— Момче, к’во ти разправях, бе? — гласеше коментарът на демона.
— Сигурно говорим за различни служби — сопнах се аз.
— По-кротко — прекъсна ни момичето, като положи нежната си длан върху ръката ми. — Когато им дадох вашите имена, не бях чувала нищичко за наближаващата армия. Честна дума!
Гневът ми се стопи при нейното докосване. В този миг можеше да ми каже, че е продала собствената ми глава за украса в средата на тавана, и щях да й простя.
— В такъв… — наченах аз, ала Танда упорито продължи, което по моему беше чудесно.
— Още щом открих каква е истината, си рекох, че съм ви вкарала в беля — произнесе тя с блага искреност. — Както ви обясних, щях да изчакам в Посилтум, обаче се боях да не би с вашите преобразявания и маскировки да ме познаете, преди да съм ви забелязала. Ако ме бяхте приветствали по тоя начин, дето съм свикнала да очаквам от вас, можеше наистина да объркаме конците. Гримбъл е един ревнив будала и стига да си е внушил, че с него сме нещо повече от бегли познати, би могъл да оттегли подкрепата си, която в нормално състояние вероятно би дал.
— Твърде важно — изръмжа Аахз. — Пет жълтици.
— Толкова много? — Танда изглеждаше действително изненадана. — И коя ръка му строши?
— Сър Аахз винаги сключва възможно най-добрата за нас сделка — гордо изтъкнах аз. — Или поне в парично отношение.
— Хубаво де — заключи красавицата, — барем няма да ви подкопая военните фондове. Щом открих в каква каша съм ви забъркала, реших, че тая ще я свърша безплатно. Доколкото сама ви вкарах в нея, най- малкото, което мога да сторя, е да ви измъкна.
— Това е страхотно! — възкликнах.
— Има си хас да не е! — съгласи се первектът.
Нещо в неговия тон ме подразни.
— Исках да кажа, че тя ни е помогнала — изръмжах насреща му. — Не че го е направила без пари.
— И аз точно
— Момчета, момчета — забърбори госпожицата, докато ни разбутваше настрани един от друг. — Всички сме в същата лодка, не помните ли?
— Глийп! — рече драконът и приседна до Танда.
Както обясних веднъж, дъхът на Глийп е достатъчно мощен, за да пресече всеки разговор, така че минаха няколко минути, преди наоколо да се прочисти до степен да сме в състояние да продължим.
— Преди да бъдем тъй сурово прекъснати — успя да си поеме най-накрая въздух Тананда, — ти, Аахз, май започна да казваш нещо. Имаш ли план?
— Сега вече имам — усмихна се демонът и я погъделичка под брадичката. — И можеш да ми повярваш, че без теб играта щеше да загрубее.
Тук се вмъкна някаква тревожна нотка. Основното призвание на младата ни спътница или поне единственото, което би могло да се спомене в прилична компания, бе убийца.
— Стига, Аахз — сгълчах го. — Танда е добра, но не толкова, че да се справи с цяла армия.
— По-разумно е да не се басираш за това, хубавецо — коригира ме тя и ми намигна.
Изчервих се, обаче не се отметнах от доводите си.
— Продължавам да твърдя, че работата е прекалено голяма за сам човек… ако е там въпросът, за трима души — настоях аз.
— Прав си, момко — кимна важно люспестият ментор.
— Ние всъщност не можем… какво рече, Аахз?
— Казах, че имаш право — повтори той.
— И аз така си помислих — удивих се. — Просто исках да го чуя още веднъж.
— Щеше да го чуваш по-често, ако по-често беше прав.
Танда побърза да ни прекъсне:
— Стига, первекте. Какъв е планът?
— Както се изрази момчето — високомерно продължи Аахз, — ние се нуждаем от допълнителна помощ. Трябва ни собствена армия.
— Но, колега — напомних му аз, — генерал Злабрадва подчерта…
— Кой е рекъл нещо за Хю Злабрадва? — отвърна невинно демонът. — От нас не се ли очаква да спечелим тази война с магия? Е, чудесно. Щом Танда е в нашия отбор, значи имаме на своя страна още някое и друго умение в добавка. Сещаш ли се?
Ами да. Сетих се как Аахз обяви, че не се тревожи, загдето красавицата заминава с Исстван, тъй като (ако нещата загрубеят!) тя може да пътува между измеренията и сама. Пред очите ми взе да се разсъмва.
— Искаш да кажеш…
— Точно така, момче — усмихна се моят наставник. — Връщаме се на Дева. Ще си наберем една собствена агресорска армийка!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:
Това не е представление за възрастни! Доведете момчетата!
Не зная как Танда ни транспортира от Буна на Дева. Ако знаех, нямаше да имаме нужда от нея. Разбрах единствено, че в подходящия момент тя захвана да напява монотонно, размърда рамене (сама по себе си пленителна гледка) и ние се озовахме там.
„Там“ в случая означава Пазара на Дева. Неподкрепена от друго обаче, тази фраза не дава дори и смътна представа за онова, което ни обграждаше, когато то постепенно дойде на фокус.
Преди много време въпросното измерение претърпяло икономически колапс. За да оцелеят, деволите (които най-напред бях запомнил като дяволи) използвали своята способност да пътуват между световете и станали пласьори на стоки. Чрез процеса на естествения подбор най-преуспелите от тях се оказали не най- добрите бойци, а най-ловките търгаши. Сега, след безчет участвали в тоя процес поколения, господа рогатите бяха придобили известност на най-печените ангросисти8 във всички измерения. Освен това се водеха като най-отраканите, най-безогледните и най-лакомите за печалба измамници, които някога са се появявали под слънцето.
Пазарът на Дева им вършеше работата на рекламна витрина. Той бе целодневен, целонощен и целогодишен панаир, където те се срещаха, за да се споразумяват един с друг за стоките, отмъкнати от различните светове. Макар че първоначално тържището е било основано и сега се поддържаше от деволите, хич не беше необичайно да видиш там пътешественици от много измерения, които зяпаха какво да купят по безкрайните редици сергии и щандове. Главното правило бе: „Ако изобщо нещо може да се открие някъде, то ще го намериш на Пазара на Дева.“
Бях идвал насам веднъж с Аахз. По него време търсехме някакво изненадващо оръжие, което да използваме срещу Исстван. Накрая се сдобихме с Глийп и Танда!… Тук просто е пълно с асортименти, дето те разсейват на всяко кьоше.
Споменавам това отчасти, за да обясня защо никой не ни обърна дори най-слабо внимание, докато наблюдавахме калейдоскопичната трескава дейност около нас — колкото и необичайно да изглеждахме четворицата.
Глийп се притисна към мен за по-сигурно, тъй като моментално се стресна от внезапната промяна на заобикалящата ни обстановка. Нямах мерак да се занимавам с него. Първото ми посещение на туй място се бе оказало прекалено краткотрайно, та да задоволя любопитството си. Така че сега лудешки въртях глава насам-нататък, опитвайки се да видя колкото е възможно повече за по-малко време.
Тананда бе по-делова.
