напрежения, създавани изкуствено, за да не помръкне техният огън. Целта на живота е той да се подържа и да се умножават кристалите на неговите отлагания. Другото е равнозначно на смърт. Утвърждаваме движението, защото то дава храна на огъня. Приветстваме напрегнатата самодейност, защото животът е в напрежението. Доктрината на напрежението е огнена доктрина. Възбуждането на стихиите е необходимо за да се прояви активността на Агни. Може да се добави, че, изхождайки от това положение трябва да се приветства всичко, което поражда напрежение на духа. От животоописанията на Великите духове може да се види в какво напрежение са преминавали Те своя земен път. Хули, преследвания, клевети, страдания, трудности и противодействия на всички и всичко са били тяхна съдба. Желаещият да върви по техния път не трябва да избягва напрежението и съпротивлението на средата. Защото това са неизбежни спътници на възхода, служещи като стъпала по огнената стълба нагоре. И „колкото по-зле, толкова по-добре“ — ще си каже духът, постигнал тази най-трудна основа на огненото преуспяване. Всичко това са само струите на потока, носещ се встрани и отмиващ всичко, което пречи на огнената същност на човека да се прояви в цялото си великолепие и мощ.
213. (10 септември). Искам да издигна съзнанието от плътната сфера над нея. Но тя държи здраво духа в своите обятия. Трудността е в това, че от една страна не можеш да се откъснеш от Земята, а от друга — да се откъснеш от Небето, тоест от Висшия свят. Значи, необходимо е някакво правилно взаимоотношение между Плътния и Тънкия, тоест равновесие. Не можеш да се откъснеш нито от Земята, защото без Земята е невъзможно, нито от Небето, защото там е бъдещето. Въпросът се решава просто: земното — на земното, висшето — на висшето. Смисълът на земното е във висшето, а не обратно. Следователно, Висшето трябва да се постави в главата на ъгъла. А всичко земно се поставя в зависимост от него.
214. Ще помогна. И днес вече ще видиш Моята помощ, потвърдена решително.
215. (11 септември). Способността за тънко възприятие се постига трудно, но ако достигането не е лесно, то да се задържи постигнатото ще бъде още по-трудно. Плътната среда ще окаже силно съпротивление, тъй като плоскостите на плътните и тънките явления са твърде различни.
216. (13 септември). Много са званите, но избраните са малко — твърде далече е хорската природа от условията на избранничеството. Да има достижения никой не би отказал, но да поработи над тях не му достигат силите. А условията са много сурови. И след всяко преодоляване следва ново, още по-трудно. Но да се спреш е невъзможно, защото се губи ритъмът на постъпателното движение. И главното — не трябва да се връщаш обратно, защото стихиите ще започнат да притискат престъпника. А и старата дреха ще бъде вече не по мярка. Така че изход няма. Остава само да се върви напред. Така или иначе, но трябва да се върви. Защото напред върви самият живот. Да изостанеш от него — значи да бъдеш изхвърлен от потока на еволюцията и да се превърнеш в космичен отпадък. Отстъпление няма, но може да се отдъхне. Има периоди, които трябва да се преминат мълчаливо и незабележимо за страничните погледи. Семената съзряват, бидейки заровени, както и семената на заложените по-рано възможности. И тяхното време ще дойде. Така също няма и безкрайно изпитание. Трудната полоса трябва да се премине, без да се отказваш от това, което е било възприето от духа през периодите на полетите. И трябва основите да се пазят от потъпкването им от суетата. Всичко не можеш да вземеш на далечен път. Следователно, ще се наложи да се избере най- нужното. Един път избирайки го, трябва да го оставиш за себе си, макар и животът да предлага и друг избор на неща, възможно много желани за текущия момент, но ненужни и излишни по далечния път. Въпросът за най-нужното е остър и особено остър е той в сферата на мисленето. Може да се претрупа съзнанието с маса ненужни мисли и с това да се спре придвижването. Много ненужно се мисли. А нали мисълта е двигателят. Къде ще отведат ненужните мисли, освен в ненужното направление, тоест встрани от пътя? И тогава той ще стане крив. Мнозина са се лутали по кривите пътища, загубвайки напълно правилната посока. Когато условията започнат да притесняват и стане много тъмно, да помислим за най-нужното. Животът може да изисква редица външни действия, както и на кораба при буря се изпълняват множество спешни и нужни действия, но той не загубва своята посока.
217. (14 септември). Определяйки най-нужното, може да се започне внимателно да се следи за това доколко мислите, думите и постъпките съответстват на утвърденото направление. И целият начин на живот, разпределението на деня и всяко движение може да се свързва с набелязаната цел. Така животът става целеустремен. Различието ще стане явно ако се сравни корабът без кормило в буря и управляваният твърдо. Аналогията е пълна. Мнозина се носят по вълните на житейското море, нямайки крайна цел пред себе си и затова лишени от направление. Кратките цели на един живот не могат да послужат за ориентири, тъй като са временни и в края на дните на човешкия живот престават да съществуват. И това е в най-добрия случай, защото обикновено те изчезват много по-рано. Мъдростта се състои в очертаването на най-дългата линия. И ако всеки миг се има в предвид далечната цел, а не обкръжаващата видимост, пътят ще бъде прав. Това ще помогне да се намерят и сили да се устои срещу обикновения живот и неговите илюзии. Безизходност на положението възниква само при ограниченост на кръгозора. Не може да има безизходност, когато огненото бъдеще е пред очите. Но през живота все пак трябва да се премине и при това без да се променя ритъмът на крачката, независимо от това какво става навън. Разбира се, това не е леко. Но над избранника е Лъчът, който му дава импулс да продължи по-нататък. И ако се иска нещо в името на текущия ден, Ние не го даваме, но ако се иска нещо в името на далечната огнена цел и заради общия път към Светлината, ще Дадем неизменно. Но хората обикновено молят в името на това, което е наоколо и заради кратки илюзии, и молбите им само излищно замърсяват пространството. Така че и обръщането към Нас трябва да бъде целеустремено. И ако искате, трябва да знаете какво. Може да напомним: не един път най-напрегнатата молба за преходно е била изпълнявана от Мен поради положения труд, но като мине време тази Моя помощ се е оказвала ненужна и дадена напразно. Не мога да изразходвам Моите енергии нецелесъобразно. Затова преди да устремите към Нас своята мисъл, трябва добре да помислите за целесъобразността на обръщането. Ще помогна, ако приложите усилие, но съизмеримо. При това Аз по-добре виждам къде и с какво трябва да помогна. Съвет можете да поискате винаги. Реакцията на сърцето ще покаже правилността или погрешността на приетото решение. Ето и сега сърцето е потвърдило правилността на решението да се напише замисленото писмо. Бъдещето ще покаже, че сърцето е било право. По-често се обръщайте към собственото сърце. Сърцето е единственият сигурен съдия. То също и ще поведе към Светлината.
218. (15 септември). Отношението към Учителя на Светлината представлява показател за вътрешното състояние на съзнанието. Колкото по висок е подемът, толкова по-близо е Учителят, но и обратно. Този критерии е безпогрешен. Трябва до се помни, че дори временната забрава на Учителя не е без последствия. Защото това означава откъсване от Висшето. Формулата „АЗ съм с вас винаги“ изисква вървящият с Владиката да бъде с него постоянно и в чувствата и в мислите си и това явление е двустранно. Неприетият лъч увисва безсилно в пространствмото. И мисълта, изпратена към Владиката, не го достига, ако си се отвърнал от Него Трябва да се пази много сребърния мост на връзката. Някои смятат, че всичко им е позволено, че представляват основите на Учението, че е допустимо да са небрежни, но не искат да помислят за това, че причините са неотделими от следствието и че проявите на Светлината се подчиняват на закона. И ако той се нарушава, кой би могъл да спре колелото на на действието на закона. Ако вие сте с Мен и Аз съм с вас. Близоста е взаимна и Общуването също. Много слаби глави са се препънали небрежността. Указвам съзнанието за Моята близост да се пренесе през всички изпитания на живота. Това означава — да се устои в Мен. Много ще бъдат условията, отвличащи силно от Мен. Те трябва да бъдат преодолени в своето съзнание. Предполагат, че борбата се води с външните обстоятелства, но това не е вярно. Борбата става вътре и трябва да се преодоляват не външните обстоятелства, а самия себе си. Тази чудовищна измама е най-трудна за преодоляване, защото преодоляването на външното в себе си изисква голямо съзнание. В това е и тайната на „непротивенето“, все още не разбрано изобщо от хората. Смятат, че непротивенето означава да се отпуснат безгрижно ръцете и доброволно подчиняване на обстоятелствата, доката правилно разбрано то означава да се напрегнат всички сили на изправилия се срещу външната тъма дух и да се победи тъмата вътре. Формулата „Аз победих света“ показва тази блестяща победа, когато победителят може и да не си мръдне пръста в своя защита и все пак да бъде пълен победител. Тази победа
