нежизнеспособни или непрактични, а само говори за тяхната продължителност и безсмъртие, и утвърждаването им в бъдещето. За нас бъдещето е по-реално от настоящето, защото настоящето вече почти е отминало или отминава и често в него не може да се промени нищо, тъй като то представлява следствие на отминали действия, а бъдещето е пластично в ръката на формиращата го воля, тъй като причините се залагат сега. Не трябва също да се забравя, че идеите творят живота и управляват света. В явленията на днешния ден в рамките на цялата планета трябва да се разграничават две разновидности на нещата: явления от миналото, обречени на смърт и явления от бъдещето, на които е съдено да се сбъднат. От това на кои от тях се залага, зависи успехът и правилното направление. Залогът на мъртъвци ще бъде изгубен. Но всичко, което е в съзвучие с хода на еволюцията на живота на вашата планета, ще доведе до победа и преуспяване на човечеството като цяло.
259. (22 октомври). Не е лесно да се налага Моят свят в този свят. Светът на човешката очевидност е много кратък. Но Моят Свят е от вечността, като нишка на вечността, протегната през формите и явленията на Плътния свят и отвеждаща в безпределността. Но всеки може да се приобщи към Моя свят, да влезе в Него, да стане част от Него и да живее в Него, посрещайки вълните на преходните явления както гранитната скала посреща прибоя. Само трябва да се разбере безпределният аспект на Моя свят и да се утвърди съснанието в Него. Трябва да се разбере, че духът, запален от вечния пламък на живота, живее в безпределността, изявяваща се във вечната смяна на проявените форми. Ние сме безпределни и живеем в безпределността. А Плътният свят, съществуващ в безпределността, се явява като един неин разрез във времето. Духом издигайки се над дадения разрез на Плътния свят, той може да бъде продължен в безпределността и да се види, че той представлява всичко на всичко само един кратък момент от безпределността и е част от нея. Не е възможно да се отдели от нея нито една форма на живот, тъй като всяка една се докосва със своето начало и край до безпределността. И не само с началото и края, но и с всеки атом, влизащ в нейната структура. Ние сме безпределни с всичките елементи, влизащи в микрокосмоса на човека, тъй като всички елементи на видимия и невидимия свят представляват един или друг аспект на безпределността, живеят в нея и в нея се проявяват. Безпределността е нагоре и надолу, в началото и в края на времето и във всичко, което съществува в Космоса. Към безпределността, извън времето насочва своите стъпки духът и в нея проправя своя път от звезда към звезда. Космосът е вечен, вечен е и духът на човека и временността на неговото пребиваване на Земята не е преграда за духа, а стъпало и трамплин към далечните светове. Трябва с огнена воля да се пробие плътната сфера на очевидността, трябва да се разбере времето и да се издигне човек над него, трябва да се мисли за тайните на пространството. Във времето на освобождаване от всякакво робство трябва да се помисли за това как да се отхвърлят веригите, сковаващи духа, веригите на Плътния свят, оковите на Майя. Свободата е само в духа. В тялото няма свобода. А духът е вездесъщ, всемогъщ и всезнаещ в своя неизчерпаем, безграничен, базпределен потенциал. Вече съм говорил за качествата на духа. Сега вземаме най-висшите му качества и атрибути, показвайки безпределните възможности на духа. Твърдейки, че е възможно всичко, прехвърлям сребърен мост в безпределността, където е достижимо всичко, тъй като не съществува предел на растежа на могъществото на духа. Различни степени на всемогъщество, всезнание, всевиждане вече са достижими в някаква, може би за сега само начална степен, от човека, но тази достижимост е гаранция за по-нататъшни нови достижения, още по-високи и мощни и няма за тях предел, няма за тях край. С какво може да се ограничи полетът на мисълта? Само чрез собственото невежество. Отхвърляйки го заедно с всички вериги, всички ограничения и окови на вековете, можеш да се устремиш по пътя към безпределността, където всичко е достижимо, където няма нищо невъзможно и където несломимата устременост ще бъде увенчана с победа на духа.
260. Дошло е времето да се преразгледат отново много положения и твърдения на предишните учения, снемайки от тях покривалото на клерикализма. Истината, очистена от наносите, отново ще засияе над света. Да вземем за пример едно от твърденията на Първоучителя, толкова старателно премълчавано от църквата: „Вие сте богове“ или „И дадена беше власт на човека над всяка плът“. Нима в тези думи не се утвърждава всемогъществото на човешкия разум и властта на човека над цялата природа и над тялото му? Йогите потвърждават тази власт и могат да я постигнат. Могат и да я демонстрират на хората. Но какво направиха църковниците с тези велики истини, превръщайки синовете Божии, тоест хората, в роби, в страх и трепет пълзящи пред Висшето Начало, обричащо ги, според поученията на тези църковници, на вечни мъки в ада заради краткото земно съществуване? Но знаят ли тези невежи и мракобеси какво е това вечност? И може ли Космичната справедливост и законът на Кармата да обрече човека само за един живот на вечни мъки? Много нелепости са натрупали тези невежи и са покрили със слой фанатизъм и тъма сияйните истини на живота, лишавайки хората от Светлината. Тази Светлина днес ще бъде дадена на хората от науката, тъй като истината за света е една. И към нея ще се приближат чрез науката.
261. (23 октомври). И все пак ще пишем, макар и всичко да е против. В тази неизменност на ритъма се утвърждава нишката на връзката, основа на която е постоянството. Този ритъм ще бъде продължен и отвъд границата на смъртта, и смъртта ще се превърне в живот, защото утвърденото тук ще бъде утвърдено и там, и отхвърленото тук — отхвърлено и там. Този живот на Земята може да бъде наречен поле за създаване на условията на съществуване в Надземното. Ето защо всяка възприета или отхвърлена мисъл има значение за бъдещето. И утвърденото равновесие ще бъде рамката, в която ще се прояви духът в незримото. Постоянството и равновесието са тясно свързани. Постоянство без равновесие или равновесие без постоянство ще бъдат разновесие. И когато е твърде трудно, може да се призове на помощ спасителния ритъм. И от него да се почерпят нови сили. Какво от това, че вълните на прибоя на външните явления беснеят. Те отново ще се отблъснат в морето, но духът ще както и преди ще продължава да стои нерушимо, като могъщ дъб срещу вихрите. Огромна е силата на равновесието. И тази сила е от духа, а не от земната и другите обвивки. Нейната основа е в безсмъртната триада. Така равновесието е огнено качество.
262. (24 октомври). Неблагоприятните условия на възприемането се усилват за да може процесът да протича при всякакви, дори и най-неблагоприятните обстоятелства. Трябва само да не се спира върху тях мисълта, а да продължи устремяването й в приетото направление. В сравнение със земните, условията на астралния план дотолкова се изострят, че огненото трениране от такъв порядък е настоятелно необходимо. Плановете на мисълта и плановете на нисшите въздействия са различни. Но огненото съзнание трябва да вижда и чува всичко, което не трябва да нарушава неговото съсредоточаване. Основният тон остава неизменен, страничните ручейчета не му оказват влияние. Господството на мисълта над обкръжението се състои в това мисълта да се придвижва по избраното направление, без да го променя в зависимост от външните условия. Техните вибрации, попадайки в съзнанието и отпечатвайки се там, все пак не променят насоката на основното течение на мисълта. Дори прекъсването не нарушава неговата стройност. Съзнанието сякаш се докосва до определена сфера и възприема от там това, което му е съзвучно, независимо от постъпването на впечатления от нисшите сфери. Явно разчленяването на съзнанието практически е възможно и не малко примери са известни във вековете за това. В такива случаи съзнанието се докосва до разнородни явления, различни потоци и, черпейки от тях, не губи нишката на свръзка с нито един от тези, до които се е докоснало. Разбира се, напрежението на съзнанието трябва да бъде огромно, както и на водещата мисъл. Изводът един: при всички обстоятелства ритъмът на записите се запазвао и никакви нахлуващи от страни явления не могат да го нарушат, ако е съхранен устремът. Отначало бяха необходими пълна тишина и концентрация, а сега могат да се водят записки и на изпълнен с хора кръстопът. Важно е да се допусне, че това е възможно, за да се осъществи по-късно на практика. Много чудесни феномени са възможни и няма установени рамки за проявите на активност на високото съзнание. Могъщата сила на ритъма помита преградите на обикновените условности и прави невъзможното възможно. Ще продължаваме да пишем и нощем, и денем, и когато поискаме, и при всякакви условия.
263. Победата е в това да не се забавя крачката и да не се нарушава нейният ритъм. Особено вредно в това отношение е сътресението, предизвикващо шок и дори парализа на някои центрове. Затова не трябва да се изумяваш от нищо и да не се оставяш да бъдеш поразен от нищо. Не са необходими и външните прояви на удивление в угода на някого или на нещо. Достойнството на духа не позволява това. Гримасите
