вижда мяркането на дните и нощите при осъзнаване на Наблюдаващия вечно вътре в себе си. Безмълвният Регистратор, Мълчаливият Свидетел, отбелязващ бягането на времето и смяната на явленията — нека единствено той и само той, пребиваващият вътре, бъде винаги мерило на живота.
240. Както в голямото, така и в малкото. Целият земен живот на човека преминава пред осъзнаващия център като нещо постоянно променящо се във външното си изразяване, но обединено от свързващото го съзнание. Това съзнание е блед праобраз или отражение на същността на Гледащия вечно, затъмнен в човека от вълните на външните впечатления. Възможно е да се доближи Мълчаливия Наблюдател, ако се поставя ударението върху него и по-често се насочва мисълта към Него. Когато той стане близо, тогава ще може да се приближи и съзнанието към постигане непреходната същност на духа. Безмълвен Свидетел, Гледащ вечно отвътре на потока на живота.
241. (6 октомври). С най-добро желание Молим да не се отблъсква Ръката на Водещия. През бури и гръмотевици, затишия, мъгли, тъмни нощи и ясни дни, и намръщени дни, и ветрове, срещу вълните се стреми нашата лодка. Вие сте в нея. Ще доплуваме. Ще преживеем и напук на стихиите ще достигнем желания бряг на щастието. Но не трябва да се напуска своето място. Не трябва да се оставяш на милостта на стихиите, в тяхна власт. До брега е още далече. Енергията на Огнения дух устремява нашата лодка към местоназначението и всеки, който е в нея, може да помогне, добавяйки и своята (енергия). Но може да бъдеш и само баласт. Непочтена роля. Много по — почтено е да се помогне.
242. (9 октомври). Отстъпи, майя. Близостта на Владиката се утвърждава пред лицето на най-ярката очевидност, която я отрича. Усилията на тъмните са насочени към това да се разруши намотката на свръзката. Много нещо се прави от тях, за да откъснат. В това трябва да се търсят и причините за помътняване на съзнанието. В противен случай всички опити да се отхвърли натискът ще останат безплодни, но щом се намери основната причина и бъде забелязана косматата ръка, нейната сила се парализира дори единствено от факта на разобличението. Силни са докато не са разкрити. Затова и се крият така старателно зад стоящите наоколо или тези, с които им предстои да се сблъскат. Това не трябва да се забравя нито за миг. Забравянето на този факт може да доведе до много печални последици. Всички опити да се възстанови разклатената близост ще бъдат напразни, ако не бъде установена и призната основната причина. Не трябва ли да се засили бдителността? И да се помни, че тъмната шайка е на стража. Толкова много е говорено за постоянното бодърстване, непрекъсвано нито нощем, нито денем. Ако неудачите отдалечават Владиката, значи те побеждават духа, значи побеждава Мая и тъмата, защото неудачата е признаване на тъмните. Трябва духом да се изправите срещу всичко и всички, които са се опълчили, за да угасят огньовете на сърцето в стремежа му към Светлината. Зад всички противопоставящи се се крие тъмнината във всичките й видове и форми, защото вървящият към Светлината върви с Владиката. И само с това условие предизвиква той тъмнината срещу себе и е ненавистен за тъмнината със Светлината, горяща вътре.
243. (10 октомври). Ще видиш Лицето. Ще дам възможност на всеки кълн от Светлината да расте. Ще изпреваря всички решения на тъмните. Ще спаси положението това, че са без глави. От тук и неминуемото им поражение в световен мащаб. Но трябва да предупредя за особеното сгъстяване на мрака преди разсъмване. (Този запис е със затворени очи, а по-нататък по обичайно) Всички сили на тъмнината са хвърлени за преодоляване на Светлината, на последен пристъп. И затова е така тъмно. Но тъмнината е обречена и всяко нейно начинание е като плодовете на мъртво море. Горко на този, обаче, който се съблазни от тъмнината, защото ще си отиде с тъмнината от очистената от Светлината планета. Последното разделение е фатално. Тъмнината напряга последните си усилия, събрала всичките си сили. Обсебването се е разрастнало чудовищно. Всичко слабоволно, неустойчиво, колебаещо се е завладяно от това явление на мрака. Верните войни на Светлината са като скали срещу яростта на вълните от прибоя на бушуващата тъмнина. Дори и от докосналите се до Светлината има мното отстъпили в тъмнината. Борбата достига необичайно напрежение. Да устои срещу нея може само опитният воин, но с Наша подръжка. Твърде много са вече съзнателните помощници на тъмнината и главно несъзнателните. Всичко се колебае и неустойчивото в светлината съзнание е като тревичка на вятъра. Но наближава часът на най-голямото напрежение на тъмата преди разсъмването. А след него е разсъмването. Но трябва да се устои и да се намерят сили да се пренесе огъня до победата. Не е голяма чест ако някой се уплаши или помръкне духом, или подаде ухото си на внушенията на тъмнината. Не е голяма чест, ако някой изостави Владиката и отиде отново в тъмнината, от която е дошъл. Трябва да се знае какво става сега на планетата. И трябва да се помни, че няма място за съмнения, колебания и отдръпване, когато се решава нейната участ. Всяка искрица Светлина е като фокус за пробождане на тъмнината. А колко победно и устойчиво е запаленото от подвига сърце. То е като таран срещу тъмнината. Но е трудно носенето на Светлина и поглъщането на земната отрова. Ще кажа, като напътствие в битката: „Дръжте се за Мен постоянно!“ И нощем, и денем, не отслабвайки нито за миг спасителната нишка на свръзката. Нека дори и в моменти на външна заетост представата за нея остане в подсъзнанието непрекъсната, като нещо неразривно свързващо вашия дух с Мен. Тъй като в тази последна страшна борба ще устоите само с Мен. Съсредоточете вашите енергии отвън върху Мене и, обединени с Мен, вървете напред към крайната победа над тъмнината.
244. (11 октомври). Сине Мой, смятам за нужно да предупредя за това, че всичко изградено върху лични чувства е нетрайно. Самата дума „чувство“ говори за неговата преходна и променяща се природа, тъй като се отнася към сферата на астрала. Биполярността на тази природа обуславя неизбежността от манифестиране и на противоположния полюс на чувството в периода на най-ярката проява на някой от неговигте полюси. Обикновено се започва от положителния полюс, в дадения случай светлия и приятен за общуване, но минава време, енергията на полюса се изчерпва, както се изчерпва и трябва да се изчерпи всяко чувство на астрала и на сцената излиза противоположният полюс, антипод на първия. Ако първото чувство е било приязън, неприязънът се проявява в степен равна на приязъна. На тази зависимост са подчинени всички чувства на астрала. От тук тяхната ненадеждност и невъзможност да се базираш на тях и да изграждаш върху тях своите взаимоотношения с хората, в които астралното начало преобладава над другите. В този смисъл може да се разбира и изречението: „Не разчитайте на синовете човешки“. Там където астралът господства, не търсете здрави взаимоотношения, привързаност и дружба. Всяка проява на чувства ще отрече себе си след време. Не се подавайте на примамката на движенията на астрала, каквито и привлекателни да ви се струват, тъй като зад всяко от тях стои неговият антипод, длъжен да се прояви след известно време. Астралният подход към Учението на Светлината е най-ненадежден. Астралният подход към Ръководителя крие много неприятни изненади. Ярък пример за предателската същност на астрала служат думите: „осанна“ и „разпни Го“. На гримасите на астрала трябва да се противопостави суровостта на безстрастието. От тях се ражда предателството, отстъпничеството и измъкването. Сътрудничеството, основано на лични чувства, е нездраво. Личността е вместилище на саможивостта, която е несъвместима с подвига и самоотвержеността. Висщите качества на духа — любов, преданост, безстрашие и другите — трябва да се пренесат извън движенията на астрала, защото в противен случай те не могат да се утвърдят в човека.
245. (12 октомври). По-добре да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг, или утвърждава заслуга, от където в бъдеще, като от спестовна каса, може да се взема, без да се създава кармична задълженост. Особено се отнася това за духовното даване, тъй като освобождава духа от зависимостта от хората. Затова потвърждавам, че е по-добре да се дава, отколкото да се взема. Вземат и биха искали да вземат мнозина, но даващите са много малко. А можещите да раздават дарове на духа са още по-малко. За духовното даване аурата трябва да притежава определена степен на огненост. Дава се психическа енергия. Носителят на Светлина раздава незримо и негласно и само неизмеримата умора ще покаже понякога колко голямо е било отдаването на огнена енергия. Но носещият светилник не може да не свети. Степента светимост на аурата означава встъпване във Великото Служене, тъй като се внася светлина в околния мрак на Плътния свят. Но не е лесно на носещия — твърде много енергия изтича за погасяване на обкръжаващото несъвършенство. Често и самият носещ не знае колко Благо сътворява, тъй като собствената светлина е невидима за него. Предполагат, че Великото служене се заключава в явни
