йота.
— Ъ-ъ-ъ… — отстъпих аз крачка назад. — Ще трябва да си помисля. Има такъв богат избор.
Всъщност не бях в състояние да прочета менюто… ако това там действително беше меню. На стената зад чудовището бе обозначено нещо на език, дето не можех да разгадая. Предположих, че е списък на ястията, тъй като цените не бяха гравирани в зида, а изписани с тебешир явно след многократно изтриване.
Гаргойлът сви плещи.
— Както желаеш — отрони безразлично. — Щом решиш, просто викни. Казвам се Гюс.
— Така и ще сторя… Гюс — усмихнах се на свой ред, докато бавно заотстъпвах към вратата.
Макар намерението ми да беше да се измъкна тихичко и да изчакам отвън с Глийп, нещата не се развиха по този начин. Преди да бях направил и четири крачки, една ръка се стовари връз рамото ми.
— Скийв, нали не греша? — оповести нечий глас.
Обърнах се или барем понечих. Застинах на място, тъй като мечът ми издрънча в крака на близката маса. Главата ми обаче продължи движението си и аз се озовах очи в очи с един имп.
— Брокхърст! — възкликнах, защото незабавно се досетих кой е той.
— Помислих си, че съм те разпознал, когато ти…
Полагайки неволно усилие да освободи меча от крака на масата, дланта ми се беше плъзнала към ръкохватката. Очевидно Брокхърст бе изтълкувал жеста като стремеж да извадя оръжието си.
Това напълно ме устройваше. Този имп бе един от помощниците на Исстван и раздялата ни не беше минала по мед и масло. Сигурно щеше да е изгодно той да се понабоява от моя „бърз меч“.
— Въобще не ти гоня карез — продължи настоятелно Брокхърст. — Онова си беше просто работа! Точно сега пък съм между две работи… за постоянно!
Мъжът добави последните думи с някаква горчива нотка, която възбуди любопитството ми.
— Нещата не се ли наредиха добре? — попитах внимателно.
Лицето на импа се сгърчи в гримаса.
— Това е само меко казано. Ела, дай да седнем. Ще ти купя млечен шейк и ще ти разправя всичко.
Не бях много наясно какво представлява подобен шейк, ала бях сигурен, че ако го продават тук, не го ща.
— Ммм… благодаря все пак, Брокхърст — рекох, като се насилих да пусна топла усмивка, — но мисля, че ще откажа.
Той повдигна вежда.
— Май продължаваш да си мъничко подозрителен, а? Хубаво де, не мога да те упреквам. Виж какво ще направим.
И преди да го спра, закрачи към тезгяха.
— Хей, Гюс! — подвикна. — Имаш ли нещо против да ми дадеш още една чаша?
— Ами… — начена гаргойлът.
— Хайде мерси!
Брокхърст вече се връщаше, понесъл плячката си — тънкостенна крехка метална кутия. Шльопна я върху близката маса и с махване на ръката ме подкани да седна на стола срещу него.
Ако исках да се покажа благосклонен, нямаше какво друго да сторя, освен да се присъединя, макар по- късно да ми хрумна, че всъщност нищо на практика не ме задължава да бъда чак толкова любезен. Като се движех много осторожно, за да не прекатуря нещо с меча си, аз се промъкнах до посочения ми стол.
Очевидно мъжът бе седял тук преди това, защото отгоре лъщеше тенекиена кутия — същата като онази, която измъкна иззад тезгяха. Единствената разлика бе, че съдинката върху масата беше три четвърти пълна с някаква странна розова течност.
Твърде церемонно импът взе първата кутия и изля половината й съдържание в току-що донесената. Потече струя с гъстотата на блатна тиня.
— Заповядай! — той я побутна към мен. — Сега няма защо да се безпокоиш за разни там номера с питиетата. И двамата сме на едно и също.
С тези думи надигна своята чаша в престорен тост и здравата сръбна от нея. Явно очакваше да последвам примера му. Аз обаче по-скоро бих смукал кръв.
— Ммм… направо ми е трудно да повярвам, че не ти върви — заувъртах го. — Изглеждаш съвсем добре.
За разнообразие в момента бях искрен. Брокхърст наистина изглеждаше сносно… дори за имп. Както бе казал Аахз, хората от Импер умеят да се изтупват, а моят събеседник не правеше изключение. Бе се натъкмил в късо ръждивокафяво палто, поръбено със златен кант, което страхотно подчертаваше розоватия му тен и черната му пригладена коса. Като го гледаше човек, не можеше да предположи, че гладува. Въпреки че бе доста строен, беше все тъй мускулест и ловък, както при първата ни среща.
— Не се лъжи по външния вид — натърти той, поклащайки глава. — Пред себе си виждаш един честен имп, дето са го притиснали до стената. Наложи ми се да разпродам всичко — арбалета, кесията с магически номера — и не успях да събера нужната сума дори да си платя вноските в Гилдията на убийците.
— Толкова ли е мъчно да се намери работа? — влязох му в положението аз.
— На теб, Скийв, ще ти кажа — прошепна той с доверителен тон. — Не съм бачкал от онуй фиаско с Исстван насам.
Звуците на това име все още караха мравки да ми плъзват по гърба.
— Прочее къде е майстор Исстван? — подметнах небрежно.
Брокхърст мрачно отрони:
— За него не бери грижа. Оставихме го да продава на консигнация на едни щандове на остров Кони11 — през две измерения оттук.
— А какво стана с другите?
Наистина любопитствах. Откакто се бяхме събрали, не ми се удадоха много възможности да разговарям с Танда.
— Търговеца Фръмпъл го сложихме под облак птици в някакъв парк… решихме, че като статуя изглежда по-добре, отколкото когато беше жив. Веднъж, докато спяхме, ловецът на демони Куигли и момичето поеха към непознати земи. Моят партньор Хигинс се върна на Импер. Прецени, че с кариерата му е свършено и вече спокойно би могъл да се кротне. Аз пък оттогава насам диря работа и започвам да мисля, че Хигинс бе прав.
— Хайде сега, Брокхърст — сгълчах го. — Все трябва да има нещо, което можеш да вършиш. Искам да ти напомня, че тук е Пазарът на Дева.
Мъжът сподави една въздишка и отново сръбна от питието си.
— Твърде мило от твоя страна, че го казваш, Скийв — усмихна се той. — Само че се налага да погледна какви са фактите. И бездруго няма особено търсене на импове, а за имп, дето е останал без никакви резерви, хич.
Ясно ми беше какво го тормози. Всички дименционни пътешественици, които бях срещал досега — Аахз, Танда и даже рогатият Фръмпъл, — комай смятаха сънародниците му за низши същества. Най-хубавото нещо, което бях чувал за хората от Импер, бе, че са безвкусни имитатори на деволите.
Съжалих го. Въпреки че първия път се бяхме сблъскали като врагове, не толкоз отдавна аз самият бях един неудачник, дето никой го не щеше.
— Трябва да продължиш да опитваш — насърчих го. — Все някъде има някой, който иска да те наеме.
— Малко вероятно — направи гримаса Брокхърст. — Такъв, какъвто съм днес,
— Разбира се — заявих твърдо. — На минутата.
— О, добре. Но стига съм те занимавал със себе си. Как вървят нещата при теб? Какво те води на Пазара?
Сега беше мой ред да правя гримаси.
— Двамата с Аахз се натопихме зле. Дойдохме тук с намерението да наберем войска, която да ни помогне да се измъкнем.
