да се счита, че при упорство и твърдост на решението да се развие волята, неудачата е предверието на победата. За жалост нерядко става така, че първата неудача подрива вярата в себе си и пресича завинаги възхода на духа. Човекът не трябва да се спира пред никакви трудности и препятствия по пътя към утвърждаване могъществото на духа. Успехът и неуспехът за него трябва да са равностоойни, защото и едното, и другото, му е от полза. Духът е вечен и ако в постигането на целта той проявява постоянство и целеустременост, всички преходни състояния на съзнанието са без значение и не повлияват постигането на крайния успех. Всичко е достижимо и няма нищо, което не би могла да преодолее волята на човека, сигурен в неизчерпаемостта на своя потенциал.
280. (10 ноември). Толстой Л. Н. е велик с това, че в своите произведения майсторски е изобразил живота, който е виждал и който му е бил най-близък по време. По същия начин Рерих е запечатал върху своите платна живота, както той го е разбирал или виждал. В картините, посветени на Изтока, е изобразен животът на източните народи, техните представи за околния свят, техните особености и своеобразие, техните стремежи и надежди и дори философски концепции. Върху своите платна Рерихе запечатал душата на народите от изтока и техния живот, не винаги разбираем за тези, които не са се докоснали така близко до него, както се е докосвал художникът, пътешествал много и дърго живял на Изток. Тези, които не са имали представа за изумителната игра на боите в Хималайските планини дори са го упреквали в неестественост и измисленост на неговите работи. Но те не са видяли това, което е видял Рерих. Така също не винаги са били разбирани веднага и тези негови картини, в които ни е запознавал с легендите и философската мисъл на Изтока, с неговите надежди за обновяване на света, свързани с имената на легендарните му герои. Но с увереност може да се каже само едно: Рерих е изобразил върху своите платна душата на народите на Изтока и е изобразил това правдиво и жизнено. Не напразно върху надгробния му камък има надпис: „На големия руски приятел на индийския народ“.
281. (11 ноември). (Записът е воден почти на тъмно). Отхвърляйки старото и изхабено тяло, човек се връща в Тънкия свят с цялото онова съдържание, което съставлява неговия вътрешен свят. Всичко, което той смята за свое, цялата му всякаква собственост продължава да се задържа в съзнанието от него, ако не се освободи заблаговременно от нея. По същия начин остават с него и неговите привички и склонности, неговите способности и недостатъци, а също и всички представи за Надземния свят — с една дума всичко, с което е живял на Земята. Но там условията на живот са други и земните преживявания не са нужни. Ако те останат, човек живее с тях и в тях. Необходимо е пълно освобождаване от всичко земно и разбиране условията на Тънкия свят. Да се освобождаваш там е късно, защото взетото по невнимание там със себе си прилепва към съзнанието като отровената тъкан на дрехата на Херакъл. Ето защо освобождаването трябва да започне още тук, на Земята, налагайки на всичко, което ни заобикаля, печата на отказа от него. И отричането от света ще се състои в освобождаването на съзнанието от обичайната представа за околния свят и от нещата, които човек временно притежава. Няма нищо свое и всичко се дава временно, докато си на Земята и нищо не може да се вземе за по-нататък. Добър обичай е да се раздават вещите преди смъртта. Този принцип е добре да се задълбочи и да се разпространи освобождаването на съзнанието не само върху вещите, но и върху явленията от психичен порядък. Човек е привикнал цял живот да яде и да пие. А там това не е нужно; или да живее в къща, или да се облича, или да ходи на работа, или да да изпитва усещането за студ или топлина, или да се движи с помощта на краката, или да върши работа с ръцете — всичко това там е неприложимо. Двигател е мисълта, като може и да се лети, може да облечеш мислено и тънкото ситяло с облекло по желание. Жилиже също не е нужно, не са необходими храна и вода. Всичко е ново, всичко е необичайно. Но вместо непредвзето и открито да се запознае с необичайните от земна гледна точка условия на Надземния свят, невежият и непросветен човек продължава да влачи след себе си, заобикаляйки се с него, своята привична представа за това, което го заобикаля. Откъслеци и остатъци от земните мисли, както и представи от такъв порядък, стоят пред съзнанието, потапяйки го в призрачния свят на земните преживявания и закривайки от него истината за Тънкия свят. Представа за Надземния свят не съществува дори и у тези, които не са привързани към земното, поради което им се налага да влезат в него в пълно неведение, а би трябвало да имат точни познания за тънките условия на съществуване. Представете си, че вече сте отхвърлили тялото си, което, изпълнило задачата си, ненужно, лежи до вас, но вие сте извън него. Какво ще направите, къде при кого и как ще отидете? Там вече ще бъде късно да решавате. Там този, който не е обмислил и определил посоката си предварително, ще бъде завлечен от случайните вихри на астрала в техните водовъртежи. Това налага да се започне с мисленето от сега. И тъй, на къде да се устремите, към кого и към какво? Към когото и към каквото се устремите, с него и ще пребъдете: ако е към отците — с отците, ако е към Владиката — с Владиката, ако е към близките — с близките; привичните мисли, характерни за Земята, ще придружават и там. Значи трябва да се погрижим и за мислите, защото мислите са магнетични и създават, привличайки към себе си и бидейки сами привличани, психическото обкръжение на своя родител. Да се облечеш в постоянна молитва, както правят това Ришите, означава да се съединиш с Висшия свят. В това отношение значението на молитвата е извънредно голямо, защото насочва съзнанието по прокарания от молитвата канал в пространството. Обикновените земни мисли там просто не са необходими, защото създават чрез съответстващото им магнитно притегляне призрачни и въображаеми земни условия. Да започнеш да мислиш за Висшето в Надземния свят вече е късно, тъй като материал за подобно мислене няма да има под ръка, няма да има и съответните привички и умения. Трябва да се започне тук. Всеки може в хода на деня да отдели време и да намери място за мислене за Надземното и да устреми мислите си към Висшето. Но трябва от рано да се прокарат канали за устремяване на мислите в пространството. Такива канали вече са прокарани за обичайните, често нечисти и низки мисли и ако не се погрижите и за канали от висш порядък, то съзнанието ще се устреми по нисшите към нисшето. Ковач на своята карма в Надземното е самият човек, но той я кове тук, на Земята, защото законът „каквото посееш — това и ще пожънеш“ действа там неизменно и безпогрешно. Този закон може да бъде наречен и закон за съзвучието и съответствието. Тъй като и там не събират от трънките грозде и от репея — смокини. Законът не може никога да бъде поруган. Постоянният Образ на Учителя на Светлината в третото око ще бъде признак на постояното Общуване с Висшето. Този път ще бъде най-краткият, водещ още през земния живот към освобождаване от земните преживявания и призраците на земната Майя.
282. (12 ноември). Формулата „дерзай чадо“ представлява гаранция за това, че всяко дерзание, устременост и сърдечно желание от духовен порядък ще бъде удовлетворено и заситено според своята сила и затова е добре предварително да се уясни какво иска духът, какво ще търси той в Надземния свят и към какво ще се устреми. Всички тъмни стремежи и всичко свързано с тях отпада в Надземния свят, поради невъзможност да бъде удовлетворено. Това означава, че полето на собствената активност трябва да дъде очертано внимателно. Ученикът си задава въпроса: „Какво ще правя аз там?“. Какво смяташ да правиш там и ти, приятелю мой? Всяка мисъл, насочена в това направление, магнетично се обогатява съответно. Запиши отговорите на мисълта:
1. Всичко създадено от човека на Земята е отпечатано в Тънкия свят. Затова там е възможно разглеждането на всички произведения на изкуството, както събрани в музеите и галериите, така и извън тях. Значи е налице възможността да се съзерцава красивото.
2. По същия начин, дори и повече, е достъпна и музикалната област. Много от композиторите са записали това, което са чули от пространството. Там може да се чува и слуша, да се твори и да се създават от всекиго величествени симфонии, при това без помощта на физически инструменти. Могат да се творят както музикални произведения, така и картини, само че без обичайните бои и четки, като се използва този материал, от който се създава образа на цъфнала роза в третото око на човека, когато той пожелае това. Само че създаваните от творческото въображение образи там могат да се видят веднага също толкова отчетливо и ясно, както виждаме земните. Там са достъпни и танците, но без всичките ограничения на тялото. Танцът там е въздушен и се състои от полети на тънкото тяло в съответния ритъм и сливане на движението със звуците.
3. Там се изучава психотехниката на мисълта, емоциите и чувствата, тяхното въздействие върху тънкото тяло, техния цвят, форма, движение — с една дума цялата сложна апаратура на човешкото същество, освободило се от тялото: мислено творчество, (мислено) въздействие върху хората, (мислено) създаване на форми и образи; вълшебство, заричане, внушение, омагьосани места, реалност на приказките,
