— Определено.
— Как се казва?
— Джулия Къркбридж. — И какво…
— Като начало ти стига толкова, довечера можеш да зададеш направо на нея останалите въпроси, много ни е оправна, Ще ти отговори сама.
— Добре, че ме предупреди — рече Су Лин, когато мъжът й я изненада с вестта, че ще има още един гост, чак след като се прибра.
— Сигурно трябваше да ти звънна, нали? — притесни се той.
— Е, щеше да ми облекчиш живота, но хайде, от мен да мине. Сигурно си печелел милиони, не ти е било до това.
— Нещо от този род — рече Нат.
— Какво знаем за гостенката? — полюбопитства Су Лин.
— Нищо — отговори мъжът й. — Познаваш го Том — ако става дума за личния му живот, е по-потаен и от швейцарски банкер. Все пак има надежда, щом е решил да я доведе.
— Какво стана с Маги, ослепителната червенокоса красавица? Тъкмо мислех, че…
— Изчезна като всички останали. Помниш ли Том да е водил някоя два пъти у нас?
Су Лин се позамисли и отговори:
— Не, не помня. Сигурно защото не готвя добре.
— Готвенето няма нищо общо, макар и да се опасявам, че пак ти си в дъното на нещата.
— Аз ли? — учуди се жена му.
— Да, ти. Клетият той, хлътнал е по теб от години, затова, хване ли се с жена, я води тук, за да я сравни…
— Я не почвай пак! — прекъсна го Су Лин.
— И да почвам, и да не почвам, това е в дъното на всичко, така да знаеш, цветенце.
— Единственото, което Том е правил някога, е да ме целува по бузата.
— И няма да направи нищо повече. Колцина ли са влюбени в човек, когото не са целували и по бузата?
Нат се качи горе — да почете на Люк, а Су Лин сложи на масата прибори за още един човек. Тъкмо бършеше и четвърта чаша, когато на вратата се позвъни.
— Ще отвориш ли, Нат? Аз не мога — провикна се тя. Не чу отговор, затова смъкна престилката и отиде да отвори.
— Здравей! — поздрави Том и се наведе да целуне по бузата домакинята, при което тя се сети за думите на мъжа си. — Това е Джулия — представи той жената, която бе довел.
Беше елегантна, висока почти колкото него и тъничка като Су Лин, макар че с русата коса и сините очи явно бе потомка по-скоро на скандинавци, отколкото на жители на Далечния изток.
— Много се радвам да се запознаем — рече Джулия. — Ще прозвучи изтъркано, но наистина съм слушала доста за вас.
Су Лин се усмихна и пое коженото палто на гостенката.
— Мъжът ми е зает с… — подхвана тя.
— С черни котараци — оповести Нат, който бе дошъл при тях. — Тъкмо четях на Люк „Котаракът в чизми“. Здравейте, аз съм Нат, вие сигурно сте Джулия.
— Да, същата — потвърди гостенката и озари Нат с усмивка, покрай която Су Лин се сети, че жените го харесват. — Елате да пийнем по нещо в хола — покани ги Нат. — Сложил съм шампанското да се изстуди.
— Какво ще поливаме? — възкликна Том.
— Не виждам какво освен това, че все пак си намерил жена, която да склони да дойде с теб на вечеря… — Джулия се засмя. — Е, можем да добавим и че се обадиха адвокатите — да кажат, че сделката с „Бенет“ е приключила успешно.
— Кога? — попита Том.
— Днес късно следобед — Джими ми звънна да ми съобщи, че са подписали всички документи. Сега остава само да пратим чека.
— Не ми спомена, когато се прибра — намеси се Су Лин.
— Изхвърча ми от главата — мислех си само как Джулия ще ни гостува на вечеря — обясни Нат. — Затова пък го обсъдих с Люк.
— И какво е вещото му мнение? — попита Том.
— Според него сме се охарчили прекалено много — цял долар за банка!
— Цял долар ли? — повтори Джулия.
— Да, от пет години „Бенет“ работи на загуба и ако не броим сградата, дългосрочната задлъжнялост е по-голяма от активите, така че, ако не побързам, Люк може и да се окаже прав.
— На колко години е? — полюбопитства Джулия.
— На две, но вече разбира от финанси. Гостенката пак се засмя.
— Разкажете ми, Нат, още нещо за банката.
— Това е само началото — обясни той, докато наливаше от Шампанското. — Хвърлил съм око и на банка „Морган“.
— И колко ще ти струва? — намеси се жена му.
— По днешни цени към три милиона долара, но докато бъда готов да сключа сделка, сумата може да надхвърли и един милиард.
— Трудно ми е да боравя с такива цифри — отбеляза гостенката. — Не са лъжица за моята уста.
— А, недей да скромничиш, Джулия — укори я Том. — Не забравяй, виждали сме отчетите на фирмата ти и знаем, че за разлика от „Бенет“ последните пет години сте на печалба.
— Е, някакъв си милион — усмихна му се пак Джулия.
— Извинете — прекъсна ги Су Лин. — Ще ида да погледна вечерята.
Нат се усмихна на жена си и се извърна към познатата на Том. Вече имаше чувството, че Джулия може би ще заслужи и втора среща.
— С какво се занимавате? — попита я той.
— А вие как мислите? — отвърна тя със същата кокетна усмивка.
— Сигурно сте фотомодел, може би актриса.
— Топло. Когато бях по-млада, наистина съм работила като модел, през последните шест години обаче се занимавам с недвижими имоти.
Су Лин се появи отново.
— Вечерята е почти готова, ако искате, да се пренесем в трапезарията.
— Недвижими имоти, значи — повтори Нат, докато вървяха към другото помещение. — И през ум не би ми минало.
— Но е вярно — потвърди Том. — Освен това Джулия иска да прехвърли при нас сметката си. Оглежда един парцел в Хартфорд и смята да внесе в банката половин милион, в случай че трябва да се действа бързо.
— Защо предпочетохте нас? — поинтересува се Нат, докато жена му слагаше пред гостенката купичката със супа от омар.
— Защото покойният ми съпруг се бе доверил на господин Ръсел, когато се опитвахме да закупим парцела, на който сега е търговски център „Робинсън“. Не спечелихме търга, бяхме обявили по-малка начална цена, въпреки това господин Ръсел не ни взе пари. Дори хонорар не поиска — уточни Джулия.
— Съвсем в стила на баща ми — отбеляза Том.
— Та преди да умре, покойният ми съпруг каза, че ако отново решим да наддаваме за парцел в района, да се доверим на банка „Ръсел“ и на никой друг.
— Оттогава нещата се промениха — поясни Нат, — господин ръсел излезе в пенсия и…
— Но синът му още е в банката, при това като председател на управителния съвет.
— И постоянно ми диша във врата, опява ми да сме вземали пари за всяка услуга, която банката извършва. Но сигурно ще ви бъде интересно да узнаете, че търговският център жъне големи успехи и носи на инвеститорите отлична възвращаемост. Та какво ви води в Хартфорд?
