не са от Плътния свят. Трябва да се научите да отделяте мислено в себе си всичките три начала. Те са в действителност седем, но като начало за по-упростено е необходимо да се различават поне три: плътно, тънко, огнено. Съзнанието може да пребивава преимуществено в което и да е едно от тях. На Земята обикновено то пребивава в плътното, но всяка емоция го свързва с астрала, а всяка мисъл — с менталното начало. В съня си също човек не пребивава в Плътния свят, а по-нагоре. По такъв начин още на Земята съзнанието може да влезе в невидимите сфери, в които ще пребивава отхвърляйки тялото. Често ние, даже бидейки в тялото, живеем в различни светове, а не както може да ни изглежда. Потапяйки се в света на мисълта, човек понякога не вижда и не чува това, което го заобикаля. Където е мисълта, там е и съзнанието. Съветвам ви по-често да насочвате мисълта си към висшите сфери. Тази привичка ще установи магнитна връзка с висшия свят. Накъде ще се устремим при смъртта? Само по каналите, прокарани от мисълта приживе. Затова прокопаването на канали в пространството или утъпкването на трасета при мислените полети има много голямо значение за духа. Мисълта не е ограничена от нищо. За нея няма нито прегради, нито препятствия. Като лъч светлина тя пронизва от край до край пространството на всички измерения. Бъдещото пребиваване в надземното трябва да се предшества от изпращането на мисъл, създаваща условията на извънтелесното съществуване за човека. Тук условията се създават с физически усилия, а там — от мисълта. До колко разширена трябва да е тя, за да не заприлича това съществуване на пребиваване в каменните окови на тъмница, създадена от невежата или ограничена мисъл. Там дори и да се лети е невъзможно, ако полетът на се предшества от изпращане на мисъл. Мисълта е двигател, но ако самата тя е неподвижна или застинала в тъпи и мрачни форми, то няма ли тъмнината да ни бъде обкръжение. Първата задача е да се разкрепости мисълта. В онези сфери на невидимия свят, където няма нищо невъзможно, където всичко е възможно, възможностите се създават от мисълта. Но преди да се дерзае за невъзможното и недостижимото, трябва да се знае мощта на сияйната победна мисъл. Ако вземем сивото, безпросветно, отричащо всичко и пребиваващо безсмислено на Земята обикновено съзнание, можем да си представим какви мрачини си подготвя то в Надземния свят. Таванът на мисълта на такова съзнание не надвишава низките слоеве, които ще бъдат и пределът на неговото пребиваванетам. Фламарион пребивава сред звездите, защото цял живот е бил сред звездите. Така всеки сам отмерва пределите на своето съществуване в Надземното със своите мисли от днешния ден. Мисълта и само мисълта ще бъде онази вълшебна сила, която ще може да отвори всички врати в Тънкия свят и по-нагоре. В този процес устремеността играе първостепенна роля. Който към когото или към каквото върви, той с него и ще пребъде. Да се устремим към най-височайшето, тъй като достигането на невъзможното се намира във високите сфери. Казвам го Аз и го потвърждавам: „Възможно е всичко и всичко е достижимо за победната огнена мисъл“.
253. (17 октомври). Мускулите укрепват и се развиват при упражняване — така е и с психическата енергия. Следоватерно първото условие за нейния растеж е постоянното приложение. Само мързелът я разлага и гаси. Приложението трябва да се отличава от разхищението. Бъбривостта я разхищава, мълчанието я натрупва, а сдържаната, кратка, обмислена дума я нагнетява. И тъй: разхищаване, нагнетяване и натрупване — това са трите вида боравене с нея. Да се разхищава и нагнетява може винаги, но натрупването изисква време. Най-добрият източник за натрупване е мълчанието. Но и стълбът мълчи, но енергия не натрупва. Значи от мълчание до мълчание има разлика. Изключват се празните и ненужни думи, защото твърде много ненужни неща се говорят — това преди всичко. По-нататък трябва намерим начин да казваме с десет и по-малко думи това, което обикновено казваме със сто, концентрирайки съдържанието в най-съкратените. Това ще засили бдителността или контрола и ще увеличи напрежението на енергията. Никога не трябва да се опустошава съкровищницата до предела, особено със словоизлияния. Това явление е страшно разрушително. Мнозина, изтощавайки се с бърборене, довеждат организма до заболяване. Бъбривостта е голямо зло, навреждайки преди всичко на бъбривеца. Контролът над говоренето означава контрол над мисленето, тоест охрана, тоест готовност на съсредоточената от волята енергия за действие. Сдържаността, самообладанието, бдителността, зоркостта са условието за напрегнатото, съзнателно натрупване на огнена енергия. При достатъчна продължителност на този процес тя започва да кристализира в явни отлагания. Кристалът огнена енергия се увеличава и расте. Протича процес на натрупване на огнена мощ. Вълшебният камък безмълвно сияе в гърдите. Всяко действие на човека и всяка емоция на астрала представляват загуба на психическа енергия. Сдържаната емоция увеличава запаса от енергия, а действието, неизчерпано докрай, опазва запасите. И тъй: сдържаност навсякъде и във всичко. Спокойствието, равновесието, безстрашието са условията за предпазване на психическата енергия от разпиляване, разхищение и прахосване. Става дума за спокойствието на пълния покой или спокойствието на крайното напрежение, но не и за покоя на мързеливото неправене нищо. Равновесието на пълният покой и равновесието на огромното напрежение ще бъдат проява на съсредоточената във фокус огнена сила. Когато говорим за натрупването, не трябва да премълчаваме и за разточителството: страхът, безпокойството, нервността и нервните движения, съмненията, колебанията, оплакванията, раздразнението, несдържаността във всичките й разновидности и всички останали тъмни качества на духа, поглъщащи ценната енергия на огъня. Човек или я натрупва, или я разпилява. Целият негов живот на Земята преминава под знака или на събирането, или на разпиляването. Прахосалият пристига в Тънкия свят беден, лишен от възможността да изяви себе си в условията на Надземния свят, тъй като огънят или огнената психическа енергия там са двигателят. Той няма да може да лети, няма да може да ходи, а в крайната степен на изчерпване няма да бъде в състояние и да се движи. Ще стои като каменна статуя. Затова въпросът за събиране на психическа енергия е най-главният в земния живот на човека. Да се събира може само тук. Качествата на духа представляват контейнери с огнена сила. В тях се съсредоточва мощта на равномерно горящия пламък. Психическата енергия се задържа в рамките на утвърдените качества. Мъжеството представлява проява на пламъка на духа, докато страхливостта прилича на отворен клапан на парен котел, през който изтича енергията на парата. Може даже да се забележи, как яркото пламване на несдържаната раздразнителност моментално изгаря фосфорната тъкан на нервите и прави човека опустошена черупка. Необузданите емоции поглъщат неимоверно огнената енергия на духа. В течение на деня може да се забележи кои качества вътре натрупват тази енергия и кои я източват. Отбелязвайки разхитителите, може да се пристъпи, макар и в малък мащаб отначало, към натрупване и създаване на такива условия вътре в себе си, които биха запазили съкровищницата от опустошаване. Охрана на съкровищата — така можем да наречем този процес. При това ударението трябва да се поставя на мисленето, защото всяка мисъл способства или за за съхраняването, или за разпиляването. Бодрите, светли, смели, уверени, радостни мисли събират елементи на огъня. Унилата, безнадеждна безпросветност на съзнанието ще убие всяка огнена искра. Човекът е огнено същество и процесите, извършващи се в него, са от огъня. Синовете на пламъка трябва да овладеят огнената стихия и да подчинят нейните прояви преди всичко в себе си. Овладяването на огъня се постига чрез овладяване на себе си и подчиняване на всичките му прояви в сферата на човешкия микрокосмос на охраняващата воля.
254. (Гуру). Нека всичко, което е било предадено от мен при личен контакт, бъде съхранено в сърцето. У мнозина то е угаснало и се е покрило с пепел. Нека пръстенът послужи като постоянно напомняне за жизнеността на нашите начинания. Нищо не е умряло, живо е. Не в тези, очаквани от незрялото съзнание форми, а в своята скрита същост, проявяваща се днес в делата на цялата планета. Не е умряло семето и дава кълнове. Ние също сме живи, само че извън тялото и следваме същата линия на утвърждаване заповедите на Владиката. Който е с Него, той е и с нас, който е с нас, той е с Него. Привет и моето пожелание да достигнеш до края.
255. (18 октомври). Бентът задържа течащата вода и спомага за нейното насъбиране. По същия начин и волята задържа психическата енергия в микрокосмоса на човека от изтичане и разходване и позволява тя да се насъбере. Без това задържащо условие насъбирането е невъзможно. Ако се прекара само един ден при зорка охрана на огнената сила, резултатите ще се проявят много бързо: ще се установи някаква степен на равновесие и ще бъде усетена радост на духа, представляваща следствие на провилното действие. Ще се прекрати безцелното изтичане на енергия по много направления и кръгът ще бъде затворен, подобно на магнит, заключен с котвата. Аурата ще представлява затворена сфера, непронизвана повече от безпорядъчните избухвания на астрала, произтичащи отвътре и нарушаващи постоянно външната сфера на
