не предложи ли двеста двадесет и пет?
— Наистина — съгласи се Аахз, — сбърках.
— Така си и помислих.
— Исках да анонсирам двеста и петдесет.
— Виж сега какво… — начена онзи.
— Слушай, господине — пресрещна го Аахз по средата на пътя, — вие имате три възможности: да удвоите големината на вашата армия, да наемете магьосник или да изгубите кралството. Дори и при триста жълтици на месец Скийв тук е най-изгодната ви сделка. Не гледай колко харчите, ами какво спестявате.
Някое време плешивият Гримбъл размишлява.
— Много добре — рече най-после с гримаса. — Значи двеста и петдесет.
Прецених, че е мой ред да забележа натъртено:
— Струва ми се, че обсъжданата цифра беше триста.
Това ми издейства един убийствен поглед, но аз държах на своето и спокойно отвърнах на взора му.
— Триста — каза той, насилвайки думите да излязат през стиснатите му зъби.
— Платими предварително — добави Аахз.
— Платими в края на финансовия период — поправиха го отсреща.
— Хайде сега, драги Гримбъл… — започна люспестият, ала канцлерът го прекъсна, като вдигна глава.
— Не! По този въпрос аз трябва да остана непреклонен — настоя той. — На всички от кралската свита се заплаща по едно и също време, когато трезорът се отваря при настъпването на съответния срок. Ако нарушим това правило и вземем да допускаме изключения, няма да му се види краят.
— А не можеш ли поне да ни дадеш частичен аванс? — притисна го Аахз. — Нещо, за да покрием разходите по наближаващата кампания?
— Определено не! — възрази Гримбъл. — Отпусна ли пари за все още неоказани услуги, някои хора (и по-специално Хю Злабрадва) ще заподозрат, че възнамерявате да грабнете мангизите и да офейкате, без изобщо да влезете в бой!
Репликата попадна толкова неприятно близо до целта, че аз неволно отклоних поглед от страх да не издам вината си. Аахз обаче дори не мигна.
— Какво ще кажеш за подкупите? — попита той.
Велможата се начумери.
— Немислимо е някой от васалите на краля да приеме такива неща, а още по-малко да разчита на тях за част от доходите си. Всеки опит да ви корумпират следва веднага да бъде докладван на Негово величество Родрик Пети!
— Не да взимаме подкупи, Гримбъл — озъби се демонът. — Да даваме. Когато бутаме пари на врага, това от нашите заплати ли ще се вади, или кралството ще погасява разхода?
В отговора на канцлера прозвуча скептицизъм:
— Силно се съмнявам, че можете да подкупите армията, която е насреща ви. Пък и се предполага, че в случая ще се справите с магия. Нали за това ви се плаща?
— Даже и магията се подпомага с точна информация — натърти Аахз. — Хайде, господине, ти познаваш дворцовите интриги. Едно малко предупреждение би могло да свърши голяма работа във всяка битка.
— Напълно вярно. Е, добре, мисля, че сме в състояние да ви отпуснем нещо за корупция, при условие че тя ще бъде в разумни граници.
— Доколко разумни? — запита моят чирак.
— Да речем… пет жълтици.
— Двадесет и пет биха били…
— Не, пет! — твърдо каза Гримбъл.
Аахз гледа̀ своя противник известно време, сетне въздъхна.
— Пет — кимна той и протегна длан.
Благородникът с неохота бръкна в кесията си, за да извади обещаните монети. Всъщност преди да ги подаде на Аахз. Джей Ар ги преброи два пъти. После ни предупреди:
— Вие, разбира се, сте наясно, че след вашата победа ще искам отчет за тази сума.
— То се знае — ухили се люспестият, като милваше жълтиците.
— Струваш ми се много уверен в нашата победа, лорд канцлере — резюмирах аз.
Гримбъл ме погледна за миг, вдигнал вежда.
— Точно така, лорд магьоснико — рече най-подир. — Толкова уверен, че съм заложил моето кралство, и — което е по-важно! — своята репутация на вашия успех. Забелязваш, нали, че поставям престижа си над кралството? Това не е случайно. Монархиите се издигат и падат, но един канцлер винаги може да си намери работа. При условие, разбира се, че не неговият съвет е докарал дадена държава до разорение. Ако кампанията на Скийв и Аахз да спасят Посилтум се издъни, с обществената ми кариера е свършено. Господа, стане ли такова нещо, вашите кариери също се затриват заедно с моята.
— В това звучи някаква заплаха, Гримбъл — сухо подметна демонът.
— Нима? — отвърна другият с престорена невинност. — Не съм го възнамерявал. Аз не заплашвам, чисто и просто изтъквам факти. Поддържам много тесни връзки с канцлерите на всички околни кралства; всъщност съм роднина на няколко от тях. Те до един са известени за моята позиция по този въпрос за магията срещу военщината. Ако се окаже, че съм сбъркал в преценката си и вие се провалите при отбраната на Посилтум, държавните мъже ще си го отбележат. Сетне
С тези думи Джей Ар Гримбъл се врътна на токовете си и бързо си отиде, оставяйки ни застинали в мълчание.
— Е, Аахз — рекох най-накрая, — имаш ли в момента някакъв разумен съвет, свързан с нашето положение?
— Разбира се — бе резкият отговор.
— Какъв например?
— Сега, след като проучихме всичко — сериозно произнесе той, — вече можеш да се паникьосаш.
ГЛАВА ДЕВЕТА:
Тук е заложено нещо, по-голямо от нашия живот.
На третата нощ, след като напуснахме Посилтум, станувахме върху една могилка, издигаща се край главния път на кралството в посока север-юг.
Всъщност в случая аз употребявам израза „север-юг“ доста свободно. За три дни пешком единственото движение по това направление (както забелязахме от тази лента утъпкана кал) бе нашето собствено. Оскъдността на трафика в същата посока се подчертаваше от грамадното множество хора, които се носеха фронтално спрямо нас.
По пътя си ние непрекъснато срещахме малки групи и семейства — те неотклонно напредваха към столицата с онази незабързана, но поглъщаща разстоянията крачка, характерна за люде, дето не са
