предложение за „Разделяй и владей“. Топката беше притежание на вегасци и те се придвижваха по игрището, когато някъде в средата му ние се врязахме в тях. В съответствие с инструкциите ми аз изчаках схватката да стане съвсем напечена и после използвах магия за преобразяване, като промених външния вид на Гюс така, че той заприлича на един от тахойските играчи барабар с шипа на шлема. Понеже беше предупреден от по-рано, промяната изобщо не го стресна. Вместо това гаргойлът взе да танцува наоколо, размахвайки диво ръце.
— Насам! — разкрещя се той. — Свободен съм! Подай насам!
Играчът с топката тичаше отчаяно на зигзаг, а Аахз го следваше по петите. Онзи видя съюзник в удобно за отбелязване на точка положение и му подаде черната топка, без да забавя бяг. Гюс я прегърна и хукна към вратата на Вегас.
— Измама!
Първият вик дойде откъм Дружан, но вегаските състезатели бързо го подеха. Пришпорвани от възмущение, те се хвърлиха върху играчите на Та-хоу, които миг по-рано бяха техни съюзници. Тахойците бяха съвсем разбираемо изненадани, ала реагираха гъвкаво, като се защитиха и същевременно направиха блок на гаргойла.
Вегаският „замък“ бе излязъл напред в полето, когато играта се обърка, но се стегна, щом Гюс се втурна към него. Единственият преследвач, озовал се достатъчно близо, за да влиза в сметката, беше Дружан, а той сякаш възнамеряваше да помете носителя на топката изотзад. В критичния момент обаче нашият мина покрай гаргойла и се блъсна в бранителя. Така Гюс отбеляза точка, без да бъде докоснат.
— Сега е нула на едно на едно! — заликувах аз.
— Преди да си се отдал твърде много на ликуване — посъветва ме Аахз, — по-добре направи нещо за
Погледнах натам, накъдето сочеше пръстът му, и разбрах, че по трибуните са започнали сбивания. Изглежда, запалянковците си падаха по измамите не повече от играчите.
За да избягна голямо кръвопролитие, щом Гюс се върна при нас, премахнах маскировката му. За няколко секунди феновете и противниковите отбори проумяха, че са били прецакани. Враждебните действия между съперничещите си фракции моментално се прекратиха. Вместо това те съсредоточиха чувствата си върху нас. Страхотно.
Номерът със смяната на униформата се оказа ефективен, обаче при създаденото повишено внимание у противниците бях съвсем сигурен, че втори път той няма да мине.
Особено горд съм с нашия следващ гол, защото идеята беше моя от начало до край. Аз я измислих и изпълних без помощта или консултацията на своите съотборници. Разбира се, сама по себе си тя причини известни проблеми… но май започнах да избързвам.
Идеята ми хрумна малко след като сопата ми се строши. Бях замахнал по топката, когато един от тахойските състезатели някак намести главата си на пътя й. Отнесоха го край страничната линия, ала аз останах с две парчета от нещо, което някога беше доста добра тояга. Докато очаквахме играта да се поднови, открих, че пак се дивя на големината на нашите противници и ми се ще да бяхме имали по-едри играчи на своя страна. Съобразих — прекалено късно, уви, — че когато се появихме, бих могъл да използвам магии за преобразяване, за да моделирам отбора ни по-едричък. Сега съперниците
Бях започнал да се мъмря сам за това недоглеждане и ето че ме осени. Щом една магия може да ни направи да изглеждаме по-масивни, тя е в състояние да ни помогне да изглеждаме и по-дребни. Туй вече беше добра посока, но не съвсем. Ако някой от нас или всички ние „изчезнехме“, нашите противници веднага щяха да забележат. Имахме нужда от примамка.
Заоглеждах двете парчета от счупената тояга, които държах. Навремето, когато се биехме срещу Големия Юлий, веднъж използвах един фокус. Тогава това бе ход, породен от отчаяние. Разбира се, и сега не можеше да се каже, че се разхождаме спокойно насам-натам.
— Подайте ми топката! — викнах на моите съотборници. — Хрумна ми интересна идея.
— Каква идея? — запита Аахз.
— Просто ми подай топката — срязах го в отговор аз.
Не исках да бъда груб с него, но за да успее този план да проработи, се нуждаех от цялата си концентрация, а наддумването с первекта не ми помагаше.
Като затворих клепачи, се заех да черпя и фокусирам енергия. Същевременно почнах да формирам необходимите образи в своя ум.
— Вдигни си главата, момче! — кресна Аахз с неочаквана настойчивост.
Очите ми се ококориха, и ето и топката. Не бях толкова готов, колкото ми се щеше, ала часът бе настъпил и трябваше да опитам.
Ще изложа с подробности какво се случи след това, за да можете да оцените колко голямо бе моето постижение. В реално време то ми отне не повече от едно мигване на клепача. Като пуснах половинките на тоягата, аз улових топката. После направих две магии паралелно (всъщност четири, но не обичам да се хваля).
С първата намалих образите на Глийп и на себе си, докато ние станахме само по няколко инча високи. С втората пък промених вида на двете парчета от тоягата, тъй че те започнаха да изглеждат като репродукции едно към едно на самия мен, яхнал моя любимец.
Щом постигнах тези неща, използвах останалата ми енергия да прелетя и двама ни към вратата на Та- хоу. Точно така, казах „да прелетя“. Дори и в умаления ни вариант държах да се движим доста над главите на нашите противници.
Въпросният полет изискваше много усилия. Толкова много, че фактически не бях в състояние да оживя образите, които изоставихме зад нас. Това го бях схванал, преди да тръгнем, но си направих сметката, че внезапно обездвижилите се мишени ще послужат само за отклоняване на вниманието от същинската ни атака.
Изглежда, номерът проработи. Никой не ни се изпречи, докато стигнахме вратата на Та-хоу. Сетне моето палаво чувство за хумор взе връх над собственика си. Приземих се на една ръка разстояние от вратаря и премахнах нашите маскировки.
— Бау! — изревах.
На изненадания играч трябва да му се е сторило, че сме се появили изневиделица от въздуха. В миг опитът, придобит от продължилото му цял живот обучение, го напусна и той припадна.
Тогава с истински драматичен жест аз хвърлих топката във вратата.
Един на един на един! Равен резултат! Когато Глийп и моя милост се върнахме триумфално в нашия край на игрището, отборът беше странно смълчан.
— Защо са тия тъжни лица? — засмях се. — Вече ги стигнахме!
— Би трябвало да ни кажеш, че си подхванал някакъв гамбит — внимателно рече Гюс.
— Нямаше време. Освен това нищо лошо не се е случило.
— Туй не е съвсем точно — поправи ме Дружан и посочи към терена.
На мястото, където бях оставил парчетата от тоягата, лежаха цяла купчина тупани. Екипите с носилките трескаво измъкваха телата и ги отнасяха навън.
— Опита се да защити теб… или онова, за което си мислеше, че си ти — язвително отбеляза Злабрадва.
— Какво…
И тогава видях за какво говореха. Най-отдолу в основата на купчината беше Аахз. Той не помръдваше.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА:
Победата не е най-важното нещо, тя е единственото!
