огнената устременост е привлякал някой човек към друг човек, но чувствата, предизвикали устрема, са угаснали, след като са се изчепали. Тогава на човека не му остава нищо друго, освен да носи последствията на необмислената постъпка. Затова хората трябва да се стремят към непреходните явления, представляващи благо, защото доброто, както и скъпоценният метал, не ръждясва.
224. (19 септември). (М. А. Й.) Свидетелствувам духом и в сърцето, че няма по-близък защитник и застъпник от Владиката на Светлината. Трябва да се приеме с цялото съзнание това твърдение и, възприето, огнено да се помни. Но пречат делата и земния накип, и дребната ежедневна заетост. Сякаш всичките тези дреболии са по-важни и по-горни от всичко. Безвъзвратното отдаване от все сърце на Владиката е първото условие, служенето на Светлината — второто и третото — безпределна любов към Този, Който е позовал. Да отдадеш сърцето си на Владиката означава да се предадеш всецяло и безрезервно на Неговата воля, за да действаш така, както Той иска, а не ти. Съзнателното служене на Светлината започва от този момент, когато човек разбере, че той може да свети в себе си, че само светлината, утвърдена в самия него дава възможност да се започне това служене. Без собствена светлина никакво служене на Светлината не може да се състои. Никакви думи и никакви действия няма да помогнат, ако вътре всичко е тъмно и сивата аура виси смътно, като ярем. Със светлината в себе си служим на великото дело на Владиката. Самолюбивостта не дава светлина. Отричането от нея дава светлоносност на аурата. Но мнозина предпочитат обиколните пътища, само и само да не отстъпят от своето малко „аз“ и да не се разделят с него. В резултат пребивават със своето аз, но не с Владиката. Последното условие ще бъде любовта, тъй като тя циментира първите две. Каквото обичаме, с него пребиваваме в мислите си и към него се стремим. Трудно е изкуствено да се събуди любовта, но искрите от нея могат да се раздухат в пламък, ако се приложи към това сърцето. Стига само да се пожелае. Много неща иска и желае човек, често безплодно и напразно, и често не получавайки радост, даже и желанието да се е осъществило. Но чистата радост от утвърдената към Владиката любов не води до неудовлетвореност. Може да се живее в Неговото име и да се върши Неговото дело. В Негово име може да се живее и да се твори. В Негово име можеш да бъдеш смел, безстрашен и твърд в носенето на Светлината вътре. Ако светлината се е запалила вътре и Великото служене е започнало, вече няма значение нито времето, нито епохата или народността, нищо външно, включително и обличащите духа обвивки. Тогава Носителят на Светлина става воин на Светлината. Тази велика дейност има значение за всичките три свята, тъй като носенето на Светлина продължава и в Тънкия и Менталния свят. Светлината не е от плътта и не е от Тънкия свят, а от по-нагоре. Без Светлина е тъмно и в Надземния смят. Така най-важната за човека задача на Земята и в световете е носенето на Светлина и служенето с това на Светлината. Ако всяка човешка мисъл предизвиква светлина или тъмнина, то става ясно какво голямо значение се отдава на мисълта. Светлоносната, светлодайната мисъл подхранва всичко съзвучно на Светлината и притежаващо поне искрица светлина в себе си наоколо. Носителят на Светлина представлява светилник за света. Владиката иска да види своите близки носещи светлина. Според светлосянката се определя и близостта. Който иска да бъде близък на Владиката, нека да утвърждава светлината в себе си и да я носи на света, нека свети с аурата си, с мисълта си, с всяко свое вдишване.
225. (М. А. Й.) Скъпи мои, аз съм с вас. Но е трудно да се пробие дебелината на преградата, която ни разделя. За да стане това са нужни двустранните ни усилия. Ето, заспивайки с мисълта за общуване с мен, с това помогна да установим в съня ти връзка между нас. Така и в съня си ме видя, и общуване се състоя, и съзвучни записки направи. Трябва да се внесе ритъм и порядък в осъществяване на общуването и да се разруши стената, която ни отделя. Аз съм готова често за влизане във връзка, ако желаеш още повече, ако желаеш още по-ярко, прилагайки и мисъл, и сърце към това, и аз ще се усетя близко. Близка съм и сега.
226. (19 септември). Сине Мой, не мислиш ли ти, че замъглението и отделеността са или от самия тебе, или от антагонистичните токове? Владиката е на стража, готов да подаде ръка, когато е нужно. По-често си спомняй шестмесечния престой на най-близките (Епизод от трансхималайската експедиция на Рьорихови). Как би могъл да се приближиш без изпитание към Светлината? Неизпитаният и незакаленият няма да издържи нейните вибрации. Закалявам и изпитвам с всичко, което е подръка. И се радвам да видя, че нищо не може вече да отклони от пътя. Ще дам възможност да се изпълнят желанията ти, но ако желанията са от Светлината. И на живота ти ще дам възможност да разцъфти с огньовете на такива достижения, които бързо ще те накарат да забравиш за трънливия и труден път към тях. Всичко твое е все още напред — не в Плътния, а по-нагоре. Не заради Плътния, а за по-нагоре се твори твоят подвиг и труд. Как по друг начин да наречем, ако не подвиг, пътя, когато в мрака си сам, изоставен от всички и няма помощ от хората — нито от близките, нито от далечните. Да устоиш в Мен при тези условия е подвиг.
227. (22 септември). Трябва да бъдеш силен винаги. Правилно е казал Вивекананда, че слабостта е непростим грях. Всеки, дори и слабият човек, поне един път в живота си се е чувствал силен. Значи силата може да бъде предизвикана към проява от духа. Често слаби и безпомощни жени, спасявайки своите деца, проявяват както физическа, така и духовна сила. Ресурсите на духа са неизчерпаеми. Може да се взема отвътре. Може да се съберат от миналото всички моменти на проява на силата на духа, знаейки, че това, което е било възможно преди, е възможно винаги. Слабият пред трудно препятствие или при трудно положение се обърква и изпуска последните си сили, а силният обратно — събира всичките си сили във фокус, напрягайки ги за действие. Не трябва да си позволяваш да губиш съзнание за силата си, каквото и да става навън. Двама човека, страхлив и безстрашен, с еднаква физическа сила, ще окажат различно противодействие на врага — единият ще отпусне безсилно ръце, другият ще се бори докрай. Значи силата зависи от състоянието на съзнанието. Задачата на тъмните е да обезсилват носителите на светлина. Имат голям опит и се възползват от всички възможности и подходи, само за да отслабят. Трябва да се забелязват и разбират старанията на тъмните. Иначе загубата на сили ще бъде неимоверна. И трябва да се оказва силна противодействие на тъмните опити. Неунищожим и неуязвим, непобедим е духът, който е осъзнал тези свои качества. Съединен пък мислено с Водещият Йерарх, е по-силен с това хиляди пъти. Нима някой е силен срещу Нас? Нима някой е силен срещу съзнанието, обединено здраво и силно с Владиката? Несъкрушим и непобедим е Нашият воин, слят и обединен в съзнанието си с Нас. Признаването на своята слабост и усещането й ще бъде вече поражение за духа. Не трябва да се допуска това състояние, тъй като то е от тъмата и се подхвърля злобно от тъмата, защото, довеждайки своята жертва до такова състояние, те могат да правят с нея, безволева и лишена от сила, всичко, каквото поискат. Ето защо е така опасно усещането на своето безсилие. Достигнато и направено е толкова много, а когато е дошло времето за преминаване на ново стъпало, тъмните изобретяват нови злонамерени хитрости. Но уловката трябва да се разбере, а също и това, чрез кого се подхвърля вредата. Използват всекиго, когото е възможно. Борбата и победата ще се състоят в утвърждаване на своята сила и обединяване на съзнанията с Учителя на Светлината. С Него заедно срещу всичко, което е насреща. Подтискането на волята от заобикалящите го условия и хора е често явление в живота на ученика. И през това затруднение трябва да се премине успешно. Защото това също е изпитание и може би едно от най-трудните, давано тогава, когато много вече е преодоляно. Ти си успял да победиш звяра в себе си, но на тъмните не е необходима тази победа. И те се стремят да превърнат силата в слабост. Да се види косматата ръка в това ще бъде също победа. Откривайки чрез кого пропълзява вредата, може да се разбере, че не толкова отдалечените, колкото близките служат като проводник. Пътят е самотен, беше указано и за изоставянето от всички. Всичко това нека да даде сила на духа да противостои на новите опити на опашатите да угасят огньовете на духа. Каквото и да става навън, съзнанието за собствената сила не трябва да се губи, защото това ще бъде краят на възхода. Напротив, нека тъмните опити помогнат да се съберат всички сили на духа в едно за противопоставяне на тъмата. Нека тъмата послужи за увеличаване на светлината и да се случи не това, което на нея й се иска, но това, което ще даде сила на духа за победа над нея. Не са необходими никакви външни действия, ако условията не позволяват, а трябва, събирайки всичките си сили, да се утвърди съзнанието за своята сила, която е непобедима от нищо и никого. Излез огнена сила от моите глъбини — така може да я призовете. Искаха да унижат, да обезценят, да обезсилят и стъпчат, прегазвайки с крака си, но Владиката е на тази страна. Не ще дам на тъмната глутница да ликува и зад чертата няма да я допусна. Събирането и съсредоточването на силата във фокуса на съзнанието в такива моменти е необходимо, за да се даде
