разобличаване очарованието на астрала; изучаване устройството на Тънкия свят и различните състояния на неговата материя; областта на стихиите; физиологията на тънкото тяло; законите, на които се е основавала отхвърлената от Учението магия; областта, изучаваща земното кълбо: близкофизическата повърхност, тънката структура и по-нагоре; посещаване на всички ъгълчета на земното кълбо и навлизане в неговата отдавнашна история и древните геологични периоди; историята на човечеството, включително и нейното изучаване по свитъцита на акаша.
4. Насочване към изучаване на пространството извън аурата на Земята: Далечните светове и животът на тях; свързване и контакт с тези, с които по един или друг начин е бил свързан човешкият дух на Земята.
5. Оказване помощ на тези, които се нуждаят от нея или на тези, които, преминавайки в Тънкия свят, не знаят нищо за живота в него, но не го отричат; беседи, поучения, разяснения към онези, които са на по- ниско стъпало на развитие на съзнанието и получаване от тези, които са по-нависоко.
6. Контакт с Йерархията по веригата на връзката.
7. Създаване на огнища на знание и възможност да бъде получено според линията на набелязаната през земния живот устременост.
Така се създава подготвеност на съзнанието при прехода в другия свят, когато човек няма да пита какво го очаква и какво ще прави там. Мнозина, подобно на плашила или чучела, се лутат тъпо и безсмислено там без всякаква цел. Целта трябва да се осъзнае и утвърди още тук. Там ще бъде късно. Дерзайте. Само дерзаещият, устременият и знаещият какво иска го получава. Искайте, чукайте, търсете и ще ви се даде, и ще ви отворят и заситят по силата на закона.
283. (13 ноември). Ако не утвърдите мисълта какво ще правите там, то ще останат да действат автоматично онези стремежи, желания и склонности, които са съществували в съзнанието през живота тук, както добрите, така и лошите. Но тъй като земните желания там могат да бъдат удовлетворени само във въображението, с въображаеми образи, то следствията ще бъдат мъките на Тантал, тоест нещо приличащо на ситуацията на Земята, когато мисълта оформя желанието, но животът не дава възможност то да бъде изпълнено. Мислено на Земята материалното желание не може да бъде удовлетворено.
Безобразието и злото са синоними. Красотата и доброто са синоними. Служенето на красотата тук обуславя красотата на обкръжението там и обратно — безобразието създава обкръжение на зло и тъмнина. Животът в тяло е подготовка за творчеството на духа там. Всички развъплътени започват да творят там, по-точно продължават да творят с мисълта си. Но на Земята творчеството се осъществява в съответствие с живота и творчеството в Плътния свят, а там — изключително чрез мисълта. При това продуктите на творчеството заобикалят съзнанието и създават обстановката, в която човек живее. И светлината, и сенките се сътворяват от мисълта. Всички творят, но умният прави това съзнателно. Всеки може да се научи да взема участие в живота на Тънкия свят от сега, защото животът в Плътния свят е неотделим от този в Тънкия. Двата свята са тясно свързани. У човека от Плътния свят са само тялото и физическите му енергии, а всичко останало, целият свят на мислите и чувствата, е от другия свят, невидимия. Затова съзнанието живее едновременно и в единия, и в другия свят, но хората все още не искат да разберат това. От Плътния свят е само текущият ден, докато миналото съществува вече само в пространството, включително и вчерашният ден. Цялото минало е в свитъците на Акаша. На страниците на историческите книги има само букви, бои и хартия, но това, което се символизира чрез тях и което е описано, съществува (реално) само в Тънкия свят. Трябва изцяло да се преразгледа разбирането за плътните и тънки явления — видимите и невидимите. Нотите не са песен, песен в тях няма. Всичко това са символи на тънките явления. Съзнанието е поле на обединяване, където си дават среща всички светове. В него се съдържа всичко. Без наличието на съзнание и разбиране и най-дълбоката по съдържание картина е нищо. Овенът също може да гледа към нея, но да види може само човекът, макар че и овенът все нещо вижда. Да не се оприличаваме.
284. (14 ноември). И все пак, независимо от голямата сила, с която се съпротивлява на Светлината вехтият човек в себе си, движението е възможно и е възможно да се постига успех. Така и утвърждаването на постоянния Образ на Учителя в третото око може да се увенчае с успех, ако не се спираме пред неудачите на цялата поредица от предшестващи опити. „Аз искам това, а вехтият в мен не иска, но той е от миналото в мен, докато искащият е от бъдещето, в което е победата над миналото.“ Именно в бъдещето всичко е достижимо. Бъдещето разрушава несъвършенството на настоящето и устремява към победата напред. Колко хубава дума е „победа“. И колко привлекателна е тя за духа на отсъдения победител. Този, който е с мен, ще има бремето на борбата, която е неизбежна, но в крайна сметка винаги ще бъде победител. Победителското състояние на съзнанието е много важно за постигане на победата. Защото това е вече предусещане за победа, знание на духа, че той е непобедим и ще възтържествува над всдичко, което като тъмна преграда застава на пътя, за да го отдели от водещата Светлина. Как да убедим търсещия Светлина за значимостта на малките победи, като необходимо стъпало към големите. Кок му се искаше вчера на астрала, подражавайки на другите, да се присъедини към празника на случайно срещнатите хора, прахосващи силите си на вятъра и колко явно беше усетено присъствието на сдържана сила, когато палячото беше удържан от проявяване. Поредица от такива и подобни победи ще даде натрупване на сила. А силата не е нищо друго освен огън, натрупан в чашата. Как да убедим, че действието на сдържаното мълчание е по-силно от проявеното външно (действие). На повърхността сякаш няма нищо, но удържаният от волята огън сияе невидимо. Подвигът на мълчанието, подвигът, извършен в мълчание, мълчаливото действие по своя резултат може да бъде много по-мощно от това, което е видимо за очите. Така и невидимите, но мощни течения в живота обикновено се изплъзват от наблюдението. От тук и грешките в прогнозите и неочакваността на много събития. По такива пътища се твори бъдещето на света и те са неведоми.
285. (15 ноември). Приятелите трябва да се познават добре и, познавайки ги, да не се осъждат. Сам, сам, сам, не полагайки се на чуждите думи, защото животът е показал доколко хорските думи понякога не съответстват на действителностт, дори и говорещият да вярва в това, което казва.
(В един през нощта). Смятам, че трябва да се запази непроменено основното направление на лодката на духа, макар и вълните на житейското море да се опитват да я отклонят. Трябва здраво да се държи кормилото в ръце. Ако твърдо се съблюдава направлението, вълните губят силата си на противодействие и лодката ги пресича, сякаш това не са вълни, а призраци на Майя, каквито в действителност те и представляват. Следвайте посоката на Лъча и тежката ключалка ще падне.
В Тънкиясвят духът постига предела, поставен от него преди полета с устремеността на неговите собствени мисли. Набелязаното ще бъде постигнато. Няма да пречат нито телесната, нито астралната обвивка, защото и двете ще бъдат отхвърлени. Аэ когато бъдат отхвърлени всички временни обвивки и духът се освободи от тях, става възможно осъществяването на устременостите на духа. Утвърждавам дерзаенето към недостижимото и недостъпнато, защото невъзможното тук става възможно там. През цялото време говоря за устременост на духа, а не на тялото, не на астралната обвивка. Към висшето се прилагат и висши закони. Затова и изпълнението става по висшия Лъч. Заветът „Дерзай, чадо“ е от духовен порядък, тъй като за земните дела и без това дерзаят свръх мярка и в ущърб на духа. Проявите на духа са от Висшия свят и затова когато духът бъде призован към действие, призраците на Мая се разлетяват, превръщайки се в нищо. Затова указвам да действате духом. Действията на огъня на духа са по висшата скала. А висшето управлява нисшето, което е подчинено на духа. Трябва само да се осъзнае тази висша сила в себе си и да се призове към действие. Човек поверява себе си на висшето в себе си. Казано е било: „Вие сте Богове“. Какъвто счита себе си човек, това предствалява и в живота. Считайте себе си за Синове на Светлината и проявете това разбиране в действие. По низините няма да стигнете до мен, възможно е само по висините, защото към мен води стръмният път. Оставете земната карма на нейното течение и поверете себе си на мен. И за нея, и за вас ще се погрижа. За вас е пътят към Светлината и грижата за него. Където е сърцето ви, там е и пътят, защото пътят се настила от сърцето. Ако искате, наричайте го „път на сърцето“. Сърцето е голям магнит, еднакъв с с Висшия свят. В него е „всичкото“ (същината) на човека. СКърцето надживява всички обвивки. Ще ви кажа голяма тайна: сърцето е безсзмъртно. То не умира, а преминава от обвивка в обвивка, през цялото време разгръщайки и разширявайки своя огнен потенциял, който по своята същност е безпределен. Когато съзнанието е пренесено в сърцето, тогава се утвърждава непрекъснатост на
