на духа от такъв порядък са особено вредоносни. А редом с тях стои и ласкателното угодничество, след което идва унизителното подмазвачество. Трябва да бъдеш самият себе си при всички обстоятелства на живота и да не се унижаваш с угодливи усмивки и съглашателство. Съглашателство, угодничество — това е едно, а съгласие и разбирателство — нещо съвсем друго. Последните не уязвяват достойнството на духа, докато съглашателството го поразява. Много вредоносни привички носи в себе си човек. Мълчанието е хубаво с това, че избавя от много грешки и не създава условията, в които астралният палячо показва марионетната си същност. Той е унизител на достойнството на духа, готов през всяка минута да покаже своя робски лик. Той се подмазва, той ласкае, той се усмихва с условната усмивка на нищожеството, същият той лъже и се бои от всичко и винаги. Той е дотолкова ненужен, доколкото е вреден и дотолкова жизнеспособен, до колкото е ненужен занапред на устремения дух.
264. (25 октомври). Не можеш да се откъснеш от Земята и да я изоставиш. Значи, трябва да се съумее да се съчетае мъдро в съзнанието небето и Земята, и при това така, че Земята не само да не пречи, а да служи като трамплин за усвояването на небето. В действителност пречи не Земята, а привличането на човешката природа към неизживяната животинска природа вътре в човека, унаследена от миналото в него. И ако човекът е процес (Буда), то животинското начало в него е явление, подлежащо на изживяване и преодоляване. На известно стъпало, близко до освобождението, наследството от миналото се надига от дълбините на съзнанието с особена сила и с последни усилия дърпа съзнанието надолу. Трябва да се противостои на прибоя на вълните от миналото, събирайки всичките си сили, защото този прибой е непродължителен и временен. А привлекателността на земните съблазни е само привидна. Изправилият се дух не може да живее вече с тях, тъй като те нищо няма да му дадат, освен разочарование, отегчение и затъмнение. Ето, възниква въжделение за храна, но щом се натовариш с нея, вече отхвърлена и непривична, стомахът, като изтънчен организъм, веднага се противопоставя, защото ще се наложи да плати скъпо за отравянето. Точно така е и с всички други, влачещи надолу прелъстителности. Това, което е радвало и носело удовлетворение по-рано, днес вече няма да го донесе, а ще донесе само горчивината от попадането на духа в прегръдката на миналото. Но за огнената йога всичко в миналото е изгорено и завръщането при старите пепелища няма да даде радост на духа. Живеем за бъдещето и в бъдещето, където е разположено полето на новите достижения и където новото замества изцяло старото и го замества толкова пълно, че миналото вече не възниква в спомените; разкрасявайки го с цветя, поднасяме цветя на гроб. Но на нас не ни трябват гробове. Нашите думи са за живота и сияйните възможности на духа. Всичко е напред и вичко е достижимо. И призраците на миналите дейности са безсилни да преградят пътя.
265. (26 октомоври). В съзнанието като в огледало се отразява заобикалящият го свят, но свят оцветен с характерните за даденото съзнание бои. И не винаги това отражение е спокойно и ясно. Повъхността на огледалото би могла да се оприличи по-скоро на вода, отколкото на стъкло и най-малкото подухване на астралните вихри веднага изкривява цялото отражение. Тогава човек вижда външния свят не такъв, какъвто е, а какъвто изглежда. Така покрай ограниченията, свойствени на обикновеното съзнание, се внасят и допълнителни изопачения. И действителността се превръща в ярка очевидност, много отдалечена от реалността. Милиони хора живеят в тези призрачни лични светчета извън пределите на действителността. Виновен за това е астлалът. Съзнанието се мъчи под неговата власт, тъмничаря на духа — така можем да го наречем. Той е враг номер едно. Освобождаването на духа от всякаква робство започва с освобождаването от тиранията на астрала. Може да се преживее и без неговите прояви. Не са нужни неговите преживявания. Не са нужнинеговите избухвания. Можете да си възложите задача: да прекарате един ден без всякакви емоции. Без тях може да се яде, да се пие, да се спи, да се работи и пак да си бъдеш човек, но човек свободен от гърчовете на астрала. Човек в един момент се дразни, после се плаши, после пък се смее — за какво е всичко това. Спокойствието трябва да замести всички гримаси на астрала. Може да се живее и без тях. И тъй, задачата за днес е да се прекратят макар и за един ден движенията в астралния проводник. Не желаем неговия произвол! Няма да реагираме на нищо по никакъв начин. Добро ли е, лошо ли е, приятно или неприятно, харесвано или не харесвано — вътре палячото е вързан със силата на волята и да се кълчи не му е разрешено; ако ще всичко да се обърне с краката нагоре, но палячото ще е вързан цял ден, само за един ден, за да разбере неговият стопанин, че кривящият се е подвластен на волята на стопанина. Трябва да се разбере, че е възможно да се чувстваш пълноценен човек и при условието на пълно замлъкване на астрала. Единствено при това условие можа да се утвърждава спокойствието и равновесието. Мятащата хсе комична обвивка трябва да бъде накарана да замлъкне. Даже и еднодневният опит ще е от полза, защото трудното е да се започне. Колко усилия са направени и се правят, за да се възнесеш духом, но нещо упорито противодейства, свеждайки до нула всичко достигнато. Пречи астралът, врагът номер едно, правейки безплодни всички усилия на духа. Колко много са онези, които са се разколебали, спрели и тръгнали назад! Кой ги води и накъде? Неуморимият и упорит астрал е оседлал духа и го дърпа със сила към тъмнината. Всичко е позволено, няма забрани, но не на роба, не на този, който е под властта на астрала — най-тежкото от всички видове робство. Трябва да се намерят сили да се строшат веригите на робството и да се придобие свобода. За какво са всички завоевания на свободата за човека, който се намира под робството на своята нисша обвивка? За какво е свободата на пияницата, наркомана, садиста? Дори малката победа над астрала е полезна, защото води към голямата. След първия опит ще последва втори, след втория — трети, докато не бъде обуздан и смирен палячото и не затихне неговата ярост. Другото означава край и мъка за победеният дух, и робство вече не на собствения астрал, но на тъмата, която чрез него поробва свободата на духа. Пощада за палячото вътре в себе си не трябва да има. Той и Азът в човека не са едно и също. Но той, неуморимият, е врастнал в човека и е заменил неговото Аз със себе си. Вредителят трябва да се изтръгне с корена и нека първият ден бъде начало на борбата с древния враг не на живот, а на смърт.
266. (27 октомври, вечерта). Живот външен и живот вътрешен. Първият завършва със смъртта, вторият продължава, но вече извън зависимостта от плътните условия. Кой от тях е по-важен? Каквото засява човек на вътрешното поле на съзнанието, това ще прорастне и съзрее, когато свърши животът на Земята. Ще остане вътрешното и нищо от външното. И ще трябва да се живее за сметка на енергията на зърната, докато не дадат те плодове, които представляват причини за вътрешния живот в следващото въплъщение. Перефразирайки древното изречение, може да се каже: не се заблуждавайте, кармата не може да бъде поругана, каквото посееш, това и ще пожънеш.
267. (28 октомври). Всяко семе расте и дава плодове според своя род и вид. Така е и с психическите зърна, попаднали по един или друг начин на полето на съзнанието на човека. Семената на злото, ненавистта, недоброжелателството ще дадат и съответните кълнове. Семената на красотата, благото, висшите устремености и на всичко, което е от светлината, ще дадат светли кълнове. Събирач на зърната — и сеяч, и жътвар, и притежател на резултатите от реколтата е самият човек. За посев обикновено отбират най-добрите семена. Така и контролът над себе си позволява да се извършва най-щателен подбор на психическите постъпления. Но за това е необходимо постоянно наблюдение, тъй като допуснатата и осмислена мисъл, получила една или друга оценка на съзнанието, с тази оценка или печат на духа ще остане на нивото съзнание в хранилището на паметта, където, потвърдена, ще расте. Някога и някъде, при възникване на съзвучни на тази мисъл условия, тя ще изплува израстнала отново и тогава човек действа в съгласие с нея, често дори без да си направи труда да помисли добра ли е тя или лоша. Но за този, който върви нагоре, всеки отминал живот вече не е добър дори заради това, че възхождащото съзнание го е надрасло с факта на своето движение напред и затова контролът над мислите от миналото трябва да е още по-строг, отколкото над мислите от настоящето, които още не са успели да се укрепят и да пуснат дълбоки корени. Особено трудна е борбата с мислите с вековна давност, изкристализирали във вид на привички, склонности и други израстъци на духа. Добре е, ако те са хубави, но обикновено те не са по мярката на израсналия дух и подлежат на отстраняване. Ако устремът е огнен и напрегнат, те могат да отлетят като отпаднали листа, но при застой на съзнанието предизвикват гниене и могат да заразят цялата система, от където и двойната необходимост от контрол над мислите, тоест непрестанно бодърстване на духа. Онези мисли, които са получили санкция от съзнанието, живеят активно в подсъзнанието и често се проявяват като сънища, където човек постъпва в разрез със своето бодърстващо съзнание. Такива тъмни мисли трябва да се извлекат от съзнанието, да се преразгледат, да им се постави печата на ново разбиране и отново да се
