дълбоко. Смисълът на качеството се закючава в устойчивостта на огньовете, проявени в неговата форма и в непоколебимостта тънкостта на неговия пламък. „Огън дойдох да донеса аз на Земята“
311. Дерзаещият към голямото ще успее и в малкото, тъй като действа фокусът за съсредоточване на енергията на дерзаенето, изпращайки съответните вибрации. Пространственият мегафон действа на принципа на ехото. Видимото пространство е препълнено с невидими за окото форми и енергии. В него е съхранено цялото настояще, минало и бъдеще, всичко видимо и невидимо за окото, всички продукти на психическата дейност на човека и на неговото творческо въображение. Това е хранилището и архива на човека и природата. Къде е отишъл вчерашният ден заедно с всичко, което е било? В пространството. Планетата, движейки се по орбитата и устремявайки се заедно със Слънцето към далечната звезда, извършва спирално движение в пространството, оставяйки в него отпечатък или клише на всичко, което става на нея. Нищо не се повтаря, защото планетата всеки миг заема пространствено ново място, никога не севръщайки назад. Ако планетата можешефда се спре, щеше да спре и времето, и животът, и движението върху нея. Но ако съзнанието се насочи обратно в миналото, то някакъв етап от този процес може да се задържи съзнанието в една или друга точка на пространството, вече изминато някога от Земята и да се види това, което е станало на нея. Това ще бъде навлизане в свитъците на акаша, където се пазят отпечатъците на изминатия от Земята в миналото път. Нищо в природата не изчезва и не се ражда отново, а само преминава от една форма на изразяване в друга по непрекъснатат линия на проявата. Паметта на човека е несъвършено изразяване напсъвършената памет на природата. Памет, тоест способност да се отпечатват върху себе си вибрациите на околната среда, притежават всички предмети, всички неща, цялата материя. Тези отпечатъци са много тънки и засега неуловими от съвременните апарати. Но всичко същетвуващо въздейства едно на друго. Слънцето нагрява камъните, Луната предизвиква приливите. Човешката ръка, докосвайки предметите, също ги нагрява. И това може да се установи с прост термометър. Но ако нещо не може да се забележи, това не означава, че то не съществува. Областта на невидимото е много по-широка и по-разнообразна от видимото. Съвременните апарати явно са недостатъчни. Но те могат да се усъвършенстват или да се създадат нови. Най-добрият апарат е човекът, в микрокосмоса на когото са съсредоточени в потенциал най-съвършените апарати. Много от тях, като например апаратът на слуха, зрението, вкуса, частично вече са изучени, но най-тънките и разположени зад пределите на изучените, все още чакат своите изследователи. Нашата цел е да въоръжим човека без всякакви апарати. За тази цел човекът трябва да бъде изучаван с цялата щателност и непредвзетост, като бъде събирано всичко, отнасящо се до проявите и дейността на неговата висша апаратура. Фотоаппаратът на окото вече е изучен, макар и много повърхностно, но функциите на третото око, психическото око, все още невежо се премълчават, макар че би могъл да бъде събран немалко научен материал за неговата дейност. Апаратът на мисленето също е напълно пренебрегнат. Всичко е сведено към физическа активност, при пълно отричане на тънката. Най-главната задача на науката е да изучи човека. Скоро новите апарати ще позволят да се разкрие чудесната действителност и тогава на някои ще се наложи да повярват в това, което сега се отрича. Така пред науката ще се отвори нов прозорец и ще се превърнат в обект на изучаване неизчерпаемите богаттва на невидимия свят, намиращ се в заобикалящото човека пространство. Заслугата за проникване в областта на невидимото ще принадлежи на науката.
312. (28 ноември). И тъй, всичко се пренася вътре и задачата е да се устои. Сгъстяването на тежките външни условия е предверие на промяните. Но това сгъстяване трябва да се изтърпи, без да се губи равновесие. Утвърждаването на желаното качество веднага предизвиква съпротива на средата, силата на която е право пропорционална на напрежението на утвърждаемото качество и силата на желанието и устремеността то да бъде утвърдено. В действителност това облекчава достигането на целта, защото без противодействие, предизвикващо възраждане силите на духа, желаното качество няма да се утвърди. Мъдро може да се порадваме на това, че самият живот ни предоставя възможностите зца постигане на желаното. Силата на съпротивление на околната среда е показател за степента и искнеността на устрема. Това явление може да се разглежда като благоприятен отговор на силното желание за напредък. Ако духът преодолее в себе си този натиск, осъзнавайки смисъла на противодействието, успехът е обезпечен и набелязаното качество се закрепва здраво. При това ще бъде грешка да се насочват силите за борба не вътре, а вън. Това ще бъде сражение с вятърни мелници, защото съпротивата е предизвикана не от външните условия, а от вътрешният растеж. Формулата „който изтърпи до край, ще бъде спасен“ се отнася до явления именно от този порядък. Затова знаещият пренася центъра на прилагане силите на духа вътре, взаимствайки сили за усилената борба от противодействащите енергии, лишавайки ги с това от съпротивляемост, става маг нетично преразпределение на енергиите и силата на противодействие става сила на победителя. Психотехниката на този процес е много сложна, но принципът и все същият: когато силният емоционален вихър се натъква но пълно равновесие, той тутакси се изчерпва, а предизвикалият го омеква, опустошава се и става празна черупка. Равновесието увеличава своята сила за сметка на непредвидливостта на двуногия плиткоумник. Равновесието е полезно винаги, защото това качество е положително безусловно. Но незнаещите насочват своите енергии към външните обекти на съпротивата. Но когато те са подавени, зад тях веднага изникват други, след тях грети и така нататък до безкрай. Докато в същото време лостът, приложен вътре по закона за поляризацията на силите, неизбежно предизвиква желаните резултати. Това противоречи на обичайнато логика на земното мислене и затова е трудно за прилагане в живота. Само постигайки пълна победа вътре, може да се започне действия външно, но при условие за запазване на равновесието и за в бъдеще. И ако външно нещо не е се удало да бъде постигнато, да предположим поради кармични причини, то вътрешната победа стократно възнаграждава за всичко, каквото и да се случи във външното обкръжение. Достижението остава с победителя завинаги, докато външните обстоятелства ще се променят и ще си отидат, както неизбежно преминава всичко в света на преходните неща. Влошените обстоятелства и обревменяването на духа от тях указва на значимостта на преминаваното степен инеизбежността на прелома, защото нито едзно издпитание не е безкрайно. Продължителността му зависи от успешността на преодоляването му. Щом като бъде победено вътре, то си заминава от живота и външно. Тъмната полоса трябва да се изживее със съзнанието, че щитът зъщитава и че Владиката е на пост и наблизо. Пътят на преодоляването е много труден, но затова и победата донася утвърждаването на нови огньове и нови възможности за следващата степен на възход. Трябва твърдо, непоколебимо и огнено да се реши един път завинаги, за цялото бъдеще, което предствои, че нищо външно, никога и при никакви обстоятелства не лишава духа от победата, достигната с такъв труд и при такава борба. Как да обясним по-добре, как да издълбаем в мозъка истината за пхреходността на земното време инерушимостта на духа. Как да обяснич, че придобивайки целия свят, но угасявайки духа и допускайки да помръкне духа, човек губи всичко, даже и това, което е придобил с такава голяма цена, защото в този свят нищо не принадлежи на човека и нещо не може да бъде запазено над определения предел. Всичко е временно, само достиженията на духа са неотнимаеми и представляват истинската му собственост, която винаги е с него. Утвърждавам радостта на безсмъртния дух.
313. (29 ноември). Когато настъпи момент на пралайя на съзнанието не трябва да се мисли, че това е край, че Владиката те е изоставил. Просто трябва спокойно да се изчака този период. Той може да бъде дълъг или кратък в зависимост от предшестващия го подем. Редуването на вълните е неизбежно и изисква разбиране. Съзнанието не би издържало нанапрежението, ако би било непрекъснато в полет. Редуването на вълните или ритъмът е универсално явление. Ритъмът на възходящото съзнание е спирален, при това възходът показва, че спиралата от плоска е станала изтеглена нагоре. Последната точка на подема във витката на спиралата определя и новата точка на неговата витка, но на по-високата плоскост, макар и да изглежда в момента на спад на съзнанието, че всичко е отишло някъде и бъдещето е закрито със завеса. Това също е един вид Майя. Пътят е безкраен и много картини, условия и лица ще се мярнат на различните му отрязъци, оцветени с различни тонове. И нощем, и денем, и в лошо време, и в буря ще се наложи да се върви, но всичко това са само вехи, само нещо, което се мярка в страни, за да отмине безвъзвратно в миналото. Вървящият по безпределния път пътник също е безпределен и вечен, и какъвто и да бъде даденият отрязък, той е временен и кратък в сравнение с това, което вече е минало и с това, което предстои да дойде. Може да се добави, че всяка крачка по пътя учи на нещо, колкото и скучна, тежка или безпокойна да ни се струва. Съзнателното желание да се извлече някакъв полезен урок от всяко положение
