и условие ускорява напредъка, тъй като всяка задръжка и забавяне довеждат до това, че се губи време без полза и набелязаният от кармата урок остава неусвоен, което предизвиква необходимост от неговото повторение. Затова няма да бъде излишен въпросът: на какво иска да ме научи животът, поставяйки ме при тези именно условияу а не при други. Кооперирането с течението на кармата е много плодоносно, докато в същото време противодействието й може да предизвика нежелателни и дори тежки последици. Ако се изправиш срещу кармата, тя може да се обърне към противопоставилия се и да се стовари с цялата си тежест върху него. Спокойствието, приемането на неизбежното и извличането на необходимия урок от него ще помогнат по-бързо да се премине тежката полоса от живота.
314. (30 ноември). Мисълта, отпечатана на хартия, е мисъл, облечена в плътна, материална форам. Тази форма ще бъде символ на мисълта, но не самата мисъл. Фотографията на мисълта е възможна, но отнова не на самата мисъл, но на нейната тънка форма или образ. Всяка форма има своето съдържание. Същността на мисълта е огън, магнетично привличащ и обличащ я с вещество от един или друг вид тънка материя или вещество от стихията. Стихийната материя е светеща. Стихийните облици се раждат, набъбват и живеят под действието на мисълта. От характера на огъня зависи и характерът и природата на стихийният облик на мисълта. Огнената скала от върха до основата си е широка и разнообразна от нисшите огньове до висшите, от черните до светлите, сияйни. Породени от тъмнината или от светлината, тези мисли изпълват пространството. Всяка мисъл е живо същество от Тънкия план. Всяка мисъл е магнитна и се притегля, по закона за сцеплението, към формите, които са й съзвучни и към скъзвучните й съзнания. Да мислиш красиво и ясносияйно означава да се съединиш с прекрасния свят, тоест с Висшия сквят. Красотата е от Светлината. Чрез красотата имате Светлина. Областта на изкуството е област на прекрасното.
Декември
315. (1 декември). Сине мой, Владиката иска контактът да се задълбочи и връзката да се задържа в подсъзнанието и тогава, когато външното привлича съзнанието към себе си. Трябва да се приложи внушение и тук. Външното обкръжение тегне над съзнанието независимо от това дали му се обръща внимание в дадения момент или не — тегне, замъглявайки видимостта на духа. Така реално трябва да стане и усещането за Присъствието на Владиката, да стане Той неотделима основа на целия живот. Всяко действие трябва да се предшества от мисъл за Владиката, за да се слееш неразривно с Водещия, усещайки всеки момент неговото присъствие. Това ще бъде и правилното решение. Защо да се утвърждава близостта само в моментите на общуване, а не постоянно? Авраам е ходел пред Господа, а ученикът ходи пред Владиката. В това състояние на постоянно осъзнаване присъствието на Владиката ще започне и преобразяването на живота. Тогава ще стане възможно и това преодоляване на себе си, което не е се отдавало да сега. Когато сме заедно, е възможно и достижимо всичко. Някои се опитват да отнесат тези думи към земното, но става дума за достиженията на духа, защото достигането на невъзможното е разположена в областта на духа. Ударението е върху мисълта и прилагането на силата се пренася вътре. Оплакват се и обвиняват външното, като казват, че то им пречи, но в действителност пътят преминава вътре в човека и нищо външно не може да го прекъсне, ако човекът разбира, че се движи съзнанието, а не нещо намиращо се извън него. Затова никакви външни условия не могат да попречат на придвижването, ако това не поиска духът. Владиката указва най-добрите възможности и при всички обстоятелтва избира най-добрия подход. В лъчите на утрото на всеки ден изпраща лъча на живота. И трябва вътрешното придвижване по пътя да се утвърди така, че нищо външно повече да не пречи. А когато бъде достигнато това, ще се разкрие и следващата степен и ще се придобие умението да се заставят външните обстоятелства, каквито и да са те, да служат на придвижването. Това ще бъде победа над външното. Тя съвсем не се състои в това да се преправя всичко по своему, а да се взема от всичко ставащо това, на което то учи, като се извлече от него импулс за по- нататъшното придвижване. Ако духът е слаб, той ще се преклони пред препятствието и ще допусне заразата, но силният ще каже: „Ще се преборим“ — и ще го преодолее. Става дума за вътрешното преодоляване, защото външното е без значение, даже и ако е придобит целия свят. Но вътрешното царство е на духа и там той е господар. При осъзнаването на това условие всичко започва да служи на човека — всички сили, всички хора, всички обстоятелства. Няма противни обстятелства. Изкусният мореплавател използва всякакъв вятър по пътя към целта, така и плуващият в своята лодка дух. И когато нищо вече не може да спре, това е победа. По този път върви отсъденият победител, използвайки всичко, дори тъмата, гниеща за цветята на светлината. Над всичко, като непреодолима мощ, се извисява силата на духа. Макар и първоначално тя да не се утвърждава навън ярко, ще дойде време, когато вътрешната победа над себе си ще се отрази на външното, покривайки пътя с редица дела. Няма нищо на света, което може да попречи на духа по пътя му към крайната победа, ако той е разбрал, че нейното постигане преминава през преодоляването на самия себе си. Тогава и само тогава външното загубва своята страшна власт над съзнанието и духът става свободен. И стихиите започват да му се подчиняват.
316. (Дек. 2). Да се върви по върховете означава да се издигнеш духом над бездната на живота и размахвайки крилата на духа да не се допираш до низините, мрачните усои и ниските астрални слоеве. Това означава същао и пребиваване в сферите на надличното. Личното, малкото, ограниченото винаги е твърде близо до низините, от където хоризонтът не се вижда и животът е затворен в малкия кръг на съзнанието. Така за всяко явление съществуват две точки на виждане: лична и надлична. Първата обикновено е погрешна, тъй като е малка и тясна, а втората издига съзнанието над първата и тогава може да се види в далечината и бъдещето придобива реални форми. Да се разбият оковите на личноста и саможивостта означава да се пробие черупката на аурата и да се изтгръгнеш от пределите на пространството. Аурата на плътното тяло прилича на черупка, в която е заключен духът. И ако черупката на саможивостта затваря пространството, не е възможно нито разделяне на телата, нито съзнателна дейнст в ментала. Егоизмът или саможивостта затваря съзнанието в ограничения кръг на личните мисли, емоции и представи и отнема свободата. Много затворници има. Те също говорят за свобода, но са много далеч от разбирането за истинска свобода. Тялото е затвор, саможивостта — окови, а личните чувства и мисли са като тежки вериги. Ако към това добавим и заблудите на времето, натруфеността на епохата, лъжливите положения на науката и хилядите прегради, отделящи съзнанието от истините на космичния живот, то наистина животът на несвободния дух ще се окаже истинска тъмница. Но да разбие веригите, ограничаващи съзнанието, не е по силите на всеки дух. Правилният път към това ще бъде разширяването на съзнанието. В моите лъчи, разширявайки се, съзнанието се преобразява и става възможно постигането на вечната истина за съществуващото. Не от живота и неговите временни форми искам да освободя, а от лъжливото и изопачено негово разбиране. Животът е хубав и светът е прекрасен, но неразбирането, изопачаващо действителността, е ужасяващо. Трябва да се върнем към основите и от тях да тръгнем. Трябва често да ги повтаряме и да ге потвърждаваме отново и отново в съзнанието. Земните вихри помитат най-добрите строежи, но духът е вечен и ако устремеността не изчезне и съзнанието се опира на постиженията на духа, земните вериги се разпадат и свободата става реалност. Добре е да се разбира в кой, именно, проводник, става движението и каква е неговата същност. Наблюдаващият гледа, той е встрани и само гледа, сякаш че отделя от себе си своите обвивки и ставащото в тях. И тогава ставащото се превръща в нешно външно по отношение на духа, и безсмъртната триада утвърждзава своето самостойно битие, независимо от трите потока материя, течащи през нисшите проводници — физическия, астралния и менталния. Разчленяването на съзнанието е неизбежно на определено стъпало, но подготовката занего може да се започне отрано. За тази цел трябва да се отдръпнеш от себе си, заставайки сякаш отстрани и наблюдавайки ставащото вътре. Чудесен, изумителен, пълен с необикновени възможности живот се съдържа в човека. В него е всичко. Царството на сияйната мисъл е отворено за него и достъпно, а Космосът лежи пред него като вълшебна книга, която той може да чете без край, откривайки все нови и нови тайни на Вселената. По този велик път само саможивостта пречи и дребната земна личност, защото човекът е нещо неизмеримо по-голямо, отколкото неговата малка личност, с която той е облечен през текущия живот. Съзнанието напира към космичния простор и духът усеща безпределността на възможностите, разкриваща се пред него в лъчите на настъпващото утро на Новата епоха на огъня.
317. Личният свят на обикновения човек и неговата представа за себе си е погрешна и лъжлива в самия
