скритите зад тях дълбини.
В този миг протегнах пръст към Батъркъп и Глийп. Сетне произнесох драматично:
— Ей там са двата ми трофейни еднорога. Ще бъде ли Ваше величество така любезен да избере някой от тях?
Кралят примигна от изненада, че е поканен да участва в моето шоу. За момент той се поколеба.
— Ммм… нека бъде онзи отляво — каза монархът, като най-подир посочи Батъркъп.
Поклоних се не без грация.
— Много добре, благородни господарю. Вашите слова пощадиха това животно. Наблюдавайте внимателно другото.
Всъщност туй беше още един малък фокус, на който ме бе научил Аахз. Нарича се „принудата на магьосника“ и позволява на изпълнителя да предложи на публиката да избира, без в действителност да й даде какъвто и да било шанс. Ако Родрик Пети беше посочил Глийп, щях просто да продължа да работя със „създанието, което той е обрекъл чрез словата си“.
Бавно вдигнах пръст към жертвата и леко приведох глава.
—
Не зная какво означават тези думи, но Аахз ме уверяваше, че имали някакъв исторически прецедент и щели да убедят хората, че наистина правя нещо сложно.5
—
Отстраних в ума си маскировката на дракона.
Тълпата откликна с ахване, което заглуши моето финално
Нашият питомец от Дева обаче си чу името и реагира незабавно. Вирна морда и тежко запристъпя напред, накрая застана хрисим до мен. Както бе планирано, Аахз моментално се затътрузи към нас, за да спре в напрегната готовност близо до главата на Глийп.
Това следваше да внуши, че сме способни да се справим с всяка трудност, която може да произтече откъм дракона. Но реакцията на публиката спрямо наставника ми засенчи ужаса, който хората изпитаха, когато видяха един еднорог да се преобразява в змей. Бях забравил колко действена е маскировката на „съмнителния тип“. Сега забързах, понеже се опасявах да не профукам нахалос впечатлението от своето изпълнение.
— Този уродлив клетник е моят чирак Аахз — обявих аз. — Може би се питате, дали е в неговата власт да обуздае дракона, ако тоя звяр се ядоса. Направо ще ви кажа… че не е!
Тълпата уплашено заотстъпва встрани. С крайчеца на окото забелязах как дланта на генерал Хю се плъзна по дръжката на неговата брадва.
— Ала това е в
Извъртях се и мушнах с пръст към Аахз.
—
Така премахнах преобразяването на калфата си.
Последва миг на шашардисано мълчание, сетне люспестият се усмихна. Известно е, че усмивката му кара силните мъже да премаляват, а в тълпата нямаше мнозина силни мъже.
Ония от публиката едва не се изпопрегазиха един друг, за да дадат назад от демона, и писъците им се смесиха с набързо пропети защитни заклинания.
За пореден път се обърнах към трона. Кралят и канцлерът комай понасяха добре представлението. Владееха се, макар и да бяха малце бледнички. Генералът се въсеше смутен към Аахз.
— Наложи ли се, като демон моят чирак може да надвие дракона… не, десет дракона. Такава е властта, с която разполагам аз. И все пак тя трябва да се смекчава с благост… с аристократизъм, ако ви е угодно.
Поизчаках, та изреченото от мен да започне да изглежда дълбокомислено.
— За да обърква нахалните врагове или да приема съюзниците си, човек не се нуждае от открита демонстрация на мощ или заплаха. За случаи като днешния майсторът би могъл да потули уменията си така, че да не бъде по-подозрителен от… от някой юноша.
Щом произнесох тези думи, отхвърлих своята собствена маскировка и се възправих в цялата си младежка липса на блясък. Вероятно следваше да използвам някакви лъжемагически слова, ала вече бях изразходвал всички ония, на които ме бе научил Аахз, а се боях да експериментирам с нови.
Родрик и канцлерът се втренчиха настойчиво в мене, сякаш се опитваха да проникнат през вълшебното ми преобразяване единствено с усилие на волята. Генералът изпълняваше подобно упражнение, пронизвайки с поглед моя калфа. Аахз пък бе скръстил ръце и оголил зъби в самоуверена усмивка.
За разлика от друг път споделях тази му самоувереност. Нека се блещят! Беше прекалено късно да прозрат зад магията ми, тъй като повече не поддържах никаква магия. Макар кралската трупа и цялата публика да вярваха, че са станали свидетели на мощна сила, всичко, което всъщност бях сторил, бе да отстраня заклинанията, дето изопачаваха зрението им. В момента и четиримата — Аахз, Батъркъп, Глийп и аз самият — бяхме в собствения си лик, колкото и нестандартно да изглеждахме. Дори и най-изпедепсаното майсторско око не е упълномощено да проникне зад несъществуващо заклинание.
— Както Ваше величество вижда — заключих накрая, — моите магически способности далеч надхвърлят обичайните. Те могат да накарат кроткия да ви се стори страшен, а могъщия — безобиден. Те могат да унищожат враговете ви или да забавляват двора в зависимост от вашата прищявка. Кажете си думата, провъзгласете своето одобрение и вие ще направлявате уменията на Скийв.
Източих ръст и с уважение склоних чело, решил да остана в това положение, докато изчаквам преценката на трона.
Няколко мига минаха, без да се произнесе и звук. Най-после рискувах да хвърля поглед към павилиона.
Канцлерът и генералът разгорещено си шепнеха един другиму над главата на краля, който я накланяше ту насам, ту натам, за да ги чуе. Щом проумях, че туй ще отнеме известно време, тихичко повдигнах врат и отново зачаках.
— Скийв! — внезапно се обади Родрик Пети, като прекъсна препирнята на помощниците си. — Тази работа с пиката… Винаги ли можеш да контролираш тъй лесно оръжията?
— Детска игра, Ваше величество — скромно отвърнах аз. — Даже се чудя дали да го призная за някаква мощ.
Монархът кимна и каза нещо късо полугласно на своите съветници. Когато млъкна, генералът почервеня и извръщайки се кръгом, закрачи към двореца. Канцлерът Джей Ар Гримбъл придоби самодоволен вид.
Рискувах да хвърля едно око към Аахз, който ми смигна. Макар и да се намираше по-далеч от мен, острият му слух явно му бе донесъл предварително новината за височайшето решение.
— Нека всички събрали се тук бъдат свидетели! — оповести звънкият глас на канцлера. — С настоящето Родрик Пети, крал на Посилтум, отдава възхвала на вълшебните умения и знания на въпросния Скийв и официално го именува Магьосник при двора на Посилтум. Сега предлагам присъстващите да аплодират назначението на този майстор… и сетне да се разпръснат!
Чу се шляпането от не дотам сърдечните аплодисменти от страна на моите победени съперници, проблеснаха и съвсем не тъй малко злобарски погледи. Не обърнах внимание нито на едното, нито на другото, понеже се опитвах да осмисля думите на Гримбъл.
Успях! Дворцов маг! Избран измежду пълния набор колеги от пет кралства! Аз! Скийв!
Внезапно се усетих, че канцлерът ми прави знак да тръгна напред. Опитвайки се да бъда равнодушен, приближих към трона.
— Лорд магьоснико — рече с усмивка благородникът, — бихме ли могли да обсъдим въпроса за твоето възнаграждение, ако имаш желание?
— С тия работи се занимава моят чирак — информирах го високомерно. — Предпочитам да не се отвличам с подобни светски дела.
Бяхме се разбрали, че преговорите по това заплащане ще води Аахз, защото знанията му в магията отстъпваха единствено на майсторството му в пазарлъка. Обърнах се и му кимнах да дойде. Той реагира, като мигом се втурна към нас — очевидно навикът му да подслушва го бе предупредил за положението.
