може да се изрази с пълно мълчание и външна неподвижност. За тишината на мълчанието е казано достатъчно ясно. Мълчание на мощта и мълчание на безсилието — за това също може да се помисли и да се държи здраво в главата мисълта за това, че когато сме заедно сме непобедими от тъмата. Защото се времето е такова, че само Светлината и тъмата си оспорват венеца на победителя. И този, който разбира, че в тази борба пътят към победата преминава през преодоляването на себе си, а не на външните условия, той, само той може да постигне победата. Борбата с външните условия е подобна на борбата с вятърните мелници, тъй като е лишена от смисъл. Когато е направено всичко възможно, външното трябва да се предостави на външното, насочвайки всичките сили на духа към достигането на вътрешната победа. Повтарям7 „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а душата си погуби“, погасявайки огньовете на духа и помръквайки духом. По-мъдро е да е обратното, тъй като нищо външно не ни принадлежи, и никакви победи над външното няма да ускорят растежа на духа, ако победата е за сметка на угасването на силите на Светлината в себе си.
219. (16 септември). Ще направя Лъчът да блести неограничено над сърцето, вместило Моя Лик. Тайната на могъществото на Лика може да бъде разбрана от малцина. Ликът служи като свързващо звено между триизмерния и Висшия свят. През него преминават вибрациите Светлина. Ликът е като слънцето, когато озарява чистото поле на съзнанието. Но натрупаните образи на мислите, като облаци, закриващи слънцето, могат да закрият Лика и да затъмнят неговия цвят. От тук е и грижата за това поне в минутите на Общуването полето на съзнанието да бъде свободно. Понякога може да се наблюдава как пропълзяват бродещите мисли и като гъста лепкава маса замърсяват екрана на съзнанието, пречейки на възприятията отгоре. Мисълта се подчинява на волята, ако последната знае за ненарушимостта на заповедта на цялото съзнание. Можем само да се учудваме какви нищожни мисли се предпочитат понякога пред мислите на Светлината. Сивите, лепкави мисли отнемат Светлината и потопяват в мрак. Затова преди да се мисли за власт над себе си или над света, или над сферата на стихиите, трябва да се утвърди необратимо властта на духа над мислите. Ключът се съдържа в мисълта, която е подчинена на волята. Или мисълта властва над човека, или неговата воля над нея. Човекът, не притежаващ власт над мислите си, е роб. Да се отдаваш във властта на случайно браздящите сферата на съзнанието мисли ще бъде едно от условията, представляващи голяма пречка на възхода. Опитите за налагане на волята върху определен ред мисли могат да се провеждат систематично и научно, като се отбелязва тяхното въздействие на съзнанието. Бодрите, силни, радостни, уверени, спокойни мисли ще предизвикат в цялото същество на човека и съответната реакция. Мисълта властва, заставяйки клетките на тялото и жлезите да функционират в съзвучие с нейната тоналност. Нека бъде тъмно и унило наоколо и хората мрачни, но ако мисълта блести от светлина, то и наоколо ще стане по-светло. Да се носи светлината на мисълта в плътните сфери ще бъде достижение на Архата. Носейки Светлина, той не зависи от обкръжаващата тъмнина, защото Светлината е в него. Колкото и да бъде мрачно наоколо и сиво, светилникът на съзнанието може да бъде запален от сияйната мисъл. И мрачините на духа ще се прогонят от светлите мисли. И ако в тъмнината са страх и скърцане със зъби, то само светлината на сияйната мисъл може да прогони тази тъмнина. Светлата мисъл е над и по-силна от всичките рожби на тъмата. Светлината побеждава. Светлината е победителят. Но трябва да се разбере, че за да се освети тъмната стая трябва да се завърти ключът на електричеството. Така и вътрешният свят може мигновенно да се освети от една мисъл, ако ако е намерен правилният ключ към нея и е задвижен правилно. Океанът от светли мисли е в разпореждане у човека и достъпът към тях е отворен. Ако съзнанието начовека е толкова отворено за мислите на мрака, не по-малко е отворено то и за мислите на Светлината, като контрольорът на входа е самият човек. Ако мисълта на мрака е влязла и ако не бъде прогонена, тя няма да излезе докато не изчерпи върху човека, който я е допуснал, своята енергия. Ако е влязла мисъл от светлината, тя ще озари всичко вътре и ще влее нови сили, живот и здраве. Изглежда просто — да се допуска само светлина, но хората мислят по друг начин. Мислите на светлината са огнища на зараждане на витамини. Те представляват залог за здраве и в света е светло от тях. Със своята светлина Архатът носи спасение на света. Новото деление на човечеството по светлосянката ще постави всеки човек на определено стъпало от стълбата на еволюцията.
220. Утвърждаването на радостта в сърцето пред лицето на набъбващата тъмнина ще бъде победа на Светлината над тъмнината.
221. (17 септември). За тези, които са с Мен, победата ще бъде обезпечена, както и правилния път към върха. Всеки може да си представи, че е в Надземния свят. Заличени са границите между държавите, заличени са разликите в положението и всички други земни отличия, пари не са необходими. На къде ще тръгнеш сред тълпите, върху какво ще стъпиш и как ще се ориентираш във всичко, което те заобикаля за първи път? Само стълбата на Йерархията може да бъде надеждна опора. Как ще устоиш без опора срещу течението на астралните вихри и въздействието на човешките множества в беспределното пространство, където всичко е открито и където няма край. Магнетизмът на аурата ще привлече съзвучните условия. Но ако те са дисхармонични и обременяват духа, към кого и към какво ще се обърнеш? Само Йерархията може да бъде единствмената опора и светлина. Приближил се до Нея, можеш от Нея да направиш и първите си стъпки в Надземното. Трудно е, след като си се вкопчил в нисшите слоеве, да се издигнеш нагоре, но, утвърден в Йерархията и опирайки се на Нея, можеш от Нея да започнеш изследването на околното пространство и запознаването с условията на Надземния свят. Земната мъдрост ще трябва да бъде изхвърлена, защото е ненужна. Може да си прекрасен спициалист в която и да било област от земните знания, но в Надземния свят те са неприложими. Но познаването на висшите закони е необходимо и за условията на астрала. Там дори и малкото знание, ако е въоражено с известни познания за законите на невидимия свят, ще се окаже в несравнимо по-изгодни условия, отколкото незапознатият с тези закони. Трябва да се усвои положението, че там води мисълта. Тук съществуват различни видове енергия, произвеждащи движение. Там в основата е огъня и огнената енергия на мисълта, и градациите на висшите огньове, тоест висшите енергии. Няма мускулна сила, но си остава налице същата психическа енергия, която привежда в движение мускулите, само приложението й е малко по-друго.
222. (Гуру). Слабостта не се прощава, в каквото и както да се изразява. Следователно трябва да бъдеш винаги силен, Тази сила може и да не се изразява във външни действия, но съсредоточена вътре тя трябва да бъде постоянно готова за действие. Вътрешната готовност за действие, без външна проява, е много по- ефективна, отколкото самото действие. Съсредоточването на силата вътре е явление, което по своето въздействие на обкръжението и околните е твърде значително, силно и напълно неразбираемо от обикновените хора. Можем да го наречем действие с мълчание. Неговата същност е в това, че съсредоточената вътре енергия се излъчва навън невидимо за очите, но остро и мигновено се усеща от от вътрешното същество на другия човек. Силната личност, влизайки в стая пълна с непознати хора, веднага, без думи дава да се разбере нейната сила. И в мигове на объркване погледите на всички несъзнателно се обръщат към този, който е най-силен от всички. Както силата, така и слабостта може да бъде утвърждавана в себе си постоянно и то преди всичко с мисълта. Мисълта, бидейки явление от огнен порядък, може да съсредоточва в своето тяло силата на огъня, сякаш събирайки го около себе си. Слабият човек, който се смята силен, може да стане такъв, а силният, ако се счита за слаб, може да загуби силата си. Затова трябва да се мисли за сила, а не за слабост, безволие и безсилие, защото последните качества ще станат и награда за този, който позволи на съзнанието си да се съчетава с подобни мисли. А ако собствената мисъл не е достатъчна, тя би могла да се обедини с мисълта на Владиката и да взаимства сила от него. Стига само да се пожелае, стига само да се поиска, стига само да се устремиш към утвърждаване на огнената мощ в себе си. Огънят е благо. И на желаещият да го сътвори то ще бъде дадено.
223. (18 септември). Чрез устремяване към Висшето се постига Висшето, чрез устремяване към знание се постига знание, защото устремеността е най-сигурната пътека към достиженията. Затова казвам: само се устремете, ако искате да достигнете. Магнитът на устремеността действа безотказно. Този магнит е огнен и действа в своята сфера. Всички хора рано или късно получават това, към което се стремят. И честонещо желано в младенческата възраст на духа става ненужно, когато човекът израстне духом. От тук и честото обременяване с присъствието на хора, близостта на които някога е била желана. Например, магнитът на
