Митично подвеждане

— Смятам, мога да засвидетелствам — изръмжа Дружан, куцукайки към нас, — че е по-безопасно да го следваш, отколкото да си пред него.

— Съжалявам за случая, Дружане — трепнах. — Разбираш ли, Глийп…

— Знам, знам — вдигна десница тролът. — „Поуплашил се е от огъня“… не се ли сещаш, че аз пръв ти дадох такова извинение? Той комай чудесно се е възстановил.

— Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Гюс, — но туй не е ли нашият сигнал?

Проследих погледа му към страничната линия. Там Грифин лудешки размахваше горните си крайници. Щом видя, че е привлякъл вниманието ми, той кръстоса пръстите на двете си ръце, а сетне и самите си ръце над главата. Това беше сигналът.

— Чудесно — оповестих. — Времето за забавления изтече. Съобщенията са получени. Всички ли помнят какво следва да направят?

Отборът кимна като един и по лицата им се разляха нетърпеливи усмивки. Не ми стана ясно на кое толкова се радваха. Ако дадена част от тоя план не сработеше, някои от нас скоро щяха да бъдат покойници.

— Танда и Дружан са в една и съща група. Злабрадва, ти ще бъдеш с Гюс. Той е билетът ти за връщане — повторих ненужно.

— Знаем какво да правим — потвърди генералът.

— Тогава хайде да го свършим! — извиках и насочих Глийп към мястото му.

Този път, щом топката влезе в игра, ние не се юрнахме към оня, който я държеше. Вместо това целият ни отбор се върна назад и се скупчи пред своята врата.

Противниците ни се поколебаха и се спогледаха. Бяхме опустошили над три четвърти от резервите им, за да ги научим да зачитат демонската мощ, и сега този урок даваше плодове. Комай никой не искаше той да понесе черната топка към нашите редици. Не бяха наясно какво сме замислили, но нищо от замисленото не им харесваше.

Най-накрая един тахойски играч, у когото бе топката, се обърна и я подаде на своя ездач, очевидно решил, че бръмбарът има най-големи шансове да си пробие път до целта. Точно туй и чаках.

Като се пресегнах с ума си, накарах тежката топка да долети, ала не до мен, а до Хю. С плавно, почти неуловимо движение брадвата излезе от пояса на генерала и удари летящия предмет. Никога дотогава не бях виждал как Хю борави с инструмента си и ще призная, че бях впечатлен. Оръжието и спортът се сблъскаха и оръжието победи. Топката падна върху земята, разрязана на две в същия миг, когато брадвата се върна на обичайното си място, затъкната в пояса на генерала.

Тълпата скочи на крака, крещейки неразбрано. Това може и да не им се понрави, но следващият ни ход ги разстрои истински.

— Всички, яхни! — ревнах.

При тоя условен знак Тананда рипна връз гърба на Дружан, а Злабрадва стори същото с Гюс. Аз излевитирах по половин топка на всяка двойка и сетне направих бързо магия за преобразяване.

Сега нашите противници виждаха три мои образа, възседнали три образа на Глийп. Всеки мой образ гордо държеше в ръка половинка от черната топка. По-математически ориентираните от вас могат да се досетят, че това прави общо три половинки. Твърде добре. За наш късмет тупаните не ги бива много в смятането. Остава обаче въпросът: „Откъде се появи тази трета половина?“

Нали не си мислите, че по време на всичко туй съм стоял с празни ръце? Докато съотборниците ми се яхваха взаимно, аз се възползвах от бъркотията, за да свърша още една левитачно-маскировъчна работа. В резултат върху гърба на Глийп пред мен сега стоеше Трофеят, маскиран като половин топка. Номерът беше същият, както оня, който извъртях във Вегас, само дето този път бях увил Трофея в ризата си.

— Дружане! — викнах. — Започни заклинанието!

— Готово! — махна ми той в отговор.

— Ще се срещнем на Буна! — изкрещях.

— Давай сега!

Моите съекипници се втурнаха покрай противоположните странични линии, отправяйки се едновременно към вратите и на двата ни съперника. Изчаках няколко сърцетупа, та да привлекат към себе си желаещите да им отнемат топката, и се устремих към своята цел. По-точно казано, Глийп и аз се насочихме към Аахз.

С всичката подобаваща скромност моят план сработи блестящо. Появата на деволи сред тълпата вкара тупаните в паническо състояние. Арбалетчиците бяха прекалено заети да се опитват да застрелят тези нашественици, за да ми обръщат внимание, а и се целеха лошо. По някаква причина съществата, които ме вземаха за мишена, изглеждаха малко развълнувани.

В същия миг мярнах Куигли. Бившият ловец бе стъпил на седалката си и размахваше ръце. Впечатляващи фрази като „Погинете, зли духове!“ и „Теб побеждавам аз!“ излитаха от устните му, докато той правеше шаблонните движения.

Това не ме изненада. Не че смятам, че в кризисни положения Куигли се отличава с особено бърза мисъл. Трябва да е заради съобщенията, дето бях разпратил на него и на Маша, преди да започне туй разиграване.

Съобщенията бяха простички:

БЪДИ НАЩРЕК ДА ОТБЛЪСНЕШ НАШЕСТВИЕ НА ДЕМОНИ!

П.П. ПРАВИ ПАСОВЕ С РЪЦЕТЕ. АЗ ЩЕ СЕ ПОГРИЖА ЗА ДЕМОНИТЕ.

СКИЙВ

Улових погледа му и му смигнах. В ответ един от неговите „прогонващи“ махове се получи с лека чупка в китката, а Куигли почти неуловимо ми кимна за сбогом. Кой би могъл да го обвини, че когато е спасявал своите работодатели от демонско нашествие, са изчезнали и неколцина, които е трябвало да останат на място?

В отговор на мисловния ми призив тялото на изпадналия в несвяст Аахз се понесе към нас. Глийп протегна дългата си шия и хвана с уста туниката на ментора, щом той долетя наблизо.

Не бях го планирал точно по този начин, но и не бях в състояние да бъда придирчив. Стиснах крака около Глийп, допрях бутона на И-скачача и…

В сравнение с враждебния стадион стените на моята стая бяха добре дошла промяна.

— Успяхме! — възкликнах аз и се стреснах от силата на гласа си. След врявата на игрището стаята ми изглеждаше невероятно тиха.

— Момче — раздаде се един познат глас, — би ли казал на тоя глупав дракон да ме пусне, преди да съм умрял от дъха му?

— Глийп? — запита моят любимец, като стовари ментора ми в твърде недостолепна купчина.

— Аахз? — примигнах. — Смятах, че си…

— В безсъзнание. Не съвсем. Ти можеш ли да измислиш по-свестен начин да измъкнеш Танда на игрището? Някое време се боях, че няма да се досетиш и ще потърсиш резерва.

— Искаш да кажеш, че през цялото време си се преструвал? — укорих го аз. — Изплаших се до смърт! Виж какво, би могъл да ме предупредиш.

— Както ти ме предупреди за твоя номер с изчезването? — върна ми го той. — И к’во стана с моите заповеди да се прибереш у дома веднага, щом Танда се освободи?

— Твоите заповеди ли? — затрудних се. — Ами…

Чу се меко БАМФ и Гюс и Злабрадва се озоваха в стаята. Гюс бе гушнал генерала като бебе в ръцете си, но и двамата изглеждаха в добро разположение на духа.

— Великолепно! — ликуваше Хю, па изведнъж прегърна гаргойла през врата. — Ако някога ти потрябва резерва…

— Ако някога ти потрябва партньор — поправи го Гюс и на свой ред го прегърна. — Ние с теб бихме могли…