на духа. По този начин, утвърждавайки ги, човек утвърждава вечния си живот в безсмъртната си триада. Трудно е да си представим, че най-блестящият интелект наподобява ярък фойерверк, а скромното и незабелижимо качество на духа, например самоотвержеността, на далечното слънце в пространството, не умиращо векове. От високите размисли се формира полезно достижение. Затова е полрезно да се добави и огънят на мисълта при оформянето на висшата триада. Обикновено съзнанието на човека пребивава в нисшите проводници, здраво свързани с живота на Земята. Трябва по-често да се изважда съзнанието от тях и да се потапя във висшите сфери. Действието на огнената мисъл е безсмъртно. Осмободената от елементите на астрала и заблудите на интелекта мисъл ще помогне да се съберат и фокусират в кристали частиците светещя материя луцида, влизаща в състава на елементите на огненото тяло. Магнетичната сила на мисълта е гаранция, че това достижение е възможно. Но трябва да се желае, но трябва да се дерзае, но трябва духом и със сърцето да се приеме и утвърди пътят на царствената огнена йога. Аз потвърждавам, че безсмъртието на духа, проявено във формата на непрекъснатото съзнание, е достижимо.
(в 1 часа през нощта). Когато има загриженост за поръчаното, зоркоста няма да се притъпи и това ще позволи да се забележи всяко ново благоприятно обстоятелство, за да се използва целесъобразно. Разбирането, задълбочено с Учението, дава възможност да се избягват грешките в оценката на ставащото. Затова дръжте съзнанието си в пълна готовност за действие.
306. (24 ноември). Не трябва да се смущавате от голямото разстояние, разделящо настоящото стъпало на духа от най-високото, осъзнато от разума. Защото дори и тази най-висока все още не е краят, тъй като безпределността няма такъв. Но достигнатият от съзнанието таван ще бъде област на магнитно притегляне за устременото към еволюцията сърце. Само не трябва да се поставят предели, предполагайки, че по- нататък вече няма накъде да се продължава. Недостижимото тук е достижимо там, във високите сфери и кой знае каква степен от пътя към собствения идеал ще бъде достигната в Надземния свят. Не напразно се споменава за дерзаене. Дръзвайки към голямото, малкото по-лесно ще се възприеме за прилагане в живота. Каналите на достиженията се прокарват в пространството чрез мисълта. По тях се устремява духът, отхвърляйки последователно своите обвивки. И когато са отхвърлени всичките, нищо вече не го задържа, устремен към вечното. В този момент каналите, прокарани от мисълта в пространството, ще послужат като стъпала за духа в неговото издигане към въплъщаването в себе си на онзи идеал, до който се е ограничил в разбиранията си духът. Пределът се поставя от мисълта и над границата, очертана от самия него, духът не може да се издигне. Затова указвам: шийте по-широко от широкото, тъчете с бисерната прежда на духа, рисувайте шарки за духа в огнените сфери. Дръзновението е плодоносно, особено в Надземните сфери. Неприложимото тук там е приложимо, недостигнатото — достижимо, невъзможното — възможно. Но отправният пункт си остава все пак Земята. Без Земята не можеш се издигна. Така земното съществуване придобива особен смисъл, дълбок и нужен. Ненайковците са готови да полетят и да изоставят Земята, но затова пък и голямо падение ги очаква, защото се лишават от опора за краката, без която поривът безпределността е немислим. Земята и земните въплъщения са именно това, което трябва непременно да се премине от духа в неговия безкраен път по далечните звезди. През Земята трябва да се премине, приемайки всичките й дарове и всички възможности, които предоставя. Земята е космичният дом на нашето човечество, усвоен от човечеството за живот на нея в продължение на много милиони години. Друг такъв дом в космоса не може да се намери. Има по-добър и по-висш, но за неговото усвнояване са необходими дълги години. Тук, на Земята, за устремения дух всеки ден е изпълнен с нови възможности за нови победи и нови достижения. И те нямат край. И Лъчите са над пламтящото сърце, и Образът на Водещия е близко, и просторите на сияйната мисъл са отворени за този, който дерзае. И крилата израстват за полет. Затова ви казвам: вървете, аз съм с вас през всичките дни на вашия живот на Земята и в Световете, до края на Манвантарата.
307. Сине мой, духът е вездесъщ. Но всяка обвивка принадлежи на своя план и е ограничена от него. Вездесъщието на духа се проявява частично в неговата делимост, в ясновидството, ясночуването и другите ясночувства. Апаратите на всички чувства се съдържат в човека — на физическите, на тънките и на огнените: това са физическото зрение, слух и прочие чувства, астралните зрение, слух и прочие, и всички огнени чувства. Чувсвата и техните апарати се разпростират до Огнения свят. Огнените чувства не са ограничени от нищо. Гова е царството на духа. Но духът се затъмнява от обвивките. Чувствознанието и знанието на духа са предварителните стъпала на всезнанието. Основата на чувството е неговата безпределност. Не трябва да се ограничава явлението в неговото разбиране сега. Безпределността е във всичко, дори в атома и всичко е в безпределността. Формата има презел, но духът няма такъв, макар че временно е ограничен от формата на обличащите го в дадения момент обвивки. Ограниченията на обвивките могат да се преодолеят, издигайки се духом над тях. Пътят за преодоляването е Огненият път, тоест пътят на оформяне на огненото тяло. Затова колкото е по-трудно, толкова е по-близо до целта и колкото по-зле, толкова по-добре, ако духът се бори до край, защото непобедимостта е в духа. Трябва да се разбере, че победата е в духа, а не навън. Външната победа, при вътрешно поражение на духа, поражение и обратно. За пример нека служи Голгота: временно тържество на тъмата при победа на Спасителя в духа и крайна победа на Светлината.
308. Приятелю мой, когато даваните указания се прилагат в действия, тогава става придвижване по- нататък. Изпълнението на указанията служи като стъпала на подема. Може да се постъпва така, че и малките действия да съответстват на набелязаната цел. Ако целта е могъществото на духа, то всяко дейстие, всяка постъпка, всяко чувство и мисъл трябва да бъдат съзвучни с него. Така и достойнството на духа не може да бъде утвърдено, ако не е обуздан палячото.
Ако действително повярвате, че аз съм с вас винаги, то и поведението ви при осъзнаване на постоянното присъствие ще се измени коренно. Теоретичното признаване е недостатъчно — трябва да се приеме това твърдение с цялото съзнание и с цялото сърце.
309. Магнетизмът на мисълта. Мисълта извлича от пространството съзвучните й елементи в пълно съответствие с тази сила, която е вложена в нея от човека. Веднъж породена мисълта расте, ако получава подхранване от своя родител. Ако упорито се връщаш към една и съща мисъл, тя може да израсте до гигантски размери и обезателно ще се прояви в действие. От пространството могат да се извличат съзвучни мисли, усилвайки и разширявайки по този път своята основна мисъл. Гаранция за привличането на мисли ние даваме, но да се научи да го прилага в живота всеки трябва сам.
310. (26 ноември). Сине мой, осъзнаването на Великото Присъствие ще бъде знак за преодоляването на илюзията на триизмерното пространство и утвърждаване първите стъпала на вездесъщност на духа. Стъпалата на възхода най-напред се преодоляват съзнанието, а после и в живота (навън). Външното няма никакво значение за духа до тогава, докато не е възникнала вътрешната реакция на това, което въздейства отвън. Целият смисъл е в нея. Докато не е нарушено състоянието на равновесие вътре, победител остава духът, дори и всичко вървящо против да тържествува от привидната победа. Огънят на равновесието е непобедим. Неговите вибрации са по-тънки и по-високи, а следователно и по-силни от вибрациите, идващи отвън. Враговете могат да ви унижават, да се гаврят и да издевателстват над вас, но докато равновесието е непоколебимо, радостта на враговете е преждевременна. Да се управляват и владеят състоянията на духа също е психотехника. Смятат да преборят нещо вън и устремяват силите си навън, докато победата се състои в правилната реакция на духа на яростта на външните въздействия. „Идва князът на този свят, но няма нищо в мен“. Това е проявата на огромната победа на Владиката на Светлината над тъмнната. Мечът на духа е блестял с ослепителна светлина над челото, обявявайки победата, докато мечът, издигнат от ръката на Петра, е било указано да бъде прибран обратно в ножницата. Този отказ от средствата за външна защита и пренасянето и вътре, действайки единствено с началото на духа, представлява форма на изразяване на висша духовна мощ. Всичко става вътре в самия себе си: и борбата, и победата. Затова потвърждавам: съхраняването на равновесие в действията ще бъде победа. Срещу равновесието никой не е силен. Срещу равновесието никой не може да устои. Да се научиш да действаш в състояние на пълно равновесие ще бъде признак на победа. Външното си остава вън, но победата над себе си в духа ще пребъде и във времето ще даде външен ефект непременно и неотвратимо. Значението на равновесието е
