котешки очи, което бе рамкирано от великолепна копа светлозелена коса. Виждаше се и една разкошна щедра пролука.
— Я, Танда! — изгуках от удоволствие, после с мъка отместих взор върху лицето й.
— Имаш ли нещо против да слезеш? — подвикна тя. — Аз не мога да се кача.
Помислих си дали да не пикирам драматично към Тананда6, но се отказах. Все още не съм чак толкоз силен в летенето, пък и ефектът щеше съвсем да се загуби, ако се блъснех в нея.
Така че се задоволих да се спусна кротко на земята на няколко крачки от девойката.
— Леле, Танда, аз…
Последната дума се изтръгна от гърдите ми, когато тя ме награби в прегръдка, дето може да ти строши кокалите.
— Бож-кее, колко е приятно да те срещна пак, хубавецо — промълви щастлива. — Как изкара?
—
Предишния път, когато я видях, красавицата беше част от злощастна групичка, която двамата с Аахз натирихме в неизвестни измерения. От цялата тайфа Тананда бе единственият член, за когото наистина съжалявах, че заминава.
— Теб чаках, глупчо — подразни ме тя и плъзна нежно ръка около талията ми. — Къде е господин Аахз?
— Той е… — понечих да посоча върха на хълма, ала ми текна нещо. — Слушай… отде знаеш, че демонът е с мен?
— О-о! Я не ставай ревнив — смъмри ме момичето, разтърсвайки ме игриво. — За туй не се иска много акъл. Дори Аахз не би те оставил да се изправиш сам срещу тази армия.
— Но ти откъде…
— Глийп!
Звярът бе проумял, че плячката му вече не се крие зад храста. В резултат от това сега напираше с все сила на края на въжето, та да стигне до нас. Дървото, към което бе привързан, се люшкаше заплашително, а листата му сякаш кипяха.
— Хо, Глийп! — очарова се от откритието си девойката. — Как си, аверче?
Дървото се приведе до нови низини, тъй като моят дракон се разтрепери от ликуване, че е бил разпознат. Аз самият също бях малко разтреперан — чисто и просто Танда имаше такъв ефект върху мъжкия пол.
Без да мисли за собствената си безопасност, госпожицата скокна напред и коленичи пред змея, за да издърпа мустаците му и да задраска нежно по носа му.
На Глийп това му хареса. И на мен ми се понрави. Танда носеше къса зелена туника, която обгръщаше щедрите й заоблености и откриваше краката й направо шикозно. Нещо повече: когато клекна така, крайчецът на плата се привдигна, докато…
— Какво му става на тоя дракон? — избумтя Аахз, изскачайки с трясък от храста зад нас.
Този път не подрипнах… много.
— Ей, учителю — започнах. — Дойде…
Нямаше защо да си давам труд да обяснявам. Тананда се разгъна с плавно движение и с един скок прелетя покрай моя милост.
— Аахз! — възкликна тя и се хвърли в ръцете му. Веднъж и менторът ми да бъде сварен толкоз неподготвен, колкото бях аз. За миг бъркотията от крайници се заколеба на ръба на падането, па сетне се сгромоляса.
Двамата се приземиха с такъв грохот, че наоколо чак прокънтя. Люспестият беше отдолу и затова пое по-голямата част от удара.
— Май си си все така импулсивен? — похотливо му се ухили младата дама.
— Ууф… ъх… ох… — отвърна изискано Аахз.
Зачервена, Тананда се претъркули пак на крака и се зае да оправя туничката си.
— Ако не друго, поне не се налага да те питам, дали се радваш да ме видиш — отбеляза тя.
— Танда! — изпъшка най-подир демонът.
Тук красавицата просия:
— Ти си спомни?
— Тя ни е чакала — додадох оживено аз.
Аахз свъси вежди.
— Точно така. Канцлерът Гримбъл каза, че
Изведнъж ни похлупи плътна тишина. Тананда примигна.
— Мога да ви обясня — заяви с оправдателен тон.
— Направо не бих могъл да чакам — подпя в унисон с нея Аахз.
— И аз самият съм малко любопитен — добавих от своя страна, като се прокашлях многозначително.
— Ъ-ъ-ъ… момчета, това може да ни отнеме известно време — рече тя замислено. — Имате ли нещо за пиене?
Определено този бе най-разумният зададен досега въпрос. Отворихме виното и за секунда се разположихме в тесен кръг, заети с потушаване на жаждата. За негодувание на демона настоях да седнем достатъчно наблизо, така че Глийп да не се чувства изоставен. Това, разбира се, означаваше, че неговият твърде „ароматичен“ дъх ще придаде неповторим вкус на нашата беседа, ала (както им изтъкнах) нямаше друг начин да го накараме да мълчи, докато ние говорим.
— Какво стана, след като заминахте? — подтикнах я аз. — Къде са Исстван, Брокхърст и Хигинс? Какви приключения връхлетяха Куигли? Изобщо успяхте ли да съживите Фръмпъл, или той все още е статуя?
— По-късно, момче — вметна Аахз. — Всичко според реда си. Ти се канеше да обясниш за Джей Ар Гримбъл.
— Гримбъл — намръщи се в отговор девойката. — Забелязвал ли си някога, че колкото по-извратен е един човек, толкоз по̀ му се ще да те обсеби? Той е главната причина да не ви изчакам в Посилтум.
— От началото — инструктира я моят партньор.
Танда присви устни в размисъл.
— Добре де, от началото. Ами-и… забърсах го в някакъв бекярски бар… оказа се женен, но това го научих по-подире. Тъкмо…
— Какво е бекярски бар? — прекъснах я аз.
— Трай, момче — озъби ми се Аахз, а жълтите му очи се облещиха.
— Е, не беше истински бекярски бар — поправи се дамата. — Беше по-скоро кръчма. Трябваше да се досетя, че е семеен. Искам да кажа, че никой толкова млад не е
— Прескочи философския момент — изпъшка люспестият. — Просто ни разправи историята, м-м?
Тананда повдигна вежда към него.
— Хей, первект7 — обвини го тя, — като те знам каква си Мара Подробната, щом дойде до разказване на истории, ми се чини, че… колчем се наложи ти да слушаш някого, вечно проявяваш нетърпение.
— Струва ми се, че е права — отбелязах.
— Баста! — изрева Аахз. — Историята!
— Ами сред нещата, които Гримбъл подхвърли, докато се стараеше да ми направи впечатление, бе, че се опитвал да намери дворцов магьосник. Каза, че бил убедил краля да назначи някой, обаче не можел да открие ни един и в най-скоро време щял да се озове в идиотско положение.
— И когато той спомена за идиоти — вметнах аз, — ти естествено си помислила за нас.
— Хайде сега, недей така — сгълча ме Танда. — Помислих, че е сполучлив начин да помогна на двама приятели. Бях наясно, че вие гниете в ония гори тилилейски… пък и всеки знае каква блага работа е това да си дворцов магьосник.
