своята армия, без да губим време, така че да можем да изпълним по подобаващ начин клетвата си да защитаваме отечеството.
— На мен съветът ми се вижда добър — вметнах аз, надявайки се да укрепя отношението на Злабрадва към мен, като се съглася с него.
— Странно е, че точно ти, Скийв, го казваш — отбеляза той с каменно изражение. — Препоръката на Гримбъл беше да вложим пари във всичко друго, особено в някой магьосник, ала не и в армията.
Изведнъж се изясни защо стражите и военачалникът не ни бяха посрещнали с отворени обятия. Не само че вместо подкрепления бяха получили
— Чудесно, генерале — съгласи се Аахз. — Туй просто е като водата под понтонния мост. Срещу какво сме изправени сега?
Хю запремества поглед от мен към демона и обратно, явно изненадан, че позволявам на чирака си да взема инициативата при инструктажа. Когато не оправдах очакванията му да сгълча Аахз поради неговата прибързаност, генералът сви рамене и приближи до един увесен върху стената пергамент.
— Мисля, че положението се очертава ясно с тази… — начена той.
— Какво е това? — намеси се отново люспестият.
Злабрадва се засили да отговори остро, но се овладя.
— Това — отвърна с равен глас — е карта на кралството, което се очаква да защитавате. Нарича се Посилтум.
— Да, разбира се — кимнах. — Продължавай.
— Тая линия тук на север от нашата граница представлява наближаващата армия — именно с нея трябва да се справиш като дворцов магьосник.
— Уф, много е неприятно, че не сте могли да я докарате в мащаб — отбеляза Аахз. — Така както сте я направили, фронтът на неприятеля е по-дълъг от вашата граница.
Домакинът се озъби.
— Тъкмо напротив, чертежът е в мащаб — твърдо ни уведоми той. — Може би сега ще осъзнаете с колко голяма задача сте се нагърбили.
Умът ми запъна да приеме неговото изявление.
— Ама, генерале — схоках го, — вие в Посилтум сигурно преувеличавате. В никое кралство няма достатъчно бойци да оформят толкова дълъг фронт.
— Магьоснико — гласът на Хю лъхаше на заплаха, — аз не съм стигнал до настоящия си чин чрез преувеличаване на военните ситуации. Армията, пред която вие двамата сте изправени, е сред най-мощните сили, каквито някога е виждал светът. Тя е нападателната ръка на една бързо нарастваща империя, разположена далеч на север. Те напредват вече трета година, като поглъщат по-малките кралства и смазват всяка съпротива. Всички годни мъже от завзетите страни се набират за войнска служба — така редиците им набъбват до размера, посочен на картата. Единствената причина да не се придвижват по- чевръсто е, че освен неограничения брой хора те притежават масивни бойни машини, които (макар и ефективни) са бавни за транспортиране.
— Сега ни кажи лошите новини — сухо вметна Аахз.
Генералът го взе на сериозно.
— Лошите новини — изръмжа, — са, че техният вожд е стратег, който няма съперник. Той се е издигнал на власт, като е сразил войска, три пъти по-многобройна от собствената му, и днес, когато разполага с огромна армия, е практически непобедим.
Настъпи напрегната тишина.
— Започвам да разбирам защо кралят е вложил парите си в магьосник — отбеляза моят ментор. — Не ми се вижда вероятно ти, генерале, да събереш достатъчно голяма войска, та да ги спреш.
— Планът ми не е такъв! — настръхна командирът. — Въпреки че надали сме в състояние да разбием противниците, ние бихме могли да ги накараме да платят толкова скъпо за пресичането на нашата граница, че те да свърнат встрани към по-слаби и по-лесни за завоюване земи.
— Знаеш ли, Злабрадва — замислено проточи Аахз, — това всъщност не е лош план. Ако работим заедно, все още имаме шанс да го осъществим. Колко души можеш да ни дадеш в подкрепа?
— Нито един — каза твърдо военачалникът.
Аз примигнах.
— Извинявай, генерале. За момент ми се стори, че ти рече…
— Нито един — повтори той. — Няма да отделя никакви мои войници, за да подкрепя вашата кампания.
— Че това е лудост! — избухна Аахз. — И как очакваш да спрем такава армия само с магия?
— Не очаквам — усмихна се генералът.
— Но ако ние се провалим — изтъкнах аз, — Посилтум пада.
Злабрадва спокойно отвърна:
— Вярно е.
— Обаче…
— Позволете ми да изясня своята позиция — прекъсна ме той. — По моя преценка тук е поставено на карта нещо повече от някакво си кралство. Да речем, че вие успеете в тази мисия, което ще означава, че за отбраната на една държава магията е по-ефективна от бойната мощ. В крайна сметка това може да доведе до разпускането на всички армии по света, тъй като ще се предпочита да се наемат магьосници. Аз няма да взема никакво участие в създаването на подобен прецедент. Ако искате да покажете, че наистина превъзхождате армиите, ще трябва да го направите единствено със собствени сили. Военните няма да си помръднат и пръста, за да ви помогнат.
Докато говореше, Хю издърпа каната с вино от несъпротивяващите се пръсти на Аахз — само по себе си знак, че демонът е също тъй шашардисан от думите на генерала, както и моя милост.
— Господа, аз съм много чувствителен на тази тема — продължи Злабрадва, наливайки си от червения еликсир. — Толкова чувствителен, че фактически съм готов да пожертвам себе си и своето кралство, та да докажа правотата си. И което е повече: горещо бих ви предложил да сторите същото.
Той млъкна и ни изгледа със сияещи очи.
— Защото в тоя момент ви заявявам, че ако вие се измъкнете с победа от наближаващата битка, няма да доживеете да получите наградата си. Кралят може и да управлява двора, но слухът за това какво става в държавата стига до него през моите войници, а тези войници ще бъдат разположени на пост по вашия обратен път към двореца със заповеди да донесат новината за случайната ви смърт… дори ако им се наложи те сами да я уредят. Достатъчно ли съм ясен?
ГЛАВА ОСМА:
Щом нещо си струва да се прави, то си струва да се прави за пари.
С огромно усилие за самоконтрол се сдържах не само докато излизахме от генералските покои, но и докато не се оказахме на такова разстояние, че почетната стража да не може да ни чуе. Когато най-накрая отворих уста, съумях да овладея предателската нотка на истерия, която инак би могла да издаде истинските ми чувства.
— Както ти рече, Аахз — отбелязах нехайно, — има армии и… армии. Нали така?
Люспестият мъж обаче не се заблуди нито за миг.
— Истерията няма да ни докара доникъде, момче. Сега на нас ни трябва здраво мислене.
— Извинявай — натъртено му отвърнах, — ама не беше ли тъкмо „здравото мислене“, което ни вкара в тая каша?
Аахз направи гримаса:
