заградителната мрежа. Охранителното състояние на заградителната мрежа само по себе си създава известна напрегнатост и с това усилва и повишава нейните вибрации. Заградителната мрежа при повечето от хората се намира в безпорядъчно, хаотично и плачевно състояние. Никой не се грижи за нея и така отваря достъп за болести, обсебване и всякаква психическа зараза. Едно единствено напрягане на съзнанието и мисълта за подържане на заградителната мрежа вече я привежда в състояние на известна готовност. А тъй като тя се подчинява мигновено на мисълта, то и управлението й изцяло зависи от волята на човека. Трябва само да не се забравя за това условие. Разбира се, че е нужно и постоянно осъзнаване на връзката с Йерархията и наличието на сребърната нишка. Всичко това, съвместно с утвърдените качества на духа, може да създаде една непробиваема броня. Но е необходимо постоянно напрегнато бодърстване и зоркост и пребиваване в постоянно бдене. С напрягането на всички тези условия може да се усили необичайно огнената защита на заградителната мрежа. С напрягането на всичките сили на духа може да се събере небивала мощ. Няма предел за съсредоточването на огнена мощ вътре. Трябва само да се знае как да се направи това. Може да бъде призована силата във всеки момент, когато това се налага от живота. Имаме примери за проява на огнените сили в човека. Те се проявяват във великите дела и героичните подвизи. Но още по-голямо геройство е нужно за да се пренесе неразплискана през живота огнената чаша и при това дори да се умножи нейното безценно огнено съдържание. Такъв невидим подвиг ще бъде вече Велико Служене на Светлината. Така овладяването на чувствата и мислите довежда в крайна сметка до подвига и Великото Служене. Носителят на огъня се явява в същото време и носещ благост и светлина на всичко, което го заобикаля: хора, животни, растения и вещи. Еманациите светлина, излизащи от него, донасят благословеност на всичко, до което се докоснат. Представете си аурата на пълното равновесие, излъчваща светлина и обкръжена от мощна и напрегната заградителна мрежа, и нащърбената, гърчеща се линия, пробождана от безпорядъчните пламвания на астрала, заразяващи и помрачаващи всичко, което е наоколо. Огромна е заразата на такава мятаща се и неуравновесена аура и огромна е вредата. Не свое лично, никого ни засягащо дело извършва този, който внася хармония, ритъм и порядък в сферата на своите излъчвания, а общочовешко. Значението на осветената и подредена аура е извънредно голямо. Не трябва да се подценява това високо явление. „Какво е значението за света и околните на моите излъчвания и моето вътрешно състояние!“ — възкликва невежата и веднага излива отрова върху всичко, което го заобикаля. Работата над себе си и овладяването на себе си са плодоносни сами по себе си и тяхното значение е с необичайна продължителност. Нито една искра, нито един кристал от огъня не пропада в пространството и в същото време увеличава съкровището на Камъка. Затова утвърждаването на качествата представлява огнено действие. Затова овладяването на себе си ще бъде огнен процес на натрупване на огнена мощ. Затова пред дръзновения са отворени всички пътища към постигането на власт отначало над себе си, а след това вече и над стихиите. Така и сред обикновеното съществуване, в обикновения живот, могат да се събират и натрупват огненото съкровище и това може да се прави напълно незабелязано за страничните наблюдатели. Никой няма да познае носителя на Камъка, ако самият той не се разкрие. Хората все още са далеч от осъзнаване силата на огъня в себе си, макар че несъзнателно винаги я усещат у другите и се стремят към светлоносеца. Познаващият Съкровището ще премине през живота с мисълта за него, увеличавайки го с всичките си сили, с всичките си действия, с всичките си помисли.
256. (19 октомври). Всяко действие изисква изразходване на психическа енергия. Необузданото действие, съпроводено с несдържани емоции на астрала, бързо опустошава съкровищницата, предизвиквайки състояние на изчерпаност. Печален и неубедителен е видът на човека, който се е изчерпал. Но ако бъде удържана, като кон със здрава юзда, психическата енергия предизвиква състояние на нагнетяване и тогава образуваните кристали започват да сияят. Тогава се усеща прилив на сили и се налага съзнанието, че тя може да бъде овладяна и управлявана. Това усещане и осъзнаване се съпровожда с радост на духа. Затова изчерпващото и неизчерпващото действия са антиподи по своите следствия. Само неопитният ученик, който не достатъчно запознат със закона на психическата енергия, може да допусне явлението на изчерпаност, което винаги настъпва като резултат на несдържаност и отсъствие на контрол над нея по време на действия. Сдържаността по време на действие наподобява затворен парен котел, което позволява да се повишава налягането и да се използва това за работа. Аналогията е пълна. Явлението на сдържана сила притежава магнетизъм и убедителност. Отключеното ковчеже или разграбената земя, или отвореният флакон с благовоние могат да послужат като пример на изчерпаност. Във всяко действие, особено в словесното, трябва винаги да се оставят елементи на неизчерпаност, иначе действието ще загуби своята убедителност и привлекателност, сдруги думи — красотата. От тук и въпросът: кое е по-силно — мълчаливата или изразената с думи мисъл? За силата на мълчанието беше казано. Огнената енергия движи без думи. Колко прекрасни думи се изговарят и колко малко се прави! Не думите убеждават, а нещо скрито в тях. Ще го наречем огнена сила на неизчерпаните думи.
257. (20 октомври). Да носим камъни за изграждането на общия Храм на живота. Ние носим. Донесете и вие, всеки според силите си! Циментирането на пространството при това има голямо значение. Пространството може дотолкова да бъде наситено с мисли, че мислите да започнат да се претворяват в масови действия. Мислите творят, когато достигнат известна сила на напрежението и плътност. Пространството е пълно с неизразени мисли, които чакат възможност да се проявят. Контактът на мисълта с плътните условия изисква съгласуваност на съзвучието. Много години чакат понякога съзрелите мисли момента, когато ще могат да се отлеят в плътни форми. Мисълта се привлича към материята на Плътния свят, стремейки се да се слее с нея и да се облече с нея. Както в микрокосмоса на човека мисълта се стреми да прояви себе си в действие, по същия начин действа тя и в сферата на макрокосмоса. Законът е неизменен — тънкото се проявява в плътното, а огненото в тънкото. Кристализацията на огненото в плътно е процес на космичното изграждане на видимия свят. Следвайки този принцип, човек може да изгради и своя собствен микрокосмос посредством мисълта. Мисълта може да построи храм на тялото и духа, с мисъл се строи и Храмът на единния живот за света, с обединените мисли на най-добрите хора на планетата.
258. (21 октомври). Какво представлява по същество правият път? Верният път, пътят към Светлината — това са безкраен ред опити неуспешни, частично успешни и успешни напълно да преобразиш себе си и да се усъвършенстваш. Не е беда, ако всички опити не са удачни. Енергията, вложена във всяка от тях, след време ще даде плод. Не е възможно веднага да станеш Архат. Но пътят на преодоляване на себе си в края на краищата ще доведе до тази степен. Само да не се обезсили човек в делата. Мнозина правят грешка, насочвайки се към голямото и пренебрегвайки малкото. Но голямото обикновено се създава от малкото, от дребните детайли, като къщата от тухлите. Носейки ежедневно тухлички за изграждането на дома на духа, той ще бъде иззидан и създаден, но това трябва да се върши ежедневно, постоянно, не забравяйки нито за миг, че целият смисъл на земния живот е само в това. Ако в това направление не е направено нищо, значи целият живот е отишъл нахалост и е проведен напразно, безцелно. Мнозина живеят безцелно, поставяйки си за цел на живота вещите, ограничени от краткия срок на своето съществуване и затова лишени от краен смисъл. Ето, някой прахосва цялата си енергия, за да се облече по-добре от всички. Но дрехите се износват и биват захвърлени в коша за боклук, като парцали, а заедно с тях и плодовете на всички усилия. И така е във всичко, което е обречено на унищожаване поради малкия периметър на своята проява. Ние сме привърженици на продължителните неща. И нашият живот представлява поредица от продължителни действия, резултатите от които ще донесат плодове в животите следващи този. Затова нашите дела са безсмъртни. Виждаме надалече и хвърляме надалече котвата за далечно плаване. Казано с други думи — ние живеем заради бъдещето и в бъдещето. И нашето безсмъртие е в това, че енергиите на нашия дух са протегнати далеч зад пределите на много животи. „Бъдещето! То може да се случи някога, а може и да не се случи!“ — така разсъждава слепецът. Бъдещето е неотвратимо като утрешния ден. Залагащият на бъдещето влага капитала си в правилното дело. А щом като бъдещето е неизбежно, то неизбежни са и плодовете на този труд, който е вложен заради него. Нима предаността и любовта към Учителя са разчетени за днешния ден? Или трудът за самоусъвършенстване — само за един живот, или изучаването на Учението на Живота? По този начин, поставяйки в основата дългите дела, утвърждаваме чрез тях безсмъртието на живота. И важното при това е да се започне, тоест да се посее началното зърно на това, което ще даде кълнове, може би, едва след няколко въплъщения. Зърната на такива начинания ще бъдат преди всичко мислите и то тези мисли, които са неосъществими при сегашните условия. Това съвсем не означава, че те са
