Дружан и Тананда се появиха, проснати на леглото. И двете й ноздри кървяха, обаче тя примираше от смях. Тролът не можеше да си поеме дъх и бършеше весели сълзи от големите си луноподобни очи.
— Ще ви кажа — изпъшка той, — че това си
— Какво стана? — ревнах с все сила.
— Спечелихме! — тържествуваше Гюс. — Един и половина на един и половина на един! Така и няма да разберат откъде им е дошло.
— Тоя мач си е направо за някой сборник с рекорди — съгласи се Танда, бършейки нос.
— Сборник с рекорди? — възмути се Гюс. — Този мач и сам може да запълни цяла книга.
— Аахз, стара кратуно — обади се Дружан, — имаш ли някакво вино?
— Аз знам къде е — махна с ръка Злабрадва и тръгна към каците, които бяхме скрили под тезгяха.
— Чакай! — извика Аахз. — Стой, спри, престани и ПРЕКЪСВАНЕ!!
— Мисля, че иска да привлече вниманието ни — обясни Тананда на групата.
— Ако всички сте приключили
— За какво става дума? — запита зеленокосата с момичешкия си гласец.
— Престани да кървиш на леглото — начумери се Аахз. — Не показва добра класа. Искам да знам дали някой от вас, суперзвездите, се сети да вземе Трофея? Виждате ли, това беше целта на всичкото туй фиаско.
Отборът направи величествен жест към мен. Засмях се и свалих маскировката от статуята.
— Тен-ден! — изчуруликах аз. — Честит рожден ден, Аахз.
— Честит рожден ден!! — повториха останалите.
Люспестият погледна как са се ухилили, сетне към Трофея, сетне отново лицата им.
— Добре де — въздъхна. — Отворете виното.
Одобрителният рев, посрещнал речта му, съперничеше на всичко, раздало се от трибуните този следобед, и отборът се спусна към каците с вино като гъмжило от гладни цвъртящи мишки.
— Е, Аахз — усмихнах се пак, после излевитирах Трофея на земята и се плъзнах долу под гърба на Глийп. — Мисля, че тук историята приключва.
Тъкмо тръгнах към каците, и една тежка длан се стовари върху рамото ми.
— Има още
— Например? — запитах уплашено.
— Например поканата ти към Маша да отскочи на гости.
— Покана? — повторих аз с немощен гласец.
— Злабрадва ми разказа за случая — направи гримаса Аахз. — Освен това не сме решили онзи дребен въпрос, заради който трябва да отида за малко до Дева.
— До Дева ли? — учудих се. — За какво? Искам да кажа, чудесно, обаче…
— Смятам да си прибера нашите печалби — осведоми ме моят наставник. — Докато бях там, намерих време да внеса няколко скромни залога за мача. Нали знаеш, печалбите не идват току-така.
— Кога ще тръгнем? — кимнах нетърпеливо.
— Не ние — отсече Аахз. — Този път отивам сам. Има нещо у теб и Пазара, което просто не дава добра комбинация.
— Но, Аахз…
— И последно — продължи той, като се ухили широко, — от това приключение остана още една недовършена работа, която ще ти заеме времето. Работа, с която само ти би могъл да се справиш.
— Наистина ли? — реагирах гордо. — Каква?
— Ами — рече менторът на път към виното — можеш да започнеш да обмисляш как да извадим този глупав дракон от нашата стая. Прекалено голям е, за да мине през вратата или прозореца.
— Глийп? — каза моят любимец и ме близна по лицето.
И ЦИТАТ ЦИТАТА ГОНИ…
… както пише Цицерон — би казал Асприн — в своите „Понтийски елегии“.
Откакто дадох обяснителни бележки към цитатите в предишните две книги от тази поредица, идеята за нови обяснения като дамоклев меч виси над мене „със страшна сила“ (вж. Дамокъл, Събрани съчинения, т.4, ИК „Дионисий и приятели“). Но тъй като, както твърди Библията, само с цитати не се живее, се наложи, преди да се занимая с тях, да преведа и „Митично подвеждане“. Утешението ми е, че който вади цитат, от цитат умира, или с други думи, че и г-н Асприн няма да се измъкне съвсем безнаказано.
Освен това, „за да не съм единственият изигран“ (О. Бендер и М. Паниковски), оставих за теб, читателю, коментарите на два от цитатите. От друга страна пък, спазвайки свещения закон на соцреализма, че читателят винаги има право, давам честна Аахзовска дума да се отплатя по достойнство на онзи, който ми съобщи първоизточниците.
Иначе ти заблазявам, че тепърва ще четеш тази книга.
Дракони и демони, и крале… Боже мой!
Вярно е, че главният герой на тази книга — Скийв от Буна, току подхвърли нещо за собствената си боязливост, но като се има предвид, че учителят му е демон, домашният любимец — дракон, а той самият — кралски магьосник, става ясно, че поне от дракони, демони и крале окото му не мига.
Когато се съберат стари приятели, всичко друго губи значение.
При такива автори няма как да не се съгласим с втората част на цитата, но не мога да не отбележа, че именно тяхното присъствие прави първата да изглежда съвсем иронична.
