Погледите ни се срещнаха за дълго, ала аз отстъпих пръв.
— Добре, Аахз — въздъхнах. — Само че когато се приберем у дома, ще трябва да си поприказваме на тази тема.
— Чудесно — ухили се той и ме потупа по рамото. — Сега обаче яхвай тоя твой глупав дракон и се опитвай да го насочваш в правилната посока. Ще се наложи да отбележим няколко точки.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА:
Ако не можеш да победиш честно, просто победи!
Налагаше се да отбележим няколко точки, а за да го сторим, трябваше да овладеем топката.
Тази мисъл не ми излизаше от мозъка, докато се подреждахме повторно. Така или иначе нямаше да успеем, без да вземем черната топка. Когато изсвирването прозвуча, аз вече бях готов за това. Пресегнах се с ума си и я накарах да прелети в обятията ми. Преди обаче нашият отбор да съумее да се скупчи около мен, свирката прозвуча отново и тупанът с раираната туника се затърча към нас, размахвайки ръце.
— Сега пък какво има? — изръмжа Аахз. Сетне високо подвикна: — К’во не е наред, реф?
— Постъпи контестация — осведоми го реферът. — Вашите противници казват, че използвате магия.
— И какво от туй? — възрази моят ментор. — Срещу това няма никакво правило.
— Е, да, официално няма — призна онзи, — но от доста време съществува джентълменско споразумение.
— Ние не сме джентълмени — захили се Аахз. — Така че се разкарай от пътя ни и ни остави да играем.
— Ама щом вие можете да използвате магия, значи и вашите съперници могат — не се предаваше раираната туника.
— Да използват — озъби се демонът от Перв. — Почвай играта.
Налетя ме моментно вдъхновение.
— Чакай малко, Аахз — обадих се. — Господине, ние сме съгласни срещу нас да се употребява магия, ако — и само ако — магьосниците я правят вътре в игрището.
— Какво? — примигна реферът.
— Добре го чу — иззлорадства Аахз. — Ако вашите чародеи се включат в отборите и си получават цицините, както става при нашия, те са напълно свободни да използват всички умения и способности, които могат да вкарат на игрището със себе си. Иначе нека си седят на скамейките заедно с кибиците и да си държат магията извън полето.
— Това ми се вижда честно — замислено кимна тупанът. — Ще осведомя другите тимове.
— Ще река — отбеляза Дружан, когато реферът се затърча обратно, — че туй беше малко късче ясно мислене.
— Великолепно тактически — изсумтя Злабрадва.
— От онзи вид командно мислене, което срази армията на Големия Юлий — гордо добави Гюс.
Махнах скромно с ръка, но вътре в себе си бях опиянен от похвалите.
— Какво ще кажете да си спестим поздравленията за след края на играта? — ледено предложи Аахз.
Наблюдението му беше неприятно точно. Все така между нас и края на състезанието предстоеше дълга битка, а другите отбори вече се строяваха, за да дадат най-доброто от себе си срещу нашите недодялани сили. В мрачно мълчание ние се заловихме за работа.
Няма да се мъча да правя хроника на този следобед разиграване по разиграване. Много неща от спектакъла се опитвам да забравя, макар понякога все още да скачам нощем, събуден от дълбок сън и цял в пот от спомена. Тупаните бяха корави и си владееха занаята. Единственото, което ги сдържаше, бе чистата енергия и ярост на моите съекипници плюс малко вдъхновена магия от вашия верен. Във всеки случай преди мачът да се издигне до върховите си моменти, станаха няколко инцидента, които ще бъде престъпна небрежност да пропусна в своя отчет.
Този следобед Глийп излезе от детската възраст.
Не знам от какво по-точно изкласяват драконите, но за моя любимец помъдряването дойде с първото разиграване. Изчезна игривостта, която бе довела до падането ми в началото. Нейде в своя озадачаващ мозък Глийп бе премислил нещата и стигнал до заключението, че имаме да вършим някаква сериозна работа.
Аз, разбира се, не подозирах това. Когато топката влетя в ръцете ми, разчитах на защитата на собствения си отбор. За нещастие нашите противници бяха предвидили ситуацията и съответно планирали действията си. По трима играчи се скупчиха пред Аахз и Дружан и си заработиха невероятен пердах само и само да им попречат да ми се притекат на помощ. Двамината ездачи се втурнаха към мен.
Забелязах наближаването им и се паникьосах. Имам предвид, че котката беше по-бърза от нас, а бръмбарът изглеждаше неуязвим. Трескаво се огледах накъде да избягам. Оказа се, че е нямало за какво да се безпокоя.
Вместо да офейка, Глийп остана на място, като заплашително сниши глава. Щом котката се приготви да скочи, моят любимец пусна в лицето й огнена струя, опърли й мустаците и я накара да си седне на задника.
Бях толкова изумен, че забравих да наблюдавам другия звяр, приближаващ ни по фланга. Не и Глийп. Опашката му се размаха като камшик, за да пресрещне бронираната заплаха. Чу се звук сякаш от голяма църковна камбана и бръмбарът спря движението си напред, започвайки безцелно да броди в кръг.
— Браво, Глийп! — поздравих го аз и закрепих за миг топката на гърба му, та да мога да го потупам отстрани.
Това беше грешка. В момента, в който престанах да държа черната топка, някакъв от тупаните подскочи високо. Явно искаше да я грабне от мястото, където я бях поставил. Успя. Замахнах по нахала със сопата, но той рипна вляво и аз не уцелих. За негова беда отскокът му го докара в обсега на Дружан. Тролът разгъна като змия една от дългите си ръце над рамото на нещастника, хвана го за главата и с все сила го шибна в земята.
— Голям Хрупан улавя — викна той и ми намигна.
Онзи с топката не помръдна от мястото си и хората с носилките отново се втурнаха на игрището. От началото на играта редицата състезатели край страничната линия се бе скъсила значително. В случай че не сте забелязали, на полето нещата бяха доста груби.
— Кажи ми, че не съм видял това — поиска Аахз, като дойде до мен.
— Ъ-ъ-ъ… опита на Дружан да вземе топката или как Глийп спря двамата ездачи? — запитах невинно.
— Говоря за това как
— Наистина ли мислиш, че е свършил добра работа? — прекъснах го нетърпеливо. — Винаги съм казвал, че Глийп има големи заложби.
— Не сменяй темата — изръмжа Аахз. — Всъщност ти…
— Хайде, вие двамата — обади се Гюс. — Играта продължава.
— Трябва да вървя — махнах с длан, като насочих любимеца си по-далеч от моя пръскащ слюнки от яд учител. — Ще разговаряме след мача.
Защитата ни най-накрая се втвърди и ние почнахме да раздаваме страхотни наказания на всеки тупан, който бе достатъчно глупав да се устреми към нашата врата с топка в ръцете. Дори се изхитрихме да отбележим няколко точки, макар че за да го направим, потрябва малко помощ от скийвска магия.
Първата точка, която реализирахме, беше срещу Вегас. Това бе вариант на първоначалното Аахзово
