Този път летящата метла се разтрепери, капитан Ореляно се обиди, а Хък си помисли дали, клатейки непрекъснато глава, Мефистофел инстинктивно не масажира някой поразместен шиен прешлен.
— Сър, изобщо не ме интересува как се котирам във вашите очи! — нервно отсече капитанът. — Аз работя на истинските борси! Питам ви като човек, знаете ли къде най-бързо и дискретно мога да ползвам някоя метална преса.
— Знам, дон Франсиско, но очаквам да ме убедите, че зад глупавото ви хрумване се крие нещо по- сериозно.
Щом разбра, че няма да изкопчи лесно от гадния митничар нужната му информация, капитан Ореляно реши да разкрие картите си. И без това твърде много сделки от общия им бизнес бяха навързани като свински черва.
— Сър, влизали ли сте някога в изложбената зала на кораба?
— Да — в лукавите воднисти очите на Мефистофел се появи интерес. — Развеждал съм там няколко делегации. Плаващият музей на капитан Язон от край време е в дипломатическия протокол.
— И кой експонат е изложен на най-видното място?
— Охо! Май имате намерение да размените слитъците, дон Франсиско? — за първи път прозвучаха нотки на уважение в дрезгавия глас на митничаря.
— Не. Просто ще поставя новото
— Какво ще правим сега? — проломоти с пълна уста в ухото на Хък върлината и получи нов плесник по темето.
— Приемете извиненията ми, дон Франсиско. Да вървим в работилницата на ОКТОФ — рече Мефистофел.
Той стана и се запъти към вратата на каютата.
— Кой е този господин Октоф? Да не е някой митичен славянски княз, че името му завършва на „оф“ като водката
— Не, ОКТОФ е отделът за комплексно техническо обслужване на флота, дон Франсиско — иронично се усмихна Мефистофел. — Доскоро там управляваше моят стар приятел свети Стефан, но и с новия шеф, йогата Патанджали, добре се погаждаме.
— Аха! Така кажете. Става дума за работилницата на Йогата, значи. Не знаех, че там имат преса.
Двамата заговорници тръгнаха към вратата, а Хък се отдръпна от ъгъла и взе да разкършва изтръпналия си врат.
— Ще нападаме ли, Хък от рода Хогбен? — плахо се поинтересува Таласъма, докато си облизваше пръстите.
— Не — поклати глава Хък. — Избягвай да се биеш с врага на негова територия, Таласъме. Особено, когато попадаш там за първи път. Никога не знаеш какви изненади може да ти сервира. Засега Трипио е в безопасност. Знаеш ли къде е тази работилница?
— И хабер си нямам! Но Бегемот може да знае.
Летящата метла пак посегна към мръвките, но Хък го плесна през ръката.
— Престани да се тъпчеш! Давай да се измитаме. Ще ги оставим да се отдалечат поне на двайсетина крачки преди да тръгнем подире им.
Предпазливостта на Хък се оказа излишна. Когато се смъкнаха по вързалата на кея, от Мефистофел и капитана нямаше и помен. Бегемот се измъкна иззад един контейнер и укорно поклати глава:
— Изтървахте ги, докато се напипкате!
— Успя ли да забележиш накъде тръгнаха? — нервно се поинтересува Хък, докато се озърташе.
— Да! — унило рече котаракът.
— Казвай тогава! И престани да се правиш на важен, мъхнат коч такъв! — сръга го Таласъма, като си изкара на него яда, че безвъзвратно се отдалечават от мръвките.
— В отвъдното — промърмори Бегемот и избута с лапа летящата метла, защото мразеше да го ръчкат. — Слязоха ей там — посочи той трапа на кораба, — после Мефистофел се огледа, щракна с пръсти и изчезнаха. Казах ви, че ги изтървахте. Няма никакъв смисъл да гоним Михаля. На всеки рано или късно му се налага да се примири със съдбата си.
— Пфу, да му се не види! — завайка се Таласъма. — Така е, като оставяме разни охранени котараци да ни пазят гърба!
— Тъпанар! Аз не мисля само за плюскане като теб!
Хък престана да се оглежда.
— Бегемот, знаеш ли къде се намира работилницата на Йогата?
— Да. Но там не поправят дръгливи кранти! — отвърна котаракът, като обърна гръб на Таласъма. — Даже и ветеринар няма да ти помогне. На теб ти трябва касапин.
— Давай тогава. Води ни, Бегемот. Там някъде имало преса. И престанете да се дърлите! Стегнете се малко, че да не оплескаме работата!
— Някои вече я осраха и сега пак Таласъма трябва да мете! — възнегодува летящата метла, но Хък изгледа гневно приятеля си и той взе да си мърмори нещо под носа.
Двамата поеха след Бегемот към самотната магазия в дъното на кея. Пристанището беше пусто и тихо като гробище подир залез слънце. Жив човек не се мяркаше. Или всички бяха на бойното поле, или профсъюзите не разрешаваха да се работи в тази част на денонощието. Само огромните живачни лампи унило се полюляваха на пилоните си и вяло подтикваха крановете да хвърлят причудливи сенки по плетеницата от релси и камарите от контейнери.
Бегемот подмина с пренебрежение портала на магазията, заключен с три катинара, свърна зад ъгъла, ловко се провря до задръстената с боклуци канализационна решетка, с лекота я повдигна, отмести я и, щом се увери, че компанията го следва, с гъвкаво движение се мушна в зейналото отвърстие, като внимаваше да не се изцапа. Хък се подвоуми за миг, надникна в шахтата, после грабна изненаданата летяща метла за дръжката и я пусна в канала. Огледа се за случайни свидетели, но публиката явно не се интересуваше от унилия театър на сенките, и той се мушна до кръста в канала, заклини петите си в стените, протегна се, докопа решетката и с ловко движение я върна на мястото й, като в същото време меко тупна на краката си в дъното на шахтата. Летящата метла трепереше като лист на педя от влажния под, но не смееше да гъкне. Бегемот кимна одобрително на Хък и ги поведе по подземния коридор.
— Върви пред мен да те виждам! — процеди през зъби Хък и побутна Таласъма.
— Чакай малко! Изобщо не ми харесва тая твоя безцеремонност! — внезапно писна метлата. — Трябва да те предупредя, че сериозно започвам да се замислям дали заслужаваш да ми бъдеш приятел, Хък от рода Хогбен! Нима си помисли, че смятам да се изнижа и да оставя ония зверове да направят горкия Трипио на пита, която дори не може да се яде?!
Хък любопитно го изгледа. Виж ти! Оказа се, че Таласъма не трепереше от страх, а от възмущение…
— Извинявай, приятелю! Уверявам те, че дори и през ум не ми е минало — излъга той. — Изглежда, че обстановката ме изнервя! Наистина съжалявам и още веднъж те моля да ми простиш.
Таласъма се почеса по щръкналите коси. За първи път в живота някой му се извиняваше.
— Ммм, добре! Приемам извиненията ти — великодушно рече той. После не се стърпя и добави: — Но друг път внимавай! Не всичко между приятели е позволено. Има една мярка, която никога не бива да се прекрачва.
Хък деликатно премълча какво мисли по въпроса за различните аршини, с които летящата метла мереше своите и чуждите грехове. Той мълчаливо стисна крехката десница на Таласъма и двамата приятели побързаха да настигнат Бегемот, който ги чакаше пред разтворените врати на товарния асансьор.
— Предлагам да се разделим, за да ги изненадаме — рече котаракът, като избягваше да поглежда към холеричната летяща метла. — Аз ще се изкатеря по вентилационната шахта на тавана на работилницата. Тая кльощава гадина може да се провре по тръбите на захранващите кабели до пресата — Таласъма понечи да възрази, но Хък го стисна за лакътя, — а ти, Арчи, ще трябва да забравиш за известно време, че
