съзнанието, тоест безсмъртие.
286. (16 ноември). Мисълта, неприложена в живота, не дава отлагания, тоест няма да има корен или основа в микрокосмоса на човека. В Надземниясвят такива мисли ще бъдат пометени от астралните вихри и затова безпочвените мечтания са безплодни и не дават реални следствия. Но творческата мисъл се различава от безплодната и празната. Йогът, строящ мислено храм на няколко прехода от своето местоположение, няма нищо общо с проявата на празната мечтателност. Ние ценим мисълта, породила решение. Прилагането на мислите в живота е отправна точка за действията на духа в Надземния свят. Но можете да си представите тези действия от страна на пияницата, наркомана или престъпника. Защо се осъжда безобразието и се възхвалява красотата в действията? За да се предпази в Надземния свят човекът от тъмата. Защо е толкова важно как постъпва човек на саме? Защото там, където няма нищо тайно, скритото в човека излиза навън. Какъвто е човекът, такова е и всичко, което го заобикаля. Законът за съответствието е мощен. Той управлява живота в световете. Всяка мисъл поражда съзвуно й обкръжение, което става реалност за породилия мисълта. Мислите, потвърдени с прилагане и събрани в Чашата като отлагания от кристали огън, представляват в Надземния свят действащ фактор, привличащ магнитно съзвучни на него условия. И човек пожънва изцяло плодовете на своите мисли. Добре ще е, ако те са добри. А ако са лоши? Съдия е самият човек, творец на добро или зло, на ткъмнина или на Светлина. Съди сам себе си е формулата на пространствената справедливост. Ето защо се чуват вопли и стенания на духа в Надземния свят. Мнозина ли мислят светозарно? Защото ще се наложи да се дава отговор за всяка мисъл и за всяка дума. Отговорността за мислите се заключава в магнетично-съзвучната реакция на пространството на всяка от отложените в чашата. Сумата от ткяхните излъчвания се отразява в аурата. И чрез нея постъпва светлина или тъмнина. Няма утеха за породилите тъмни мисли. Но затова пък носителят на сияйни мисли се насища със светлина и радост на духа и предствалява благословия за околните. Устремеността при това играе решаваща роля. Устремеността ще бъде двигател за духа в Надземния свят. Но да се устремяваме трябва на Земята и от Земята. Земята е отправна точка за духа, като трамплин за скачане или като стартова писта за самолета. От тук и разбирането за ценността и необходимостта на земните въплъщения, като единствен път към безпределността, защото духът не е временен, съществуващ във вечността, но е безпределен.
287. По поведението на сън може да се съди за свойствата и качествата на духа и, правейки си от това съответните изводи, да се внасят необходимите корекции на това, което подлежи на изправяне и усъвършенстване. Не трябва да се оставя погрешното поведение без поправка. Ръководство е нужно и тук — на бодърстващото съзнание над спящото.
288. Имайте пълна вяра в бъдещето и по този мост ще се доберете до нас.
289. (17 ноември).
290. (Гуру). Когато съществува устременост да се приложат собствените сили за Делото на Владиката, тогава се изпращат възможности и помощ — стига да има към какво да се приложат. Желанието за действено служене трябва да се подържа в себе си постоянно. Даваните възможности не трябва да се изпускат, защото са неповторими. Ние също следим постоянно, за да помогнем там, където е възможно, където е налице огън. С времето се дават и възможности, но на тези, които са ги заслужили. Ценим постоянството е предаността, защото малко останаха от тези, които ще дойдат до края. Трябва да се държи съзнанието в пълна готовност за използване на възникналите възможности. Ние сме с вас. Трабва да се отхвърли всеки страх — магнетизмът на неговите излъчвания е голям и носи вреди. Но тежкото време ще свърши и ще стане по-леко. Всичко ще дойде с времето си и без големи приготовления. За нашата близост може да се съди по напрежението на горящия вътре пламък. Знаци за близостта ще бъдат дадени. Изпращам далечен поздрав. Всяко нежелателно качество, открито или отбелязано в себе си в продължение на деня, трябва да бъде унищожено с огненото обгаряне на внушението. Ако то е достатъчно мощно и напрегнато, понякога е достатъчно едно обгаряне, дори и в случай на застарели привички или слабости. Трябва само да се поиска и да се поиска много силно, с цялото същество.
292. Слушателите са два вида — обикновени земни и развъплъщенци. Обикновени може да има (наоколо) един-два, но невидимите са стотици. Трябва да се обръщаме към тях мислено, защото те се привличат по съзвучие и склонности на духа. Невидимата аудитория е напълно реално явление. Това е и причината тъмата да беснее, когато записите се четат на глас, защото се стреми да попречи с всички средства и особено чрез околните, стоящи наблизо, превръщайки ги в оръдия на своето въздействие.
293. (18 ноември). Ако утвърждаването на едно или друго качество по пътя на самовнушението се е удало в малкото, то ще се удаде и в голямото и огромното. Но с малките порези (трънчета) на духа борбата е по-трудна. Всяко от тях може да бъде извлечено със същото това самовнушение. Стига само да не се умориш в работата, защото трънчетата са много. Животът предоставя маса възможности за това, при това ежедневно и да се очистват духът от израстъците му може в хода на труда през всеки ден. Радостен е такъв труд, който е увенчан с победа всеки ден. Може да се превърне в правило да се посвещава на тази световносна работа определено време всеки ден. Стремете се и освобождаването от насъйбрания боклук ще тръгне, от вековните натрупвания — отживелиците от миналото. Много излишен багаж влачи след себе си човек. Забелязаните в течение на деня слабости, недостатъци и привички могат по този начин да се изкореняват една след друга упорито и планомерно.
294. Правилно постъпвате: ударът трябва да се нанася не по изпълнителите, а по тъмните съветници, тласкащи околните към вредителски действия. Докато противодействащата им мисъл е насочена към изпълнителите, тя е безрезултатна. Но щом бичът се стовари върху тъмните злонамерени съветници, вредителството бързо се прекратява, тъй като огънят на мисълта пари, а те са привикнали да се крият зад своите не знаещи истината изпълнители и така да избягват заслужения удар. В действителност тяхната тактика е стара и еднообразна, макар и хитрините да се променят. Те винаги се крият зад гърбовете на близкостоящите, за да избегнат прякото въздействие и опарвания. Това трябва винаги да се помни при защита от тъмните и отбраната на близките и делата. Те с готовност се възползват от невежеството, неверието и отричането на действителността от страна на своите слепи и незнаещи истината помощници и така преуспяват в сътворяваното от тях зло.
295. Майя на Земния свят, астрална Майя, Майя на Менталния свят — всичките са от един корен. За Майята на Плътния достатъчно е говорено. По-сложно е с астралната Майя. Тя се изявява и в Плътния свят, но в астралния се облича във форма и очите на съблазнилият се я приемат за реалност. Тези, които все нещо знаят, се възползват от незнанието на идващите от там и приемат плрашещи новодошлите облици или създават около тях призрачни форми на всевъзможни мисловни образи. Тяхната задача е да не изпуснат жертвата от кръга, който са й очертали. Виждайки по аурата слабостта на духа и влечението му към нисши прояви, те създават прелъстяващи го форми и мисловни образи, тласкайки го към съчетаване с тях и поглъщане от тях. Мнозина не издържат и се подават на отровата на изкушенията, и биват въвлечени във водовъртежите на астрала. Но маските на злосторниците могат да се смъкнат, фантомите на изкушенитео да се изгорят с мисъл и да се освободиш от натрапниците. Образите и формите, сътворявани от развъплътените, също са вид Майя, тъй като съществуват само в пространството, без да имат основа на Земята. Вътрешният свят на всеки жител на Тънкия свят, изразен в мисловните образи, също представлява Майя. Всички заблуди на мисълта са оформени там. Да се потопиш в тях означава да се заобиколиш с това, което няма отношение към реално съществуващото. Светлината, Йерархията на Светлината, Носителите на Светлина са извън Майя. Чрез тях е и доближаването към света на реалното, който се основава на красотата.
296. (М. А. Й.) Планът на Владиката е неотменим. Той ще бъде осъществен. Той се осъществява
