духа там, ще бъдат за духа стъпала по стълбата към Светлината. Разбирането на това дава сили те да бъдат утвърждавани, упражнявайки ги не за Земята, а за света над нея. Утвърждават се тук, но пълното и неизбежно тяхно приложение настъпва там, тъй като без качества не може. Тук, ако имаш пари, можеш и без качества да отидеш на желаното място, но там сферите на пребиваване на духа зависят изключително от характера на натрупаните качества и силата на огньовете, утвърждавани в тях. Там да се започне утвърждаването на качествата е късно. Да се утвърждават трябва тук.

209. (4 септември). Слушай, слушай прибоя и яростта на вълните на материалния свят. И се постарай да разбереш, че техните вибрации могат да докоснат и да засегнат в твоя микрокосмос само това, което по своята структура, строеж и природа им е съзвучно и сродно. Плътното вибрира на плътното, тънкото на тънкото и огненото на огненото. Само мисълта е над трите, ако е огнена. Затова даже унищожаването на физическото тяло не унищожава нито тънкото, нито огненото, както и на тънкото — огненото. Оненото е неунищожимо, защото е безсмъртно. То също така еволюира, както и всички други тела, както и всички светове. То съществува във всекиго, но степените на неговото развитие са много различни. То може да бъде пробудено към активна проява чрез съзнанието или, по-точно, чрез осъзнаване. За тази цел трябва най-напред да се осъзнае, че ние сме огнени същества. Огнеността на организма се забелязва в много негови функции, например в предаването импулса на мисълта по нервите при движение на тялото или при работата на неговите органи, или при топлината на тялото, или при зачеването на живота, в пулсацията на сърцето — всичко това са все явления от огнен порядък. Огнеността в себе си може да се усили чрез напрягане на психическата енергия. Вдъхновеният труд я напряга. Изобщо, всяко напрежение на организма е усилване активността на огнената енергия. Може даже да си представяш себе си като огнено същество, властно разпореждащо се с всички свои нисши обвивки, които безпрекословно се подчиняват на волята, представляваща огнено начало в човека. Огънят обича признаването, тоест осъзнаването му в себе си. Запасът от агни се съхранява в Чашата и се запазва в нея и след освобождаването на духа от всички временни обвивки — телесна, астрална и ментална. Всичко огнено в човека е безсмъртно, но проводниците, чрез които се проявява огненото начало, са смъртни. Неудържимото и безконтролно пламтене износва обвивките, като способства и разточителството на Агни. Едни действия събират и акумулират огъня, други го изразходват. Границата е тънка. Чувствата и мислите влияят по различен начин на Агни, страхът, безпокойството, унинието, оплакванията, страстите, вълненията — са негови разточители. Равновесието, спокойствието, мъжеството, безстрашието, твърдостта и другите качества на духа — са събирачи на Агни. Хорското съзнание се колебае между двата полюса на положителните — натрупващите и отрицателните — разпиляващите качества на духа. Само волята може да задържи духа при полюса на Светлината, тъй като без Агни е тъмнина. Целта на земния живот на човека е да се събере Агни, набирайки неговите запаси и задържайки ги във формата на утвърждавани и утвърдени качества. Качествата на духа са части от живия огън, кристалите на който се отлагат в Чашата. Утвърждаването на качествата в себе си е утвърждаване на своята огнена същност и активен процес на оформяне на огненото тяло. Този процес е по-важен от всички останали. Той е по-важен от всички физически упражнения, от всички астрални емоции и чувства, от интелектуалните придобивки, тъй като с утвърдените качества на духа, съхранени във вид на огнени кристали, е възможно навлизането във висшите огнени сфери, при това навлизане или издигане съзнателно, докато всички останали достижения на съответните планове такова право на вход не дават. И често блестящият, но невъоръжен с нужните качества земен ум, в надземния свят ще бъде принуден да остане долу, докато човекът, не блестящ пприживе с нищо, но утвърдил много качества в себе си, се издига леко и свободно до огнените сфери. Затова най-нужно от всичко е утвърждаването на качествата. Този процес е възможен при всички условия на живот, навсякъде и винаги. Утвърждавайки качествата на духа в себе си, човек утвърждава Светлината в себе си.

210. (5 септември). Монолитността на действието, изразявана със символа на еднорога, означава, че сърцето, чувствата и мислите вибрират в един тон. Така и всяко качество на духа може да прояви цялата си сила само при монолитност на своето изразяване, когато целият микрокосмос на човека звучи с тоналността на качеството. Да вземем качеството спокойствие. Спокойно е сърцето, чувствата, мислите, спокойно е тялото и всички негови движения. Спокойствието може да бъде проявено при най-страшното напрежение. Затова трябва да се разграничи понятието напрегнато спокойствие (спокойствие нанапрежението). Негов антипод ще бъде напрежението на суетливостта, безпокойството, невротичността и нервните движения. Понякога е полезно да се извика пред себе си антиподът на утвърждаваното качество, за да може мракът със сянката си да усили проявата на светлината по закона на контраста. Възможно е да си представиш пред себе си и двамата: единият овладял качеството спокойствие във всичките си обвивки и способен да изрази напълно това качество в един тон за целия свой микрокосмос и другия, показващ пълна разпуснатост, безпокойство и суетливост, и всичко, което води след себе си отсъствието на спокойствие. Спокойствието е силата на събраните във фокус огньове. Спокойствието на пълния покой и спокойствието на крайното напрежение са близки по дух. Когато се посочва възникването на нежелателна мисъл за нейното осъществяване в живота, се има впредвид еднаквата тоналност на действието в един тон във всичките обвивки. Раздвояването на мисълта, съмнението, неувереността, очакването на друг резултат ще породят неуспех. С цялото си същество до последната клетка на организма, до най-малката мисъл, до всеки удар на сърцето трябва да повярва човекът, творящ мислено, в неотменимостта на действието на великия закон. Монолитността на действието е залог и гаранция за победата. И спокойствието може да бъде ефективно и да прояви своята мощ когато е монолитно. Не може да се говори за спокойствието и неговата мощ без да се засегне качеството равновесие, най-великото от всички и представляващо синтез на всички останали качества по силата на своята основна мощ. Този, който иска да постигне победа, трябва да постигне равновесието. Ако качеството напрежение на спокойствието е трудно, то още по-трудно и по-високо е качеството напрежение на равновесието. То настъпва срещу мощта на готовия да се разрази ураган или пред страшната буря, или пред други могъщи явления от космичен порядък. Това и запомнете: срещу действието на силата трябва да се покаже лицето на напрегнатото равновесие. Неутралната точка, уравновесяваща енергиите на полюсите, ще бъде проявата на равновесие. То е толкова мощно, че хората се страхуват от него, тъй като огньовете на равновесието надвишават огньовете на другите качества. Равновесието е сила само по себе си, а неравновесието — слабост. Този, които е постигнал равновесие, не може да се поддаде или подчини на съзнание, което не е го постигнало. Ето защо могат да се отхвърлят всички съображения за това какво се харесва или не се харесва, приятно е или е неприятно, съгласни са или не са съгласни, съответства или противоречи на мислите на хората, ако равновесието е придобито и да се действа смело в огньовете на това съкровено качество. Запомнете твърдо: никой няма да устои срещу равновесието. Защото това е спокойната, мощна концентрация на всички сили на духа, защото това е напрежението на висшите огньове, събрани във фокус за действие; защото това е вдигнат меч; защото това е таран, готов за съкрушителен удар или опънат лък със стрела — само по себе си събирането на силите в острие е способно да спре и най-злобното нападение или тъмно начинание и да неутрализира яростното противодействие на тъмните. Копието, надвесено неотклонно над дракона, ще бъде винаги символ на напрегнатото равновесие. И когато то е достатъчно силно, удар вече не е нужен. Безмълвната негова сила е способна да отстрани, смири и укроти всичко, което противодейства насреща.

211. (8 септември). Успехът е там, където Аз съм с теб. Ако има неуспех, Моята ръка не е там. Но огорченията са неизбежни, даже и с Мен.

212. (9 септември). При голямо напрежение на съзнанието се раждат и големи възможности. Само застоят е нетърпим. А близо до него е покоят, за който мечтаят хората. Застой, успокоение, покой; покой, спокойствие, равновесие — така срединното понятие може да доведе до противоположни полюси. Затова заменяме понятието покой с понятието напрежение на спокойствието. Напрежението е благотворно, защото от напрежението се раждат възможностите. Но от застоя на покоя — нищо. Покоят, за който говоря, ще бъде покой на силното напрежение, като затишие пред буря. Такъв покой предшества действието. Наричаме го момент на мълчание, особено необходим преди всяко действие за събиране на силите внъв фокус. Да се придава друго значение на понятието покой ще бъде погрешно. Затъпяването при неправенето нищо е опасно, тъй като води до разлагане на Агни. Налага се често да се поставят водените в условията на

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату