— Ставай, момче! — долетя гласът на моя ментор. — Бягай!
Да бягам? Сигурно се шегуваше. Главата ми бавно се проясняваше, но земята все още се тресеше. Като се преобърнах, отворих едното си око, за да разбера къде се намирам, и незабавно ми се прииска да не съм го правил.
Събитието не бе вътре в черепа ми! Земята наистина се тресеше! Бръмбарът се носеше с всичка сила към мен, явно показвайки намерението си да ме стъпче със своите многобройни малки крачета. Дори не ми и хрумна, че това ще да е бая странен начин да си ида. Просто ми дойде наум, че е начин да си ида, и туй някак хич не ми хареса.
Скочих на нозе и бързо рухнах отново. Очевидно не се бях възстановил от падането ми толкова, колкото си мислех. Опитах повторно и успях да се закрепя на четири крака. Оттук имах страхотен обзор към своята съдба, която гръмотевично напредваше към мен, и нямаше нищо, с което да мога да й попреча! Сетне се появи Аахз. Трябва да ме беше прескочил, за да застане в позиция, но така или иначе бе там — по средата на разстоянието между наближаващия бръмбар и моя милост. С разтворени и леко сгънати ръце и присвил колене, той посрещна нападението, без да трепне. Без да трепне ли? Разтвори още повече ръце и предизвикателно показа зъби.
— Искаш да се биеш ли? — изрева. — Опитай с
Бръмбарът от Тупания може и да не разбра думите му, ала знаеше достатъчно езика на тялото, та да схване, че е в беда. Малко зверове или същества в което и да било измерение имат куража или глупостта да се опитат да се изправят срещу един первект, когато той е побеснял, а Аахз беше напълно побеснял. Люспите му бяха настръхнали, така че го правеха двойно по-широк от обичайното, и заплашително се полюшваха над напрегнатите му мускули. Дори цветът му бе по-тъмнозелен от нормалния, като пулсираше страховито, докато моят ментор изливаше чувствата си.
Каквото и да е равнището му на интелигентност, бръмбарът не беше глупак. Той някак се изхитри да намали от пълна скорост дотам, че да спре на място, преди да попадне в обсега на Аахз. Даже трескавото подканяне със закривения остен на ездача му не можа да го накара да поднови атаката си. Напротив, той предпазливо почна да се дърпа встрани, опитвайки се съвсем да заобиколи люспестия.
— Искаш да се биеш, а? — ревна гороломно моят учител, настъпващ към звяра. — Хайде! Аз съм готов.
Това реши нещата! Бръмбарът включи назад и офейка ужасѐн въпреки трескавото ръчкане на ездача и дюдюканията на тълпата.
— Момчета, струва ми се, че вие тук владеете положението.
Нечия мощна длан улови рамото ми и ме повдигна. На практика ме вдигна толкова, че краката ми увиснаха над земята.
— Ммм… вече мога да вървя, Дружане — предложих.
— О-о, страшно съжалявам — извини се тролът и нежно ме пусна на терена. — Само мъничко съм полудял.
— Глийп!
Една позната глава се провря като змия покрай хълбока на Дружан и ме погледна въпросително.
— Ти страхотно ми помогна! — изръмжах аз, доволен, че имам възможност да изразходвам запряната си до момента нервна енергия.
— Глийп — отвърна моят любимец и овеси врат.
— Хайде, хайде — сгълча ме тролът. — Не си го изкарвай на твоя приятел. Той просто се изненада. Не може да го упрекваш, че малко се е уплашил от огъня. Нали?
— Но ако драконът не беше… — започнах бързо.
— Сега вече готов ли си да се отървеш от тоя глупав звяр? — запита Аахз, като се присъедини към групата ни.
— Не си го изкарвай на Глийп — разпалих се аз. — Всъщност той малко се е поуплашил от огъня, и толкоз.
— Това пък откъде ти хрумна? — примигна менторът.
— Глийп! — оповести любимият ми дракон, изстрелвайки език за едно от своите ароматични слизести лизвания. За мое облекчение този път получателят беше Аахз.
— Глаах! — възкликна той, като търкаше лице с опакото на дланта си. — Ще почина!
— Звярът просто ти показва колко ти е благодарен, че си спасил господаря му — разсмя се Дружан.
— Точно така — съгласих се. — Ако не си…
— Забрави го — махна с ръка Аахз. — Никой избягал от кацата, в която се прави вино, не ще танцува върху моя чирак, докато аз съм наблизо.
По изключение знаех за какво говори.
— „Избягал от кацата, в която се прави вино“ — тая си я биваше, Аахз — ухилих се.
— Не, не я биваше — сопна ми се наставникът. — Всъщност досега
— Защото първото разиграване вече е факт — подсказа Дружан. — А също, мога да добавя, и първата точка.
Всички погледнахме към нашата врата. Игрището беше застлано с тела, за щастие техни, не наши. Каквото и да се бе случило, ние се бяхме отчели добре. Хора с носилки и треньори се грижеха за падналите и ранените с дълго практикувано умение. Състезателите, които все още се държаха на нозе — както на терена, така и по страничните линии, — танцуваха, прегръщаха се и виреха показалците си нагоре, което според мен беше някакъв религиозен жест към боговете. Злабрадва се бе отпуснал омаломощено до лявата от четирите греди на вратата, а пък Гюс му правеше вятър с крилете си.
— Резултатът — продължи равнодушно тролът — е нула на нула на един… срещу нас. Не е най-хубавото начало, нали?
За миг си помислих, че сме отбелязали ние. Сетне си спомних, че точките се бележат
— Не се тревожете — изръмжа Аахз. — Ще си я върнем, при това с лихвите! Ако те искат да играят грубо, и ние можем. Вярно ли е?
— Съвсем вярно — ухили се Дружан.
— Ъммм… — допълних колебливо.
— Така че хайде да се поразсърдим — продължи моят ментор. — Дружане, доведи тук Гюс и Злабрадва да обсъдим стратегията. Момче, качвай се пак на дракона и този път се опитай да стоиш отгоре, става ли?
Тръгнах да се подчиня, после се обърнах към него:
— М-м-м… Аахз?
— Да, момче.
— Не се изразих особено добре преди една минута, но ти благодаря, загдето ме спаси.
— Казах ти да го забравиш.
— Не, няма — настоях предизвикателно. — Биха могли да те убият, докато ме отърваваше, и просто искам да знаеш, че някой ден ще ти се отплатя. Може и да не съм много смел, когато опира въпрос до мен, ала освен всичко друго аз ти дължа живота си и той е твой винаги, щом ти потрябва.
— Я чакай, Скийв — поправи ме люспестият. — Всички рискове, които поемам, са мои. Разбираш ли? Това включва и рисковете, дето от време на време поемам, за да ти измъквам опашката от огъня. Не ми оплесквай стила, като ме караш да бъда отговорен за два живота.
— Но, Аахз…
— Ако аз съм в беда, а ти имаш възможност, офейкай. Загря ли? Особено в този мач. Всъщност ето… — той порови из кесията на пояса си. — Ето и
— Но…
— Това е заповед, чирако. Ако искаш да я оспорваш, изчакай, докато се върнем на Буна. Междувременно просто го направи! Или се съгласяваш, или те изпращам вкъщи на момента.
