— Ще се оправи — заяви Гюс и вдигна очи към нас, след като огледа падналия ни съотборник. — Просто е в несвяст.
Бяхме се насъбрали около неподвижното тяло на Аахз и неспокойно очаквахме диагнозата на гаргойла. Няма защо да ви казвам колко облекчен се усетих, че моят ментор не е сериозно контурен. Генерал Хю Злабрадва обаче не се задоволяваше с толкова малко.
— Добре, свести го! — поиска той. — И по-бързо.
— Я се дръпни бе, генерале — озъбих се аз, ядосан от безчувствието му. — Не виждаш ли, че е ранен?
— Не ме разбра — опъна се военният, поклащайки глава. — За да продължим мача, ни трябват петима играчи. При положение че Аахз не се възстанови…
— Хей, Аахз, събуди се! — извиках и се пресегнах да разтърся ръката му.
Достатъчно лошо беше и това, че моето хрумване за самостоятелно отбелязване на точка бе довело да се отнесат зле с него. Ако се окажете, че то ще ни струва и мача…
— Спести си го, Скийв — въздъхна Гюс. — Дори и да дойде на себе си, няма да е в състояние да участва. Твърде грубо го смляха. Искам да кажа,
— Схванах положението — прекъснах го. — Ако ние го свестим, Аахз е доста голям инат и ще настоява да играе.
— Така е — кимна гаргойлът. — Просто ще трябва да измислиш друг вариант.
Пробвах, действително пробвах. Отборът продължаваше да се суети над Аахз, ала нищо като план не ми идваше наум. Най-накрая реферът дотича до нашата група.
— Как е вашият играч? — попита.
— Ъ-ъ-ъ… В момента не може да си поеме дъх — усмихна се Злабрадва, мъчейки се да затули с тялото си Аахз от служителя.
— Тия не ми ги разправяй — изръмжа раираният тупан. — И сам виждам. Припаднал е, нали?
— Ами нещо такова — призна Гюс.
— Няма „нещо такова“ — намръщи се реферът. — Ако той не е в състояние да стане и вие нямате резерва, ще се наложи да се откажете от мача.
— Ние искаме да продължим с непълен състав — предложи на бърза ръка гаргойлът.
— Правилникът казва, че трябва да имате петима състезатели на терена. Ни повече, ни по-малко — заяви длъжностното лице, вдигайки рамена.
— Добре — изсумтя Злабрадва, — тогава ще го държим в полето при нас. Ще го сложим на една страна, където няма да го ранят, и после ще играем с отбор от четирима.
— Съжалявам — извини се реферът, — но не мога да го оставя тук в това състояние. Мачът си е грубичък, обаче ние имаме някакъв морал, когато стане дума за безопасността на играчите.
— Особено пък щом можете да използвате правилника, за да ни изхвърлите от състезанието — блъвна Гюс.
Помислих си, че злостната му забележка ще предизвика гневен отговор, ала вместо това тупанът само тъжно поклати глава.
— Не ви е ясно — натърти той. — Аз
— Че ние имаме резерва! — избухнах внезапно.
— Имаме ли? — примигна Гюс.
— Къде? — намръщи се реферът.
— Ей там! — оповестих аз и посочих към трибуните.
На съответното място ясно се виждаше как Танда продължава да плува във въздуха пред Куигли.
— Плененият демон ли? — ахна длъжностното лице.
— Че ти за какви ни взимаш? За мъпети ли? — озъби му се Гюс, като бързо се окопити.
— Мъпети? Какво… Аз не смятам… — взе да заеква реферът.
— Не ти се и налага — усмихнах се. — Просто повикай тахойския магьосник и съм сигурен, че ще можем да уредим нещо.
— Но… Ох, много добре.
Съдията се затича към трибуните, а останалите членове на отбора се скупчиха около мен.
— Да не се каниш да вкараш жена в състава? — запита Злабрадва.
— Чакай да ти обясня — махнах с ръка. — Първо на първо Тананда не…
— Тя всъщност не е жена — допълни Дружан. — Тя ми е сестра. А дойде ли до бой без никакви правила, Танда е способна да ме бие от пет пъти — четири.
— Тя не е? Искам да кажа, тя е? — опитваше се да си намери думите Хю Злабрадва. — Абе, искам да кажа, ще може ли?
— Би могъл да си заложиш любимата брадва, че да — ухили се Гюс.
— Глийп! — извика драконът, решен да получи своето, колкото и малко да е то.
— Ако всички сте се изказали докрай — рекох ядовито, — бих желал да приключим. Онова, което щях да подчертая преди минутка, е, че Танда няма да играе.
Последва миг на изумено мълчание, докато отборът смели чутото.
— Не разбирам — обади се най-накрая Гюс. — Ако тя наистина няма да играе, тогава какво…
— Щом дойде тук и я събудят, хващаме нея и Трофея и се отправяме на Буна — обявих аз. — Реферът се кани да ни даде голямата награда на сребърен поднос.
— Ами играта? — начумери се Злабрадва.
Притворих очи и за миг осъзнах как трябва да се е чувствал Аахз, когато му се налагаше да се разправя с мен.
— Нека да обясня това бавничко — казах, като си подбирах грижливо думите. — Причината да се накиснем в този мач е да спасим Танда и да отмъкнем Трофея. След няколко минути ще ги имаме и двете, така че нямаме никакво основание да се оставяме да ни бият още по главите. Разбрано?
— На мен все пак не ми харесва да напускам полето преди края на една битка — изръмжа генералът.
— Защото ще бъде оповестено на всеослушание! — избухнах аз. — Това е игра, а не война!
— За едно и също поле ли приказваме? — запита невинно Дружан.
За късмет не ми се наложи да формулирам отговор и на туй, понеже Куигли избра да пристигне в този миг заедно с носещата се във въздуха спяща Тананда.
— Какви са тия, дето ги разправя реферът: Танда да участва в мача? — осведоми се той.
— Ами истина е — излъгах. — Тя ни е нужна, за да довършим играта. Сега, ако бъдеш толкова добър да я събудиш, ние просто ще…
— Само че Тананда е моя пленница — възрази магьосникът.
— Хайде, Куигли — заспорих. — Никъде няма да я отмъкнем. Тя ще бъде тук на игрището, където ти и всички останали ще можете да я виждате.
— А всички вие можете да скочите в друго измерение веднага щом ви хрумне — изтъкна бившият ловец. — Няма да стане.
Това беше неприятно близо до истината, но ако има нещо, което съм научил от Аахз, то е как да блъфирам с каменно лице.
— Слушай к’во, Куигли — озъбих се аз. — Опитвам се да бъда честен с теб, обаче ми се струва, че ти се възползваш от моето обещание.
— Естествено — кимна магьосникът. — Ала виж какво ще ти кажа. За да разбереш, че съм готин, ще ти дам Танда.
— Чудесно! — ухилих се.
— Ако… и пак повтарям,
