Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

си крал, братче, защото се налага да издрапаш догоре по въжето на асансьора. Друг път няма… — повдигна рамене Бегемот.

— Добре — кимна Хък. — А в работилницата ще действаме според обстановката. Аз ще се покажа пръв, а вие се скатавайте, докато не стане напечено. Съмнявам се обаче, че ще се стигне до там. Струва ми се, че Мефистофел много държи на служебното си реноме и не е склонен да поема рискове. Ти ще се погрижиш за него, Бегемот. Аз поемам капитана, а пък ти, Таласъме, гледай в суматохата да отмъкнеш Трипио настрана. Има ли въпроси?

Котаракът изчезна във вентилационната шахта. Таласъма пак понечи да каже нещо, но Хък го потупа по рамото:

— Давай, приятелю, да измъкнем Трипио от тази каша, че съм прегладнял като вълк. Свят ми се завива само като си представя какви вкусотии може да ни стъкми от благодарност!

Окрилена, вечно гладната върлина излетя като стрела. Хък повдигна капандурата на асансьора и се покатери на покрива. Вратата на горния етаж бе на пет-шест метра над главата му. Единият прозорец бе толкова мръсен, че едва се забелязваше в мрака, но другият, слава богу, липсваше и от квадратното отвърстие струеше дебел сноп светлина, в който се рееха милиони прашинки и дребни мушици.

Дебелото носещо въже бе мазно и изкачването доста го затрудни. Добре, че стоманените оплетки бяха достатъчно грапави. Щом стигна горе, Хък внимателно надникна през рамката на счупения прозорец. Вътре в работилницата, под тавана, се преплитаха отсенки на сивото, а по пода, сред локви мазут, искрящи с всички цветове на дъгата, тихо съскаха пневматични маркучи, сякаш всеки момент бъдещият му приятел Йосиф Бродски щеше да застъпи на смяна. Но по-важното, че проходът между машините е пуст.

Той ловко се провря с краката напред, тупна меко на осеяния с помътнели стружки под и мигом се прикри зад някакъв струг. Ужасно се притесняваше да не е закъснял и тутакси надигна глава. През високите мръсни прозорци на халето изобщо не проникваше светлина, но една огромна лампа с полусферичен отражател светеше право в безжизнените очи на Трипио, изправен между металните плочи на своя ешафод. Слава богу, все още беше цял и невредим. Изглежда крадецът и неговият наставник не можеха да си поделят душата и тялото му:

— Все пак е твърде рисковано да го включим, сър — възрази капитан Ореляно.

— Но така безвъзвратно ще изчезнат вълшебните му рецепти, дон Франсиско. Колко пъти трябва ви повтарям, че те струват много повече от вашите петдесет килограма злато. Знаете ли колко душй могат да се купят с тях! — пламенно рече Мефистофел и брадичката му изхвръкна на цяла педя пред носа. — Истинска лудост е да пропиляваме такова богатство. Настоявам да се вразумите!

— Уф — изпъшка мародерът. — Добре. Включете го, но ви предупреждавам, че пръстът ми е на копчето и при най-малкото движение моята камара злато ще стане на пита. Давам ви две минути да изкопчите от него каквото можете.

Хък се прокрадна няколко метра по-близо до пресата, но капитан Ореляно се заозърта и той отново се сниши. Митничарят изглежда беше включил Трипио, защото се отдръпна, скръсти ръце на гърдите си и рече:

— И двамата сме жертва на терористичен акт, приятелю!

Очите на Трипио оживяха, той мигом прецени обстановката и замръзна.

— Налага се да споделиш кулинарните си тайни, скъпи Трипио — лицемерно продължи Мефистофел, — защото този господин твърдо е решил да ни затрие, ако не ги получи. Трябва да му влезем в положението, защото ресторантът му запада под натиска на конкуренцията и той е готов на всичко, за да спаси бизнеса си. Признавам, че и аз имам определена вина, приятелю, защото именно аз с лека ръка му разказах за вълшебните ястия и десерти, с които ме гощаваше, когато посещавах лейди Моргана. Но, вярвай ми, изобщо не съм предполагал, че събитията ще вземат такъв обрат.

— Хайде казвай по-бързо, мизернико, че сега ще натисна копчето! — изрева вживелият се в ролята си капитан Ореляно, като забели очи и взе да ги върти като луд. — Броя до три! Едно…

— Ако този господин си махне пръста от копчето, бих могъл да ви продиктувам всички рецепти, сър — хладно отвърна Трипио. — Например тайната на змийските езици с канела, мед и орехи е в умелото съчетаване на една трета задушени леко раздвоени езичета от Vipera latastei, което ще рече чипоноси усойници — едва-едва кимна Трипио към вече сериозно опуления мародер, — с две трети запържени до зачервяване връхчета. Това е много важно, сър! Само връхчета от езици на Vipera berus, сиреч от най- обикновената гадина сред пепелянките…

— Но така ще загубим много време, сър — рече капитан Ореляно като тръсна глава.

— Ей сега ще оправим тази работа — отвърна му Мефистофел и извади от вътрешния джоб портативния си компютър. — Трипио, нали имаш инфрачервен компорт, че не нося никакви кабели?

— И още нещо, сър. В никакъв случай не подлагайте пчелния мед на термична обработка, защото само ще развалите любимия десерт на моя скъп приятел Таласъма. Просто трябва да оваляте в меда вече запържените връхчета…

В този миг пронизителен писък проглуши ушите на всички. Летящата метла изникна незнайно откъде, полетя като вихрушка към пресата и се изпъна до Трипио с протегнати между тежките метални плотове ръце досущ като Раймонда Диен на релсите пред влака с нещастните френски войничета, тръгнали на заколение във Виетнам. Хък изтръпна и в същия миг капитан Ореляно взе да натиска копчето като бесен. Но нищо не се случи?!… Таласъма се хилеше от своя пиедестал, по страшен и от най-жестокия виетконговец в сънищата на американците, които по-късно нагазиха в същото блато, без да се поучат от съдбата на французите при Диен Биен Фу. Мефистофел трескаво заприбира компютъра си, ала от тавана безмълвно се отдели огромна черна сянка, стовари се отгоре му като лавина и го събори на пода. Тогава и Хък се хвърли върху мародера. Все още беше във въздуха, когато Мефистофел щракна с пръсти и всички изчезнаха.

От тъмния ъгъл до вратата на работилницата едновременно се дочуха покъртителен вопъл и тежка въздишка. Томи се втурна към пресата и взе да се върти като луда около нея, а Моргана величествено пристъпи в светлия кръг и злобно й се ухили:

— Престани да се щураш, малка влюбчива развратнице. И вдън земя няма да ги откриеш. Тоя гадняр, Мефистофел, ги запрати в отвъдното. Съжалявам само за Трипио. Досадният мърморко наистина беше отличен готвач.

Моргана предизвикателно разкърши гъвкавата си снага, сякаш искаше да се увери, че като всяко чудо и тя не е за три дни. С изчезването на Арчи от само себе си се бе решил и последният й проблем. Сега не дължеше никому благодарност, че магията на Мерлин вече не виси на врата й като воденичен камък. Томи усети как очите на злата фея проникват в изтерзаната й душа и я изпепеляват. Миг преди да се разпадне тя самоубийствено промълви:

— Можеш ли да ме изпратиш по дирите им или дяволът е по-могъщ от теб?

— Ха-ха-ха! — прокънтя в празното хале злокобния кикот на Моргана.

Тя тутакси се захвана да рисува във въздуха магически квадрат и да го запълва с букви. Томи успя да разчете само „Sator Arepo“ на първите два реда, когато Моргана изписа и петия ред, сплете тържествено ръце на пищните си гърди, духна три пъти и светът изчезна.

24. Седемте самураи

— Животът е много тъп — гузно рече Ана-Мария, сгушила в прегръдките си душите на сиамските си близнаци.

— Добро утро! — подметна Хък и всички доловиха в гласа му горчивина, бездънна като артезиански кладенец.

Уморени и омърлушени, бяха насядали кой където свари в светая светих на Селдън. Добре, че тук ленинският съботник за почистване на снежната напаст в Библиотеката бе свършил преди да е започнал, защото навлеците не бяха успели да се доберат до залата. Ала сянката на Апокалипсиса все още витаеше наоколо. Хари Селдън бе изключил изтощената си машина за профилактика и сега, смръщил умното си чело, се правеше, че човърка нещо в нея.