Оксфорд, но веднага щом той си тръгна, се преместих в Кембридж, защото по него време имаха по-добър отбор по гребане. Да… Щях да забравя. И в Краковския университет съм учил. Не знам трябва ли да споменавам някои по-незначителни университети, които съм посещавал, като „Ломоносов“ и Харвард?
Въпросът на Хък увисна във въздуха, защото в залата настъпи мъртва тишина.
— Прелюбезни колега Селдън — плахо нададе по едно време глас Павел Иванович Чичиков, като мислено посмъкна цената на мъртвите души — тука гледам работата взе да се забатачва. Аз казвам ние с колегата да си тръгваме, че сме оставили митницата на произвола на съдбата, дето има една дума. Пък ако вашето препочтено учреждение успее да измъкне нещо от този прелюбопитен господин, смея да се надявам, че надлежно ще ни информирате. Пък ако нищо не стане, ще потърсим съдействие от по-висшите инстанции, защото с прискърбие трябва да призная, че този случай ми изглежда доста заплетен и прелюбопитен.
Хари Селдън кимна и началникът на митницата с удоволствие се измъкна на пръсти. Ревностния му подчинен явно не беше доволен, но рангът му по начало не позволяваше да присъства на този разпит от прекалено голямо значение за националната сигурност на Библиотеката, така че и той бе принуден да се изниже без повече приказки.
Щом публиката освободи залата работата се отприщи. Тримата набедени кочияши на оракула нещо си шушукаха и гладката, кръглолика и приветлива аура на Селдън ги скастри:
— Ей, вие, там. Я млъкнете за малко и нищо не пипайте, докато не ви кажа! — После любезно се обърна към Хък: — Млади господине, моля ви да приемете следващата част от нашия разговор като неофициална. Бихте ли били така добър да задоволите старческото ми любопитство и да ми кажете дали някога сте се наричали Мишел?
Хък се замисли за миг, после аурата му кимна и тъжно се усмихна:
— Изглежда сте по-умен от машината си, господин Селдън. Да. Имаше период от живота ми, когато се наричах Мишел, но ви уверявам, че никога не съм бил този, за когото ме вземате.
— Ще трябва да извините рожбата ми, господине…
— Нека да изоставим тези официалности, господин Селдън. Наричайте ме Хък.
— Само, ако вие ме наричате Хари.
— Съгласен съм, Хари.
— Та мисълта ми беше, Хък, че тепърва се налага да усъвършенствам моята машина. Тя не е виновна, че не съм заложил в нея вероятността да попадне на такъв случай като вашия. Но защо имам чувството, че в периода, за който стана дума преди малко, сте се наричали Жан-Ами?
Този път аурата на Хък се усмихна широко:
— Признавам се за победен, Хари.
— Жан-Ами дьо Шавини! — тържествено рече Селдън. — Радвам се да се запозная с вас, приятелю. Признавам, че в моята теория за психоисторията съм ползвал със широка ръка основните положения на вашата формална логика. По същество вие сте ми съавтор, приятелю!
Машината (с учудения глас на Заврънкулкис): Ха, та тука има такъв, значи. През 1555 г. се е главил за помощник на някой си Мишел дьо Нострадамус. Помогнал му е да издаде първите си, хм!, предсказания, а след смъртта му…
— А бе вие, тримата, докога ще се правите на глупаци! Нали ви казах нищо да не пипате! — не на шега се разгневи Селдън. — Една логическа верига не можете да проследите като хората! Я марш оттук! И веднага да се запишете в канцеларията на първия възможен курс за повишаване на квалификацията!
Бледоликата, добре гледана аура на Лавър Федотович Вуняков се измъкна с достойнство от машината и величествено пое към изхода с цялата си камара от канцеларски пособия, присъщи му в качеството на председател на Тройката По Рационализиране и Утилизиране на Необяснените Явления (ТПРУ на НЯ) в Колонията за необяснени явления на Земята. Край него плуваха
— Не се притеснявайте, Лавър Федотович, аз ще ви запиша в курса. Вие само гледайте да не пропуснете часа си при зъболекаря.
— Грмм! Нямам никакъв час при зъболекаря! — троснато му отвърна Вуняков и напусна залата.
— Тогава сигурно имате запазен час в банята…
Головодов се изхлузи след началството и дълбоко съдържателния диалог заглъхна.
Заврънкулкис нещо се туткаше в машината и Хари Селдън му подвикна:
— Пак ли ти се разпадна халваджийският тефтер? Колко пъти ти казвах да го дадеш да го подвържат!
Разпасаната команда от хвърчащи листи в обемистия бележник на Заврънкулкис най-сетне криво-ляво се подреди между опърпаните корици в сравнително удобна за носене бала и той изхвърча от недрата на машината. С многобройни кимвания рижата му, дебела и пухкава аура взе да се извинява наляво и надясно и Заврънкулкис продължи по инерция застрашително да се кандилка като
— Нови са още при мен, но съм се хванал на бас, че мога да ги вкарам в пътя — заоправдава се Хари Селдън.
— Жалко, Хари, защото ще загубите. И други са се опитвали преди вас. Непоправими са.
— Ще видим. Не се отказвам лесно. Хамалите в пристанището на Байя имат една поговорка: „Не може да се спи с всички жени, но човек трябва да се постарае!“
— „Човек! Това звучи гордо!“ — добави Хък.
Аурата на Хари Селдън повдигна вежди и той прихна.
— С тази крилата фраза на Максим Горки Жоржи Амаду коментира вашата любима поговорка в „Пастири на нощта“, Хари. И заради тази гавра с класика на социалистическия реализъм моят приятел, поетът Петър Алипиев, едва не бе изхвърча с гръм и трясък от Варненското издателство през 1969 година, няколко месеца след окупирането на Чехословакия. Но вие сте щастлив човек, защото не сте живели в онова време… И това обяснява оптимизма ви…
— Виждам, че затова пък вие доста сте преживели и препатили, приятелю. Но ми се струва, че не там се крие причината толкова лесно да се справите с моята машина. Винаги съм подозирал, че някоя доста по- умна и проницателна личност е използвала Нострадамус, за да публикува предсказанията. Простете ми за любопитството, но много бих искал да узная вашата професионална оценка за моята машина. Как ви се вижда тя?
— За целите, за които сте я създали, Хари, тя ви върши чудесна работа.
— Благодаря ви, приятелю — вежливо се поклони аурата на Селдън. — А бихте ли ми помогнали да й поставим по-висши цели?
— С удоволствие.
10. Работещо момиче
Като по поръчка, на две крачки от редакцията Томи едва не се сблъска с колоритната аура на Настрадин ходжа.
— Защо си изтипосала сурата на онзи бунак, моя онбашия, на цели три колони баш на първа страница, гълъбчето ми? — ехидно подхвърли той.
В извън работно време Настрадин ходжа нарочно говореше подчертано простовато, изпъстряйки и без това цветистия си речник с всевъзможни персийски, арабски и турски думи, за да си отмъщава на Фауст, че го принуждава по време на смяна да употребява само протоколни изрази.
— Сделка, драги. На тебе ли да ти обяснявам как стават тия работи? Занаят! Ти — на мене, аз — на тебе.
— Бас хващам, че бая си се озорила с твоя ахмак, като го знам какъв скръндза е — ухили се Настрадин ходжа, който много си падаше по хазарта, защото Коранът го забраняваше.
— Така е. Само дето не му лизах задника на тоя тъпанар. Добре че знам някоя и друга мръсотийка за
