ще се смени с ново. Ландшафтът и пейзажите на пътя ще станат други и спътниците няма да бъдат същите, и пътят ще стане по-лек в един момент. Трябва да се помни едно — колкото си по-нависоко, толкова е по трудно да се изкачваш, а особено труден е завършващият преход. Само завършилият пътя дух знае колко е труден той. Но Владиката е на стража. И е готов да протегне ръка, когато трудностите надвишават възможностите на духа. Но духът е силен и силата му е неизчерпаема, когато е извикана съзнателно за действие. С нея и върви, със силата на духа. С нея ще достигнеш до мен.
Виното нарушава хармонията на центровете и подтиска волята и нейната способност да координира техните функции. При отделянето на астрала алкохолът, отслабвайки волята, я лишава от възможността да управлява точно движенията на тънкото тяло, което вече не й се подчинява така лесно, както обикновено. Наблюденията показват, че макар и волята да насочва тънкото тяло по определеното направление, то се отклонява от него и се мята встрани. Ясно е какво става с пияницата в сферата на движението на тънката му обвивка. Можем да я оприличим на сламка в буйна вода. Затова се дава и предупреждението за вредата от алкохола и опасностите, свързани с тази човешка слабост.
273. (2 ноември). Да стоиш на собствените си крака и да се придвижваш със собствени усилия е условие, което не може да се заобиколи. Всяко разчитане на чужди сили ще завърши с пълен провал. Това не изключва помощта на Учителя, която идва в последния момент, когато собствените ресурси са изчерпани до край. Всяка надежда за друга помощ донася разочарование. Възлагането е недопустимо, изисква се плаване в собствената лодка, макар и пробита. За известно време ученикът се оставя напълно сам, предоставен на собствените сили. Ако издържи това трудно изпитание — продължава по пътя, за да докаже своята пригодност и правото да премине в следващата степен; отстъпи ли — ще покаже, че не е готов. Не трябва да се придизвиква на бой драконът на всекидневието, тъй като той и без предизвикателство е готов да задуши всяка искрица на духа. Но да се отстъпва може единствено и само към тъмнината, за това и отстъплението е невъзможно. Остава пътят само напред. Ще свърши земната приказка и смисълът и значението на пътя ще се представят в цялата си дълбочина. Условията на Плътния свят ще останат назад и ще се наложи да се влезе в нов свят. Но с какво? Новият свят ще бъде според съзнанието. Това означава, че съзнанието трябва да се готви за него. Как да се обясни, как да се издълбае (жигоса) в съзнанието, как да се даде разбирането за това, че целият живот на Земята е само подготовка за живота в Надземния свят. И ако не се научим да се владеем тук, там ще бъде късно. Там вихрите на астрала ще грабнат и увлекат неумеещият да се владее човек, неподчинил астрала на волята си. Тук, тук и сега трябва да се използва всеки миг от живота, за да подготвиш себе си за живота извън тялото. Всяко качество на духа ще бъде опора, всяко кристалче огън, спестено в живота, ще бъде източник на сила, всяко и най-малко усилие да победиш своята немощ там ще разцъфти с огъня на достиженията. Затова ви казвам: борете се! В борбата нарастват силите. Няма условия, които могат да угасят огньовете в сърцето на силния дух. Слабостта не се прощава. Несломим е духът, убеден в смисъла на въплъщенията. Знанието за смисъла на пътя нека бъде по-силно от призраците на Майя. Не това, не това, което непрестанно се вихри наоколо, раждайки фантомите и призраците на тъмата, а Светлината, а победата над тъмата, а пътят към безпределността е очертан за тези, които вървят неотклонно и твърдо след мен.
274. (3 ноември). Макар че човек е постоянен обект на своите и чуждите внушения, той не умее, а главно не иска да се възползва съзнателно от този метод на въздейстие. Смятат, че за внушението са необходими някакви специални условия и напрежение, макар че всичко това е извънредно просто. Най- лесно от всичко е да се пребориш чрез внушение с привичките. Например, прииска му се на човек да запуши, или да си пийне, или да се подразни, или да продължи да прави хиляди ненужни и вредни неща. Как да се освободи от тях? С внушение, тоест с помощта на самовнушението. Трябва да се избере спокойно време, когато никой не пречи и да се съсредоточи мисълта върху това, което иска волята. Трябва да се създаде отчетлив образ на желаното действие и да се потопи в подсъзнанието с мисълта, че когато дойде моментът да се действа, ще действа силата, вложена в желания образ. През време на мисленето трябва да се помни, че в момента не ти се иска нито да пушиш, нито да пиеш, нито да се дразниш, че това действие се отнася за бъдещето, а в този момент не трябва да се отказваш да пиеш и не трябва да се отказваш от нищо, и не трябва да се бориш с нищо. Трябва да се заложи в дълбочината на съзнанието ясната, отчетлива и силна мисъл, че желанието за алкохол, никотин или дразнение няма да възникне, когато обикновено възниква и че внушението подсича това желание в самия корен. Необходимо е само силата на мисълта за това да превъзхожда силата на желанието за привичното действие. Такава силна е възможно да се прояви, защото искушението да се подчиниш на силата на привичката ще възникне по-късно и в момента на внушението не е необходима енергия за борба със самата привичка. По този начин е възможно да се събере такава сила на противодействие срещу вкоренената привичка, че желанието да угодиш на своята слабост може и изобщо да не се появи, когато настане времето тя да се прояви. Но трябва да се вложи цялата сила в мисълта на внушението. Вместо безплодни мечти за освобождаване от нежеланите привички, за самоусъвършенстване, за възпитание на характера и волята, вместо всички тези безплодни опити, може да се използва по-полезновремето за съзнателно и ефективно прилагане на метода на самовнушение. Късно е да се бориш с изкушението и слабостта, когато те се проявят вече в действие. Обикновено такава борба е непосилна. Но когато в тишина и мълчание, не измъчван в този момент от силата на привичката, човек събере цяата си мощ и я насочи към унищожаването на загнездилия се в неговата същност израстък на духа, кристализирал във формата на тъмен мислен образ на привичка, то огнената сила на съсредоточената сила може да я разруши до корен. Повтарям, не в момента на проявяване на нежелателната привичка, слабост или изкушение трябва да се бориш със тях, а тогава, когато тяхната сила се намира в бездействие. Защото човек не пие и не пуши, и не се дразни постоянно. И моментите на покой ще бъдат най- благоприятни, тъй като силата на внушаемата мисъл ще бъде насочена не за борба с изкушението, изправено в целия си ръст, а към неговата изкристализирала форма, впита в аурата на страдащия от дадената привичка човек. Полето на приложение на внушението е широко. То може да бъде приложено не само за изкореняване на нежеланите привички, но също така и за затвърдяване на желаните качества. Колко добри мисли и мечти са били предназначени за едно или друго качество на духа и все пак желаното не е било утвърдено. Грешката е била в това, че не е било приложено самовнушението. Трябва да се усили въздействието на мисълта с прилагане принципа на самовнушението. Може да се добави при това, че когато човек се научи да внушава на самия себе си необходимите мисли, то и другите хора ще се подчиняват лесно на въздействието на неговата мисъл. Но трябва да бъдем много внимателни с това въздействие, тъй като то е оръжие с две остриета и обратния удар не може да бъде избегнат. Чуждата воля е свободна и да се посяга на нея е недопустимо. В момента на въздействието могат да се съберат всички отрицателни свойства на изкореняваната привичка, за да се предизвика по-голяма сила на противодействието на тази привичка. Тя трябва да бъде не подтисната, а изкоренена и заличена от аурата на носителя й. В Надземния свят привичките са като вериги на каторжник, прикован към вагонетка или към стената на затвора. Борбата с тях се води в името на свободата на духа. Може да се използва плодоносно свободното време за тази борба. Волята ще укрепва с всяка победа. Няма предел за развитието на огнената воля. Няма предел за растежа на могъществото на духа. Но трябва да се започне, трябва да се стъпи върху пътя за развиване на тази огнена мощ.
275. (5 ноември). Човекът представлява лаборатория за всякакви усещания, действащ фактор при което е мисълта. Това е първо. Второто е, че „каквото свържете на Земята, ще бъде свързано и на небето“, тоест в Надземния свят след оставянето на тялото и „това, което разрушите на Земята, ще бъде разрушено и там“. С други думи, всичко утвърдено и възприето на Земята ще бъде рамка или условия за живота на духа. Затова толкова настойчиво се говори за разширяване на съзнанието, за освобождаване от всякакви привички и за утвърждаване на положителните качества на духа. Прекият и най-кратък път ще бъде пътят, свързан с прилагането на силата на мисълта под формата на самовнушение. В мълчание, когато цялото съзнание на микрокосмоса на човека е съсредоточено в областта на мисълта, мисълта може да се усили и да кристализира в явно видима форма. Защото мисълта не е абстракция, а същество от Тънкия план с всички признаци на самостойно съществуване. И като такава тя расте и може да достигне, ако е подхранвана, размерите на гигант, притежавщ огнена мощ. Привичките, съзадени под въздействието на същата тази мисъл и подхранвани от нея, представляват по същия начин живи същества, които, макар и да водят
