Той може да създаде за човека такива тела или обвивки, в които той ще може да живее без да зависи от обичайните земни условия. Той може да победи природата даже и в това. Цялата енергия на Космоса и цялата материя във всичките й форми са в негово разпореждане и ще му служат в дерзаенето към чудесното и невъзможното. Невъзможно за невежеството и незнанието, но възможно за този, който знае, че човек е роден за да властва над природата и живота. И днес той навлиза в период на блестящи победи на науката и знанието над видимите и невидими за окото светове, за да излезе от тази борба победител на живота и смъртта.
Септември
202. (1 септември). Не забравяйте нито за миг за опасностите, заплашващи от страна на тъмните. Те са винаги на стража, за да причинят вреда, където е възможно. Трябва винаги да се стои нащрек, за да се предпазиш от тях. Никаква бдителност няма да е извънредна. Това не е страх, а защита от злото. Бъдете винаги на стража.
203. (2 септември). Земното преминава в надземното. Но трудът остава за тези, които разбират, че трудът е основата на живота за духа. Разбира се, там трудът е друг, резличен от земния. За ученика това е, преди всичко, труд в помощ на хората и труд на познанието. Там повече се нуждаят от помощ, отколкото тук, тъй като са много пристигналите от Земята и при това пристигнали напълно неподготвени. Дори на пристигащия в друга страна или в чужд град е нужна помощ или съдействие от страна на живеещите там. А колко повече се изостря това условие при прехода в Тънкия свят от Земята. И там се налага да се защитава от тъмните отрепки на човечеството. Тук на Земята съществуват всевъзможни институти за охрана на спокойствието и безопасността на населението. Там такива институти няма и функциите на защита поемат върху себе си доброволци. Там тъмата е настроена за вредителство безусловно и затова охраната, установена от Йерархията е насеждна и здрава. Жителите на Тънкия свят се охраняват по слоеве. Никой не може да влезе в даден слой неподготвен, ако не съответства по вибрации на аурата и по цветовата й тоналност. Малко са пребиваващите там в пълно съзнание — повечето са в полусънно състояние или спят. Но служителите на Йерархията са съзнателни, както на светлата, така и на тъмната. Тъмните са въоръжени с познаването на някои закони на Тънкия свят и някои огньове, и затова обикновения човек, не знаещ нищо и всичко отричащ от Земята, е напълно неспособен да се бори с тях и да им се противопостави. Мнозина се нуждаят от охрана. Страхът пред отвъдното и трепетното преклонение пред астралните явления лишават хората от трезвото, спокойно и смело отношение към невидимия свят. Като тресчица по буйрни върни се носят там понякога непросветлените със знание души. Низките стремежи ги увличат надолу и тъмните доста помагат при това. Но чистият и здрав дух няма от какво да се страхува. Дори и да няма никакви знания за висшите закони, той няма да бъде въвлечен в тъмнината, тъй като законът за съзвучието няма да допусне това. На Земята човек вижда не целите предмети, а само техните повърхности, обърнати към него. Останалото се допълва от неговото съзнание. Движейки се във влак или автобус той забелязва, че всички предмети, покрай които преминава влакът, се движат, при това с различна скорост, в зависимост от разстоянието им до наблюдаващия, но той преодолява в съзнанието си и това движение. Така също и релсите се събират в далечината или небето и Земята на хоризонта. Има много други различни условия, които е преодоляло приспособилото се към тях съзнание и то така устойчиво, че дори изобщо не ги забелязва и не мисли за тях. По същия начи трябва и в надземното да се усвоят и преодолеят много особености на новите условия. Например: отсъствието на физическо тяло и своеобразните особености на тънкото, способите на придвижване, двигателната сила на мисълта, различието в строежа на предметите и образите на Тънкия свят, манифестирането на мисълта, отсъствието на обичайните граници, отсъствието на необходимост да се притежава жилищна площ и вещи, отсъствието на необходимост да се приема храна, особеностите на облеклото и т.н. Невъзможно е да се изброят хилядите подробности на съществуването там с няколко изречения. Може само да се каже, че човек има около себе си това и тези, към което и към които се е стремил. Стремежите и влеченията ще бъдат основните магнити, създаващи неговото обкръжение. Но само знанието дава там свобода и възможност да се ориентираш. Обикновеният земен опит и земните знания се отнасят до Земята и в надземното могат да бъдат използвани само за разбиране структурата на двата свята: онзи и този. При едностранчиво разбиране те са неприложими. Дори при запазване на съзнанието, незнаещият ще пребивава във фантастичен свят на илюзии. Затова е толкова необходимо още през живота на Земята да се погрижи човек за придобиване на нужните познания и сведения за надземния свят. Какво може да се научи с отричане?! Слепите и глухите, населяващи Плътния свят, ще си останат такива и там. За едно мога да ви предупредя: нямайте нито злоба, нито страх и нищо не отричайте. Пространството вмества в себе си всичко, как е възможно да се отрича това, което съществува. Всичко, което се създава от мислите на човека, вече съществува в невидимото. Светът е многостранен и многообразен в своите прояви. Отричането на това, което е, означава ограниченост на разбиранията. Много трябва да се разбере, преди да се влезе в Надземния свят в пълно съзнание.
204. Колкото и да знае и да узнае човек, цялото му знание е само стъпало към още по-пълно и висше знание. Няма край на познанието.
205. (3 септември). Да! Да! Да! При несъответствие на стремежите става огромно разпиляване на психическа енергия и отдаващото съзнание се размагнетизира. Трябва да се пазят силите и само при наличие на устременост и горене на сърцето да се дава. Ние отговаряме на позива само при наличие на съзвучни огньове. Трябва да се опази собственият огън от поглъщане и да не се забравя, че мълчанието е най-добрият пазител. С всяка казана дума човек по малко се разкрива и се поставя в зависимост от събеседника, и дори се предоставя на неговата милост. И нерядко се случва, че в отговор се нанася удар. Противодействащите винаги отговарят с удар, дори и ако няма думи. Трябва по-често да се проявява грижливост към своите сили. Да се съберат понякога е толкова трудно.
206. Ухото още не чува и окото не вижда, но сърцето вече усеща. Сърцето върви преди обикновените възприятия и знае, много неща знае. То изисква грижливо и внимателно отношение към своите усещания. Ето, сърцето е усетило, че ненужният разход на енеергия е предизвикал опустошаване на съкровищницата. Значи трябва да се изчака, докато се натрупа отново енергия и да не се натоварва то свръх силите.
207. Смятат, че качествата на духа са нужни за земния живот на планетата. Някои живеят някак си тук даже и при отсъствието на качества. Но в Надземния без качества не може. Там са необходими преди всичко спокойствие и равновесие, а също и достойнство на духа, а също и безстрашие, а също и устременост. Защото качествата на духа там са условията, създаващи обкръжението на човека. Тук обкръжението и обкръжаващите се обуславят от кармата, там кармата се създава от енергиите на натрупаните качества, както добри, така и лоши. И тяхното утвърждаване ще обуславя течението на надземната карма.
208. При съзнателно преминаване на големите граници, когато съзнанието не се прекъсва, трябва преди всичко да се запази пълно спокойствие, събирайки вътре в себе си всички свои сили и да се въздържате от каквито и да било действия до тогава, докато съзнанието не започне да се ориентира в новите условия. При това трябва да се задържи силната устременост към избрания фокус на Светлината, което ще помогне да се пренесе съзнанието през нисшите слоеве нагоре, не задържайки се в тях и не съприкосновявайки се с тях. Спокойствието и равновесието са много нужни при контакта с Учителя на Светлината. Как иначе може да се приеме Неговата Светлина, освен в пълно спокойствие. Ако качествата на духа са нужни на Земята, то доколко остра е нуждата от тях в Надземния свят. Те трябва да се упражняват и развиват не за Земята, а за живота в невидимото, там те са много по-нужни. На Земята, ако, например, спокойствието не е постигнато, човек все пак живее и отсъствието на спокойствие малко влияе на неговия временен живот. Но в Надземния, където реакцията настъпва мигновено, нарушаването на спокойствието може да доведе до катастрофа, а страхът да предизвика върху страхливеца вълна от тежки преживявания. Затова унищожаваме всякакъв страх и утвърждаваме безстрашието. Затова качествата на духа, толкова нужни за
