— Предполагам… Нали все пак това тяло не е твое.
Двамата се усмихнаха и си стиснаха ръцете. Нищо не се случи. Само Бегемот малко се наежи.
— Да си мяркал наоколо едно драконче?
— Не, ала ние отскоро сме тук. Приятел ли ти е?
— По-скоро нещо като син.
— Тогава няма страшно. Майка ми сигурно го е опазила.
— Вече си разбрал за нея?
— Няма как! Кръв, братче. Апропо, можеш да ме наричаш Арчи, за да не объркваме народа.
— Добре… Арчи.
— Да ти представя приятелите си. Това е Томи, но доколкото разбирам, вие вече се познавате?
— Госпожице… — вежливо й кимна Хък. — Радвам се, че отново се срещаме.
— Господин Хогбен, когато тази бъркотия свърши, ще мога ли да взема интервю от двама ви? Заедно! — лъчезарно му се усмихна Томи, а очите и скачаха ту към единия, ту към другия Хогбен.
— Хм. Ако Арчи няма нищо против? Защо не. Но мисля, че бяхме се разбрали да ме наричате просто Хък.
— Разбира се, скъпа. За теб — винаги! — побърза да се намеси Арчи, защото никак не му се нравеше интереса, който Томи проявяваше към двойника му.
Той нежно я привлече, докосна с устни миглите на очите й и, като я задържа в прегръдките си, сякаш искаше да каже на Хък, че всяка жаба трябва да си знае гьола, продължи:
— А тази върлина е Таласъма. Моят най-добър приятел в Библиотеката. Не го гледай, че е хилав като трепетлика. Когато е на зор, може да задържи отворени челюстите и на най-хищната метална преса.
И мислено добави: „Дръж си ръцете по-далеч от нея, скъпи ми двойнико! Не ме тласкай към себеубийство!“ Хък му кимна, че няма претенции към дамата. А в това време летящата метла толкова гордо се изпъчи, че заприлича на грапава заготовка от рибя кост за ескимоски арбалет.
— Да! — засмя се Томи и се сгуши в прегръдката на любимия си. — Особено, ако преди това не е изгризал захранващия кабел на пресата.
За първи път в живота си тя се почувства истинска жена. И с удивление установи, че й беше приятно.
— Какво да правя, като тоя непрокопсаник все ме държи гладен — чистосърдечно се възмути Таласъма. — Не чувате ли как ми куркат червата. А бе, приятелю Трипио, нямаш ли нещо скътано за хапване в твоя резервен търбух? Някое желирано змийско езиче в собствен сос, да речем? — рече той и се облиза.
— От половин час насам и вовеки веков, когато Трипио е наоколо, за моя приятел, Таласъма, винаги ще се намира нещо за ядене — тържествено отвърна златният робот, бръкна някъде из вътрешностите си и извади блокче шоколад.
Върлината се понамръщи от прозаичността на лакомството, но тутакси го заръфа направо със станиола.
— А този трол от
— Знам — рече Хък и вежливо кимна на робота. — Гледал съм всичките филми за вашите подвизи, драги Трипио. И дон Франсиско познавам отлично! — Хък хвърли мрачен поглед на завързания капитан и поклати глава, сякаш искаше да му каже: виждаш ли докъде те докара твоята алчност. — Не съм имал честта да бъда представян само на…
Огромният черен котарак се изправи на задните си лапи и подаде ръка:
— Бегемот.
— Онзи същият ли? Дето обича да играе шах? — поинтересува се Хък, докато се ръкуваха.
— На вашите услуги, господине — кимна Бегемот и го изгледа важно от главата до петите.
Томи съзря подозрението в очите на Хък и побърза да защити приятеля си:
— Уверявам ви, Хък, че в живота той е много по-свестен, отколкото на сцената.
— Вярвам ви, госпожице Томи — рече Хък, макар в гласа му да прокрадна съмнение. — Е, не ми се ще грубо да прекъсвам уикенда ви на тази канара, дами и господа, но ми се струва, че е време да тръгваме.
— Ами тоя гадняр кога ще го оковаваме на скалата? — писна Таласъма.
Хък направи знак с очи на Арчи, че не е съгласен да оставят дон Франсиско зад гърба си. Злощастният мародер чинно се скатаваше и само очите му щъкаха по лицата на жадуващите да го линчуват. След появата на отец Карвахал обаче той видимо се бе поуспокоил.
— Засега ще отложим наказанието му, Таласъме — взе да увещава приятеля си, Арчи, като го погали по щръкналите коси и после го прегърна със свободната си ръка. — Заедно ще решим какво да го правим, когато се измъкнем оттук.
— Хм. Добре — неочаквано бързо се съгласи метлата, доволна, че зае почетното място до любимата на своя приятел. — Но искам да върви пред мен, за да го държа под око. Та, ако реши да свърне нанякъде, да го хлопна по главата.
— Разбрахме се. Вземи Трипио и Бегемот да ти помагат.
Котаракът се изплю, извърна глава и зарея поглед в океана, а Трипио награди с една
— Или съм много тъпа и не виждам парадното стълбище, или вие сте луди — обади се Томи от прегръдката на Арчи. — Не ми е ясно как ще слезем от тази канара, без да се пребием.
Внезапно шумът на прибоя в подножието на страховития зъбер утихна. Сред мътилката на крайбрежните води се зароди въртоп. Завъртя се бясно досущ като пришпорен от магия часовник на вещица и мигом прогони бялата пяна. Сетне вихърът взе да набъбва и да набъбва, сякаш океанът забременя и някакъв призрачен исполински зародиш се мъчеше да се надигне от лоното му в кристалните дълбини. Водният смерч наедря като преял питон, устреми се във висините, опря в небето, за миг сякаш се поколеба накъде да тръгне и застрашително пое към канарата.
— Торнадо! Сега я втасахме! — изпищя Таласъма, но Арчи го сграбчи по здраво и притисна Томи към гърдите си.
Имаше нещо гнило в този необуздан божествен водоскок. Готов да помете всичко наоколо, гигантският воден вихър се въртеше бясно обратно на часовниковата стрелка, както подобава на всеки смерч на края на света, но близо до основата му, на равнището на очите им, сред пощръклялата стихия абсолютно неподвижно се мъдреше уютен призрачен хол със седем кресла, наредени в полукръг край ниска маса, отрупана със закуски и димящи чаши чай или, може би, кафе.
— Асансьорът на мама пристигна! Моля, заповядайте, дами и господа! — не се стърпя Хък и с театрален жест покани компанията си на разпивка като стар читалищен факир на бенефиса си в селската кръчма.
Откъм хола се спусна подвижен мост, досущ като в някой средновековен замък, готов да приюти кралските особи. Защото и този беше застлан с плюшена червена пътека. И на
— Е, това наричам аз обслужване! — възторжено изфъфли Таласъма с пълна уста, миг след като се настаниха в хола. — Че то било хубаво да се гътнеш с връзки!
Чудовищният воден фалос изглежда остана доволен от гостите, защото взе да спада и нежно свали призрачната им обител на златистия пясък.
— Ей, госпожо, почакайте малко! Още не съм свършил! — писна летящата метла. — Толкова много лапачка бива ли да се прахосва?!
Но не се наложи Таласъма да прекъсва пиршеството, защото торнадото плавно полегна на сушата и взе да се извива като монорелсов път, а краят му се загуби някъде в далечината и призрачният хол бавно потегли към планината. Сега и други шумно посегнаха към закуската. Атмосферата някак си се разведри. Трипио взе да опитва като вещ дегустатор от ястията и съсредоточеният му вид подсказваше, че нещо си записва. Дори Бегемот се отпусна и отвори бутилка шампанско, защото не пиеше чай. Само Хък и Арчи се бяха вглъбили в себе си и дори Таласъма не посмя да се намеси в неведомия разговор с океана.
А щом златистият пясък свърши, под нозете им се ширна безкрайно море от цветя. Беше много странна градина или по-скоро разсадник, защото цветята наистина бяха прекрасни, но едно с едно не си приличаха.
