Митично подвеждане

— Ка-ак? — възкликнах. — А, хубаво. Става. Той и бездруго не е в съзнание.

— Много добре — реагира Куигли. — Ще ми трябват само няколко секунди.

— Това как ще промени нашите планове? — запита Гюс, като ме дръпна настрани.

— Никак — уведомих го през стиснати зъби. — Заминаваме веднага щом можем.

— О, така ли? — зина гаргойлът. — Ами Аахз?

— Разбери, това са неговите заповеди — изръмжах. — Преди да започне мачът, той ме накара да обещая, че ако попадне в беда, няма да излагам на опасност себе си или отбора, опитвайки се да го спасявам.

— И ти смяташ да го зарежеш? — подигравателно каза Гюс. — След всичко, което е направил за теб?

— Гюс, не почвай да се заяждаш с мен! — изкривих лице аз. — Не искам да…

— Здрасти, хубавецо — изчурулика Тананда, присъединявайки се към нашия спор. — Ако не ви създавам прекалено много грижи, може ли някой да ми обясни защо се е събрало туй августейшо сборище, защо стоим по средата на някакво си пасище и какво правят всички тия хора, та са се облещили в нас? И къде отива Куигли с Аахз?

— Няма време — заявих. — Трябва да тръгваме.

— Накъде да тръгваме? — сви вежди тя.

— Обратно на Буна — тросна се гаргойлът. — Наш Скийв е на път да зареже Аахз.

— Той какво? — ахна Тананда.

— Гюс… — предупредих го аз.

— По-кротко, хубавецо. Никъде не мърдам, докато някой не ми осветли ситуацията, така че спокойно би могъл да започнеш веднага.

Щом веднъж започнах, ми трябваше удивително малко време да я вкарам в течение на нещата. Съзнателно пропуснах колкото се може повече подробности, за да не я дразня. Имах си достатъчно проблеми дори без да се карам с Тананда. Изглежда, че успях, тъй като тя слушаше търпеливо и без да се мръщи.

— … и ето защо трябва да се измъкнем оттук, преди играта да се поднови — заключих аз.

— Бабини петнайсетини — рече твърдо девойката.

— Радвам се, че ти… Какво, какво? — запънах изведнъж.

— Казах „бабини петнайсетини“ — повтори тя. — Значи вас, момчета, са ви удряли, мачкали и другояче трепали заради мен, а сега искате да бягаме? Не и аз! Смятам да останем тука и да дадем урок на тия нещастници.

— Ама…

— Не знам дали твоят И-скачач би успял да прехвърли целия отбор, но бас държа, че щом ние не ти сътрудничим, той не може да свърши работа.

— Хубаво му го рече — изхили се Гюс.

— … така че отстъплението се изключва. Сега, ако се боиш да не те наранят, просто ни се дръпни от пътя. Няма да си тръгнем, докато не довършим онуй, дето вие с Аахз сте започнали.

— Добре казано — кимна Злабрадва.

— Пишете ме и мен — вметна гаргойлът.

— Някой ден ще ме утрепеш, сестричке — въздъхна Дружан.

Изхитрих се да стисна носа на Глийп, преди той да успее да добави своя вот към ставащото.

— Всъщност — подхванах изтежко — Аахз винаги ме е предупреждавал колко рисковано е да пътуваш сам през измеренията. А ако ще оставам тук, струва ми се, че най-безопасното място ще бъде да съм заобиколен от моите съотборници.

— Ха така, Скийв! — ухили се Гюс и ме плесна по гърба.

— Значи решено — подчерта Танда. — В такъв случай, хубавецо, какъв е планът?

Някак си усещах, че ще го каже.

— Дайте ми една минута — примолих се. — Само преди секунда замисълът беше просто да се чупим, не помните ли? Нали знаете, тия планове не растат ей тъй по дърветата.

Впуснах се в умозаключения, като обсъждах и отхвърлях идеите още щом ми дойдеха. Не ми отне много време. Не ми идваха чак толкоз много идеи.

Почувствах, че съм зяпнал Дружан. Той въртеше врат, за да гледа по трибуните.

— Ти пък какво правиш? — запитах, раздразнен от явната му липса на загриженост за нашето положение.

— Ммм? Ох, съжалявам, старче — извини се тролът. — Чисто и просто ми стана интересно колко ли деволи има сред тълпата. Доста са.

— Така ли? — удивих се аз, като на свой ред огледах публиката. — Не забелязвам нито един.

— О, маскирани са, разбира се — сви рамене Дружан. — Но ако провериш, можеш да видиш техните аури. При залозите, които са направени за тази проклета игра, няма начин да не дойдат.

Прав беше. Досега бях толкова погълнат от мача, че нито веднъж не си дадох труда да обследвам трибуните. Ала щом се взрях, различих аурите на други демони, разпръснати сред тълпата.

— Много неприятно, че не сме в състояние да им свалим маскировката — промърморих на себе си.

— О-о, това можем да го сторим достатъчно лесно — отговори тролът.

— Можем ли?

— Положително. Деволите винаги използват най-евтините и най-простите маскировки, които успеят да намерят. Знам едно заклинание, което ще им върне нормалния вид твърде бързо.

— Знаеш ли? — държах да се уверя аз. — То способно ли е да покрие целия стадион?

— Е, не за ужасно дълго време — рече Дружан, — но все ще изтрае минута-две. Защо питаш?

— Мисля, че ми дойде една идея — кимнах. — Връщам се ей сега.

— Къде отиваш? — викна след мен тролът, когато тръгнах към страничната линия.

— Да говоря с Грифин — казах рязко, без да ме е еня, че това обяснение всъщност нищо не обяснява.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА:

Не питай за кого бие камбаната…

М. АЛИ

Когато се чу свирката, онзи с топката се намираше някъде под Глийп. Това нямаше да е много зле, ако не беше фактът, че Дружан вече го бе хвърлил на земята и бе скочил отгоре му, преди моят любимец да се присъедини към мелето. Както казах по-рано, Глийп наистина се беше вживял в духа на играта.

— Слушай — долетя агонизиращ зов откъм трола, — ще имаш ли нещо против?

— Съжалявам! — извиних се и дръпнах назад дракона на по-солидна почва.

— Кажи ми, Скийв — промърмори Гюс, като се хлъзна до мен, — колко време ще ни трябва още, за да се подготвим за голямото изпълнение?

— Всеки момент ще започнем — уверих го. — Защо питаш?

— Опасява се от допълнителните контузии, които двамата с твоя звяр ще нанесете на отбора, докато се бавим — обади се язвително Злабрадва.

— Можеш спокойно да престанеш да се правиш на мастит юнак, Хю — забеляза гаргойлът. — Драконът ще те вземе за хапльо.

— Нима? — заспори Злабрадва, леко запъхтян, защото бе вдъхнал малко от па̀рите на Глийп. — Добре, позволи ми да изтъкна, че в момента, когато ще задействаме основния план, топката не е у нас!

— Щом ни потрябва, Скийв ще я достави — възрази Тананда, като се втурна да ме защити. — Когато имаме нужда от него, той винаги успява. Просто никога по-рано не си го следвал в боя.