстои да се уточнят, понеже поканата е дошла по-рано същия ден, после обаче добави:
— Не очаквам никакви трудности.
А знаеше прекрасно, че дебатите няма да им поднесат нищо друго освен трудности.
Флечър се изненада от отговора, който Хари даде на въпроса каква според него е вероятността кандидатът да надделее в дебатите. Беше очаквал сенаторът да се впусне да обяснява, че той умее да спори и да убеждава, че има юридически опит и политически нюх. Вместо това Хари рече:
— Е, госпожа Хънтър има, разбира се, преднина. Всички знаем, че е участвала в не един и два дебата и има закалка, че е натрупала голям опит по наболелите въпроси в щата, според мен обаче е показателно колко откровен и открит е Флечър в подхода си към изборите — въпреки всичко той прие да участва в дебатите.
— Не поемате ли, сенаторе, огромен риск? — попита друг журналист.
— Поемаме, естествено — призна Хари, — но както подчерта и самият кандидат, ако той не се държи като мъж и не се изправи лице в лице с госпожа Хънтър, как избирателите могат да очакват от него да поеме по-голямото предизвикателство — да ги представлява?
Флечър не помнеше да е казвал такова нещо, макар и да беше съгласен с чувството, вложено от сенатора.
След като пресконференцията приключи и си тръгна и последният журналист, младежът подметна:
— Не ми ли каза, че Барбара Хънтър я няма никаква в дебатите и й трябва цяла вечност, за да отговори на въпросите?
— Да, казах ти точно това — потвърди Хари.
— Защо тогава спомена пред журналистите, че…
— Тук става въпрос за очаквания, моето момче. Сега те смятат, че ще се провалиш и че тя ще те направи за смях, така че, дори да се представиш зле като нея, всички ще те обявят за победител — изтъкна сенаторът.
— Здравейте, казвам се Флечър Давънпорт…
Тези думи се въртяха отново и отново като нашумяла мелодийка, която той не може да си избие от главата.
30.
Нат се зарадва много, когато Том надзърна в кабинета му и попита:
— Може ли довечера да доведа още един човек?
— Разбира се. По работа или за удоволствие? — попита приятелят му, след като вдигна очи от писалището.
Том се поколеба:
— Надявам се да е и за двете.
— Жена ли е? — поинтересува се Нат. — Вече го глождеше любопитство.
