подвизи, във видими за света и за очите на мнозинството дела. Понякога е така, но понякога служенето на Светлината става в тишина и мълчание и невидимо за света. Светоносецът носи в аурата си енергията на Светлината и я излива върху всичко обкръжаващо мълчаливо, без думи правейки благодеяние на света. И тогава всеки, с когото влезе в съприкосновение, получава от него заряд светлина. Мрачни са аурите на хората и всеки контакт със светоносеца ги осветява. Много енергия губи горящото сърце, затова и неговото Служене на Светлината се нарича Велико.
246. Невидимият подвиг, подвигът в ежедневието на света понякога е по-труден, отколкото видимият. Особено труден е, когато е в самота. Изпитанието на самота, когато вървящият е изоставен от всички, е характерно за високите степени.
247. Не трябва да се бяга от утежнените обстоятелства, защото опитът, даван от такова изпитание, е необичайно ценен. И често е невъзможно да се придобие по други пътища. При това особено ценни са затрудненията от обкръжаващите. Почти всяко такова обременяване донася ценни познания за човешката природа. А да се познава човекът не е малка работа. По пътя на познанието трябва да се премине през това. Ученикът не може да бъде незнаещ. Неговата цел е да заприлича на Учителя и затова той трябва да упознае човека. За всеки опит трябва да се заплати и макар че цената е висока, познаващият се радва на възможността да го придобие. Затрудненията и огорченията, подигравките и непризнанието, получавани от хората, нападките и злобата — всичко това е заплащане за опита в опознаването на човека. Казано е: късо е познанието за човека, но е дълго придобиването му. Погрешно е да се смята, че Учителят не може да създаде по-добри обстоятелства. Може! Но ако лошите учат по-добре, отколкото добрите, тогава Учителят не бърза да ги променя. И може ли да се съжалява за това, че придвижването в опита и знанията върви по-бързо? С такава тежка цена се дава познанието за природата на астрала, във властта на който се намират повечето от хората. Не е възможно да се преуспява в Учението без да се познават хората. Затова няма да съжаляваме за цената на уроците на живота, когато хората изявяват своята същност, раздирана от движенията в неугледната обвивка на астрала.
249. (13 октомври). Великото Пришествие. Докато бушува бурята и продължава битката, върви всепланетната подготовка на съзнанията за осъществяване Пришествието на Великата Жертва. И когато готовността бъде потвърдена, Тя ще премине над света. Ще бъде почувствана и приета от сърцето и видяна с очите на сърцето. Тя ще бъде невидимо видима. Но сърцето, което я е възприело, ще се преобрази. По линията на сърцето е станало разделението, по линията на сърцето ще дойде и преображението. След преобразяването на сърцето ще последва и преобразяването на света и цялата планета, наситена с Лъчите на Светлината на Владиката, ще бъде очистена Светлината. И тогава ще се осъществи това, до което са се домогвали най-добрите хора на планетата. Тогава ще се прековат мечовете на плугове и тъмнината, изгонена от планетата, вече няма да бъде в състояние да пречи на преобразяването на целия живот. Много добри начинания се залагат и сега, но тъмнината пречи, нахлувайки незабавно във всичко, затъмявайки всичко и доброто се превръща в лошо, внасяйки капки отрова във всичко, даже и в най-доброто. Но ще си отиде тъмнината, заедно със сподвижниците си и хората ще въздъхнат свободно, отхвърляйки хилядолетното робство. С какво силно противодействие се осъществява установяването на мира. Би трябвало мирът да е нужен на всички, но тъмната йерархия и нейните подгласници и всички привърженици на тъмнината — всички са въстанали срещу мира. Но техните дни са преброени. И яростта на отиващите си няма да спре колелото на еволюцията. Ще поразя всички вредящи и вървящи срещу. Мирът на Земята ще бъде утвърден. И не тези, лицемерно повтарящи „Господи, Господи“ ще влезат в царството на Новия Свят, които днес, както и да се наричат, се борят за утвърждаването му на Земята и отстояват делото на всепланетния мир. Те могат да се нарекат изпълнители на космическата воля, тъй като, подчинявайки се на определените срокове, прокарват нови пътища за народите. Старият свят няма да го има. Свършва времето на войните, спекулациите, борсите, ограбването на слабите и сираците; с борба и буря навлиза в живота Новият Свят. Които са за него, те са с Нас и Ние сме с тях. Новият Свят ще победи. Тази победа е неминуема. Окончателната му победа над стария свят на кръвопролития, убийства и насилие ще обозначи и времето на пришествието на Великата жертва на Земята. Полето на нейната проява ще бъдат сърцата на човеците.
250. Постоянството е синтетично качество и без него всички останали качества губят своята ценност. Непостоянна преданост или любов, или устременост, или равновесие са лишени от смисъл. Кому е нужна преданост, която днес я има, а утре изведнъж изчезва или любов, или безстрашие, заменящо се със страхливост. Постоянствое нужно във всичко. Това е най-добрата защита срещу колебанията на астрала и всички преходни движения в трите обвивки. В постоянството се изявява обликът на Висшата триада, когато Мълчаливият Наблюдател става близък. Постоянството ще помогне да се пренесе над всички явления на Майя и близостта на Владиката. Същността на постоянството се проявява в огньовете на неугасимите пламъци на качествата. Силната преданост на Владиката, пренесена непоколебимо през целия живот, ще бъде огнена победа на духа над сенките на преходното, над неговата временност, над света на земните въплътени. По същия начин и всички останали качества, утвърдени от огъня на постоянството, ще бъдат скала за духа и стълба за възход към Светлината. Говоря за неугасимия огън, постоянно горящ в пламъка на сърцето и изявяващ се в качеството на духа, наричано постоянство.
251. (15 октомври). Приеми Светлината, с нея ще победиш, изтръгвайки тъмнината от орбитата на своя микрокосмос. Изгонването на тъмнината е стъпало към преодоляване на стария човек в себе си. Всяка мисъл е или от светлината, или от тъмнината. Бдящото око вижда всяка мисъл и ако нейната същност не е от светлината, я изхвърля от съзнанието. Няма друг способ за освобождаване от мрака, тъй като той навлиза в човека чрез мисълта. Нужно е непрекъснато бодърстване, защото промъкналата се в съзнанието мисъл оставя своя отпечатък върху аурата и служи като среда за нейното повторение и нарастване. Като семе на плевел, попаднало вътре, което дава своите нови кълнове. Контролът е нужен и поради това, че при попадането на такава мисъл е по-лесно тя да се убие в зародиш, отколкото да се бориш с гиганта, израснал от нея. Мисълта може да расте безпределно, а с гигант на злото не всеки може да се справи. Контролът над мисълта освобождава човека от излишна борба и ненужни загуби на енергия. Без това условие на постоянен, стражеви контрол е невъзможно овладяването на мисълта. Овладяването на мисълта е нужно каквото и да стане, защото в Тънкия свят царства мисълта и животът на съзнанието се утвърждава от мисълта. Можете да си представите какъв живот си утвърждава съзнанието, намиращо се под пълен контрол и във властта на своите собствени необуздани и тъмни мисли. Защото там мислите създават видимо обкръжение на човека и предизвикват в съзнанието съзвучни на тях реакции. Там мислите са видими в ярки и живи образи, подобни по яркост на предметите в Плътния свят и представляват за човека очевидност, в която той живее. Този, който е овладял мисълта, може да си сътворява обкръжение по своя воля; този, който не я е овладял, ще бъде жертва на мислите, съзвучни с господстващото и привично за него в живота му. Утвърждаването на бъдещото свое обкръжение в Надземния свят и условията на съществуване там се създават сега на Земята от тези мисли, които преобладават в съзнанието на живеещия на Земята в плътното си тяло човек. Затова призоваваме към красота, затова утвърждаваме красотата, затова казваме, че трябва да пронизва със своята светлина мислите, за да не се срамува човек от светлината си, когато премине великите граници. Така поставяйки ударението на мисълта, може спокойно, уверено и смело да се върви по тясната пътека, водеща към живота. Трябва да се осъзнае, че мисълта води човека, че тя е реален фактор на битието на духа в пространството, че мисълта е продукт на милиоани години еволюция на формите, станала оръдие на човека едва на определен етап от от стълбата на живота. Следователно, съветът: „Овладейте мисълта си“ е абсолютно необходим.
252. (16 октомври). Утвърждавам действителността, в противовес на очевидността. Утвърждавам реалността на трите свята и силното присъствие на двата невидими в Плътния. Няма нито едно действие, което да не засяга и трите. Нима мисълта е от Плътния свят? Проявява се в Плътния, но се заражда по- нагоре. И организмът на човека също е сътавен от елементи на трите свята. Когато гледате мъртво тяло, виждате елементи на Плътния свят, не оживени от присъствието на астралното и тънкото тяло. Те, обаче,
