извършени от нашата ръка. Всичко ще даде своя плод във времето, защото те плодоносят след определено време. Залагаме делата за определен срок, отсъденото ще стане, но не преди срока. (През вчерашния ден, тоест на 27 септември, картините на Любимия видяха бял свят в нашия град).
(На 27 септември е била открита изложба на Н. К. Рьорих в гр. Новосибирск.)
234. (29 септември). Смятат, че разглеждането на картините ще даде желания резултат, но забравят за съответствието, тоест за способността на съзнанието да бъде в съзвучие с това, което вижда. Без съответствие няма съзвучие, а без съзвучие — разбиране и възприемане на вътрешната същност на явлението. Когато в съзнанието има елементи, способни да създадат съзвучие, последните зараждат процес на асимилация и предизвикват растеж и задълбочаване на взаиморазбирането. Сякаш искра попада в съзнанието и запалва всичко, което може да гори, да даде огън, а след това светлина. За някого този процес може да се превърне в цяло откровение и разкриване собствената същност на гледащия. Тогава сърцето се пробужда за проявата на непосредственото познание. Именно изкуството води по стъпалата на непосредственото познание, когато вече не са нужни думи, а само сърцето трепти от усещането на Светлината. Казано е: чрез изкуството придобивате Светлина. Светлината на знанието — какво може да бъде по-висше. То издига човека над всичко дребно, лично, егоистично и го пренася в света на надличните явления. И съзнанията, разделени от малкото, могат да се съберат в голямото — в съгласието на взаиморазбирането и признанието. Затова може да се каже, че изкуството обединява. И вече е близо това време, когато то ще обедини народите на Земята, защото неговият език е универсален и разбираем за всички. Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Леонардо да Винчи — те се ценят еднакво във всички кътчета на земното кълбо и никой не би отказал да притежава картините им. Изкуството — това е езикът на бъдещото постигане на мир, чрез него ще се приближат до разбирането на това, което сега е недостъпно. Художникът твори, но творчеството е качество на човека, качество на всички хора. И затова към голямото творчество на живота човечеството ще достигне чрез изкуството. С негова помощ планетата ще се превърне в цъфтяща градина, ще стане прекрасно всичко, което обкръжава човека и е резултат на труда на неговите ръце, защото прекрасното ще навлезе в труда и ще направи художествено красиво всичко, което излиз от човешките ръце. Ще бъдат красиви жилищата, улиците, градовете, обстановката в домовете, предметите на бита, машините, ще бъдат прекрасни дрехите на хората и цялото им обкръжение. Изкуството ще изглади всичко и ще преобрази всичко, и ще даде на човека ключа към творческото преобразяване на живота. Затова днес се придава такова дълбоко значение на изкуството и всички се призовават към творчество във всички сфери на дейност. Това търсене на нови пътища за творчество е толкова необходимо архитектурата, в машиностроенето, с една дума навсякъде, където твори мисълта. Изкуството ще бъде верен помощник на човека винаги, защото се основава на прекрасното, на красотата. Красотата ще легне в основата на строителството на Новия свят, който се залага сега в пространствата на планетата и ще дойде да смени стария, грохнал свят, осъден на смърт от логиката на неотменимите закони за развитие на човешкото общество.
235. Процесът на творчеството е интересен. Отначало възниква идея в съзнанието. След това тя се облича във форма от материята на мисълта и се отлива в ярък, завършен образ, когото творецът му вижда жив пред своето умствено око. После този образ се пренася на хартия и придобива видими за физическото око форми, а по-късно се въплъщава във вид на постройки, паметници, машини и всичко, което се създава от човешката ръка. Често този образ се облича в материална форма непосредствено, тоест без чертежи или рисунка, но мислената форма винаги предшества физическата. Нищо друго, освен изкуството, не учи така живо и просто на този изумителен процес да се твори. Само творческият труд дава радост и удовлетворение на труженика, защото обикновения труд, без елемент на творчество в него, уморява със своята монотонност и става скучен и безинтересен. Новото в труда, способно да го придвижи напред, се внася само от творчеството. Затова се утвърждава творческият труд, който ще замени обикновения.
Октомври
236. (1 октомври). Не е време за колебания и неустойчивост. Те внасят трептене във връзката и изкривяват посланията, а главното е, че свеждат до нула най-близките възможности. Получава се тъпчене на едно място, без придвижване. Необходим е равномерно горящ пламък на сърцето. Премигващите пламвания нарушават и ритъма, правейки го прекъснат и неравен. А злобната, чакаща глутница е готова веднага да подхвърли своята вреда. Това се случва често, а в дните с особено значение — с усилено темпо и именно тогава, когато трябва да ни се помогне със своята права и непоколебима устременост. Защото всичко става не според вашите предположения, а според съображенията за целесъобразност и се случват моменти с особена значимост, когато единението е необходимо преди всичко. Но съзнанието е заето със свои работи. Не с делата на Владиката, а лично със своите и няма чрез кого да се окаже подръжка на делата. Устойчивостта също е нужна в делата на Светлината. Твърдината на запаленото сърце е така рядка. За земните дела е нужен проводник, единият край на който е закрепен на Земята в нечие сърце. И когато закрепването отслабне, трепти или просто бездейства, как може да тече Нашата Помощ на делото? Пълната преданост означава също и пълно отдаване съзнанието на Владиката и непрекъсвано от собствените дела изпълване на сърцето с Владиката. Целият свой свят се оцветява от Лъча, не оставяйки място на саможивостта за служене на себе си. Само с пълно отдаване сърцето на Владиката може да се премине. Ще се промъкнете само с пълна мяра.
237. (2 октомври). Ето така и става често: дава се възможност или се изпраща подарък, но късогледото съзнание го отхвърля и изоставен в потока на преминаващите явления, слял се с тях и загубен в тях, той изгубва своето значение за получилия го. Можем да припомним за изпратения от Далечни светове Камък и изхвърлен поради невежество в течащия наблизо поток. И макар че изхвърлилият го би се радвал да го намери отново, търсенето го отвежда все по-надолу и по-надолу по течението. Затова не изпускайте предоставените възможности. От едната ще се роди следващата. И кой може да каже какво е имал в предвид Учителят, предоставяйки възможността. Сърцето почувства по-добре от мозъка и радостно отреагира на възможността, щом замлъкна мозъка. Възможността изглежда малка, но друга засега няма. В това „за сега“ се съдържа, обаче, намек за бъдещето.
238. (3 октомври). Утвърждавам непоколебимостта на основите. Наричаме ги така, защото върху тях се изгражда Космоса, подобно на основата, върху която се тъчат шарките. Шарките на живота в цялото им разнообразие се рисуват на единна основа. Всичко се променя, тече, променяйки формата на своето изразяване. Но основите остават неизменни. Повтарянето им е полезно само по себе си, защото придава устойчивост на мисленето. Напомняме ги: двуполюсност на всяко проявено нещо, единно в себе си, но двойствено в проявата си. Цикличност на спиралата на големите и малки явления. Живот и смърт на формата, като израз на вечната същност на живота, безсмъртна в себе си. Извънвременност и извънпространственост на духа, проявяващ се във времето и пространството. Безсмъртие на духа при смъртност и временност на обличащите го обвивки. Непрекъснатост на неговото съществуване, безпределност във всичко, изразена във видимите пределни форми и познаваемост чрез тях. Безпределност на Йерархията на Светлината и стълбата на живота на проявените форми. Еволюция на битието. Огнена основа на проявения свят. Безкрайност на световете във видимия и невидимия за окото Космос. Безпределни възможности за развитие на могъществото на духа, отсъдени на човека от началото на времето. И безкрайно пътуване по звездите. Двоичен свят, троичен свят, седмичен свят. Всичко е в човека, в неговия микрокосмос. Наистина, правилно е казано: „Вие сте Богове“.
239. Искам да ви науча да прилагате мярката на безпределността към явленията на живота. Мислите идват и си отиват, чувствата пламват и угасват, настроенията се променят постоянно, но този, който отбелязва в себе си тези явления, той трябва да стои и стои извън тях и над тях. Да отъждествиш себе си с тях означава да потопиш съзнанието си в царството на временното и преходното, а да се издигнеш над тях — означава да ги измерваш с мярката на безпределността и да виждаш тяхната пределна същност. Вярно е казано, че всичко отминава. Не отминава само онзи, който отбелязва преходността на всичко и
